събота , 22 юли 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Здравка Калайджиева: Наруши ли България човешките права на турски граждани
KALAYDZHIEVA картинка

Здравка Калайджиева: Наруши ли България човешките права на турски граждани

Бившият съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева бе гост в предаването еМисия България и коментира казуса със седемте турски граждани, които бяха върнати в Турция като намекна, че България е погазила човешките права.

„Действително е важно да се прави разлика между експулсиране и екстрадиране. Всяка държава е свободна да определи дали да допусне някого на своя територия или не. Има принципно свободно придвижване в ЕС, например. Веднъж допуснато до територията на една държава, едно лице се ползва от определени законни права и има възможност да се ползва от определени процедури“, разясни Калайджиева.

Тя каза, че веднъж допуснато лице в една страна може да бъде поискано от друга държава, ако е заподозряно за престъпление или ако се разследва там. Това е екстрадиция и в такъв случай се води производство и компетентен е българският наказателен съд, посочи съдията. Калайджиева обясни, че не е известно да е провеждана такава процедура по екстрадиция спрямо тези 7 лица.

„Ние имаме безвизов режим с Турция, т.е. всеки, който има лични документи, може да влезе свободно в България. Не е противозаконно“, добави бившият съдия от ЕСПЧ.

„Не знам какво означава нелегално проникване в държавата, при положение, че нямаме визов режим с Турция. Дали това влизане е било регистрирано на някой граничен пункт, също не е известно, но не е задължително регистрирането на границата“, добави още тя.

Тя отговори и на въпроса дали се нарушават основни граждански права на турските граждани като бъдат връщани в родината им.

„Както екстрадицията, така и експулсирането (извеждането извън граница), са въпрос на процедура. За екстрадицията е компетентен наказателният съд в България. Експулсирането е процедура, която се прилага по искане на МВнР, но подлежи на съдебен контрол. Не подлежи единствено на съдебен контрол отказът да се издаде виза, но случаят не е такъв“. Подчерта Здравка Калайджиева.

Магистратът обясни, че нашият закон предвижда обжалване за извеждане от територията. „Ако има такава жалба, тя трябва да бъде разглеждана, независимо, че в заповедта пише, че подлежи на незабавно изпълнение“, посочи още тя и даде пример с дело, гледано в съда в Страсбург срещу Франция, заведено от младеж, току-що навършил пълнолетие.

Калайджиева сравни случая с казуса с турските граждани и каза, че решението на ЕСПЧ е било, че предвидената процедура за обжалване не е ефективна.

„Алтернативата е преценка на съда дали да спре действието на заповедта за експулсиране, за да разгледа жалбата и да се произнесе, преди да настъпят необратоми последици. Такива могат да бъдат например – необратимо да се засегне правото на личен и семеен живот, риск от преследване, изтезания и т.н. Ние нямаме представа каква е съдбата на тези хора“, добави Калайджиева.

Тя обясни, че не е ясно на какво правно основание е издадена заповедта, тъй като не е имало представители на омбудсман или на независима организация, както е предвидено по закон. Въпреки това са извършени фактически действия, за които не са ясни правните основания.

„Правовата държава е това – да има процедура, по която да може да се проследи дали се спазва законът или не. Не може който и да е турски гражданин, който влезе в държавата, да бъде извеждан от България, защото така е преценил определен полицай от „Граничната полиция“, например, на принципа „Не ме кефиш, брато“, категорична е Калайджиева.

Тя посочи, че мотивите за извеждането на седемте турски граждани не са отразени никъде.

„Видях позовавания на споразумението за реадмисия между България и Турция, но не виждам как би могло да се прилага спрямо турски граждани. То се отнася до граждани на трети страни“, добави още магистратът.

Чуйте целия разговор с бившия съдия от ЕСПЧ Здравка Калайджиева в следващото видео:

Вижте също

koli

Бъдещето на автомобилната индустрия е в електромобилите

Възможно ли е бъдещето днес? Националният доверителен екофонд отпусна 1 милион и 300 хиляди лв …