понеделник , 5 декември 2016 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Журналисти: Надпартиен консенсус може да реши проблемите в здравеопазването
ZDRAVEOPAZVANE картинка

Журналисти: Надпартиен консенсус може да реши проблемите в здравеопазването

Седмица след оставката на правителството, административният съд и разследващите органи започнаха поетапно да отменят решения и политики на здравния министър Петър Москов. Това се случи и със здравните пътеки, и със системата за взeмане на пръстови идентификатори от пациенти. Във вторник министри се качиха на въртележка от разпити на столичното следствие за т.нар. турски ваксини, договорени от Петър Москов. Мартина Бозукова и Мария Чипилева – журналисти от здравния ресор, гостуваха в предаването еМисия България и коментираха състоянието на здравеопазването и реформите на Петър Москов.

Мартина Бозукова каза, че е странно съвпадението да се повдигат обвинения сега за неща, които са били ясни отдавна. „Забелязва се политически отенък, но е трудно да се коментира“, заяви Бозукова, репортер в Mediapool.

Мария Чипилева направи ретроспекция за последните 15 години и посочи, че хора, които са били на високи здравни позиции твърде често се сдобиват с обвинения след управлението си. „От 2000 г. до сега имаше обвинения към министри, директори на здравната каза, шефове на парламентарната здравна комисия. Те не са рядкост. Очевидно правосъдната система в България се употребява по един по-особен начин. За здравния сектор не е добре, тъй като не позволява да се извършат някакви промени. Още по-лошото е, че дискредитират доверието на пациентите в тази система, а то не може да се върне“, коментира Чипилева, която е главен редактор на сайта Clinica.bg.

Мартина Бозукова посочи, че почти всички обвинени в здравния ресор са били оправдани – както Божидар Нанев, така и Жени Начева. „Оказват се едни кухи обвинения. Тези хора биват оправдани, но това оставя отпечатък и върху тях“, коментира Бозукова. Журналистите коментираха и системата с пръстовите идентификатори, решението на Върховния административен съд и последвалото изказване на Ваньо Шарков.

Бозукова посочи, че не е съгласна с твърдението на Ваньо Шарков. „Спорно е, че за 15 дни са спестени 15 милиона. Другото е, че тази пръстова идентификация спира голямото източване на системата. Начините за източване на здравната каса са толкова многобройни и при наличието на пациента вътре в болницата, през каква клинична пътека минаваш и какви разходи отчита болницата, е съвсем друг въпрос“, добави Бозукова.

Мария Чипилева подчерта, че никой никога не би възразил срещу по-добрия контрол. „Този тип идентификация води до проблеми за достъп в болницата. При по-възрастните хора това чекиране става много трудно. Той реагира при промяна в температурата. Ако сте с по-студени ръце ще трябва да минете няколко пъти. Заради това имаше недоволство от страна на медицинското съсловие, а след това и от пациентите“, посочи Чипилева. Освен това тя каза, че не е ясно тези спестени 15 милиона на какво се дължат – заради по-орязания достъп до болниците именно след въвеждането на тази система или пък по-малка заболеваемост в сравнение с миналата година, например.

Журналистите дадоха пример с Естония, където всичко се случва по електронен път. Страната е на първо място по качество на здравеопазването в ЕС. „Всички данни за медицинското състояние на пациентите са качени в електронен формат. Достъп до тях има единствено и само пациента. Той оторизира на кой лекар или друго лице какъв достъп да даде. Ако вие отидете при личния си лекар, можете да му дадете един достъп, а ако отидете на гинеколог – друг тип достъп. Не е нужно той да вижда цялата информация. Освен това всичко е свързано – болници, пациенти, министерство на здравеопазването и аптеки“, обясни Чипилева.

Те коментираха и промените на здравните пакети, които Петър Москов въведе – основни и допълнителни. Бозукова обясни, че тази промяна почти не се е отразила и с падането на кабинета Петър Москов няма да спази едно от основните си обещания – тежките и социалнозначими заболявания да бъдат напълно платени от НЗОК с пари от здравни вноски. „Така хората ще продължат да вадят пари от джоба си за консумативи, съпътстващо лечение и др.“, посочи Бозукова.

Мария Чипилева добави, че това доплащане се е увеличило и миналата година са факт и твърдите лимити за болниците. „Здравната каса решава в началото на годината колко пари ще даде на болницата, без значение колко хора се лекуват в нея. В същото време дълговете на болниците продължават да растат и минаха 500 милиона лева. Тази година нещата се повтарят. Болниците свикнаха и за това не се осмеляват да лекуват повече хора от бройката, за която са отпуснати пари от касата. За това се увеличи броят на хората в листите за чакащи. Това отново води до по-малък достъп и по-голямо доплащане от страна на пациентите“, обясни Чипилева.

Мартина Бозукова каза, че пациентите обикалят, връщат ги от една болница в друга и ги размятат като футболна топка. „Алтернативата трябва да ни я дадат хората, които ще наследят екипа на Москов в здравното министерство“, обясни журналистът от Mediapool.

„През последната година особено усилено се говори за това, че в здравния сектор е нужен надпартиен консенсус за реформа, която касае финансирането. Да се помисли дали да не се въведе допълнително задължително здравно осигуряване или да се демонополизира НЗОК. Може да стане по-добре, ако партиите си стиснат ръцете и направят такъв консенсус, който да засяга промяна на здравноосигурителния модел“, посочи Чипилева.

Те коментираха и скандалите около фонда за лечение на деца в чужбина като посочиха, че това е част от поредицата от обвинения, които прокуратурата предприема периодично. „Това не е първият натиск върху фонда. През 2009 г. имаше шумни проверки от страна на Сметната палата. Не това е най-добрият начин“, подчерта Чипилева. Бозукова добави, че след 2009 г. в работата на фонда са били внесени значителни подобрения. „Министър Москов и бившия директор на фонда за лечение на деца в крайна сметка се сдобиха с обвинения за нещо, за което не е много ясно дали носят вина. Толкова мащабно гласени промени, с които тръгна Петър Москов, не е имало. В началото се позлваше с много висока обществена подкрепа. Много бързо се разбра, че неговите високопарни слова за борба с частните интереси, са само думи“, смята Бозукова.

Мария Чипилева потвърди, че за първи път здравен министър се е ползвал с толкова висока подкрепа, но не е успял да я капитализира и оползотвори по нужния начин. „Като положително в управлението на Москов отчитам въвеждането на задължителни отсъпки от страна на фармацевтичните компании за реимбурсирането на лекарствата. Около 70-80 млн. се върнаха обратно от здравната каса. Друго положително като посока и стъпка, но останала нефинализирана, е опитът да се въведе електронен търг за купуването на медикаменти. Това е много иновативно и се прилага в малко държави в ЕС. Би могло да има положителен ефект – болниците да купуват лекарствата по-евтино, но към момента това са само предположения“, посочи главният редактор на сайта Clinica.bg.

Мартина Бозукова каза, че добрите идеи на Москов в началото са били повече, включително желанието му с пари от здравни вноски да обезпечи напълно лечението на тежки заболявания, както и да има достъп на всеки до извънболнична помощ с гарантирани направления, а Чипилева добави, че тези обещания са звучали нереалистични и дори популистки.

Чуйте целия анализ за здравния сектор и работата на Петър Москов като министър в разговора с журналистите Мартина Бозукова и Мария Чипилева:

Вижте също

CVETANOV картинка

Цветан Цветанов: Трябва да има независимост на главния прокурор от политическите партии

Председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов бе гост на Полина …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *