понеделник , 23 януари 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Залежите на природни богатства у нас – между надеждата и реалността
ZALEJI картинка 4

Залежите на природни богатства у нас – между надеждата и реалността

През последните месеци се говори усилено за огромните залежи от газ и нефт в Черно море.

Доколко е реалистична идеята и възможно ли е находищата да осигурят енергийната независимост на България  – коментира Николай Христов, преподавател в Минно-геоложкия университет.

„В момента едни от най-големите компании проучват в блок „Хан Аспарух“. Прокарват първия си търсещ сондаж , след като проведоха значително количество сеизмични проучвания. След анализ на данните установиха потенциални структури, които могат проучени“, каза Христов.

Той обясни още, че на базата на тези проучвания се изготвят карти и профили , а едва след анализ на данните от тях се правят изчисления за прогнозните количества, които могат да бъдат добити.

„На този етап, според тиражираното в медиите, тъй като се направи аналогия с южната част на румънската зона на Черно море, където бе открито голямо находище, но добивът оттам все още не е реализиран, се обявиха същите количества и за нашия участък, но те са съвсем прогнозни. Едва след първия сондаж ще бъде направено и изпатание, а по-късно ще бъдат оценени структурите, нужни са още сондажи и товагава се очакват прогнозни количества“, каза още преподавателят.

Той е категоричен, че на този етап нямаме потвърдени данни за евентувални залежи.

По думите му технолочино едно такова проучване отнема от 11 до 15 години.

„В блок „Хан Аспарух“ сме в 4-ата година“, отбеляза Христов и допълни, че според закона у нас максимум се дават 10 години, което е и доста скъпо, но е за сметка на инвеститора.

„Практиката в България показва, че находищата са малки и за 5-6 години се изчерпват“, подчерта преподавателят.

Той коментира още, че идеята за газов хъб е добра, но трябва той да бъде захранен от различни източници.

„За да бъде България независима, всичко зависи от източниците, които се включат в хъба“, посочи Христов.

„Текат коментари за съживяване на Южен поток 2 – от п-в Крим може тръбата да достигне до България и след това за Гърция и Италия. Той е доста по-евтин и бърз за реализация“, отбеляза преподавателят.

Той каза още, че е важно държавата да се оттегли от енергийния бизнес и да бъде регулатор, а не играч на пазара.

Вижте също

GRIINFIILD картинка

Джеф Грийнфийлд: Колкото по-кратка е инаугурационната реч, толкова по-добре

С инаугурационната си реч президентите дават обща насока на президентството си, без да очертават конкретни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *