вторник , 28 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / За живота в Истанбул след атентатите
TURKEY картинка

За живота в Истанбул след атентатите

„Неприятно е да живееш в страна с атентати, но животът продължава, принуден си да го живееш. В момента всичко е спокойно, хората живеят както и преди“, разказа в еМисия България писателката Ферихан Атасой, туркиня от български произход, изселила се в Турция преди много години.

Терорът в Турция не е нов, имало го е и преди да дойда, преди 27 години, и след това, припомня тя. В студиото бяха показани и кадри от заснети от нея видеоклипчета, на които се виждат разхождащи се хора и играещи в парка деца.

По думите на Атасой турският народ гледа на терора като на нещо, което скоро ще свърши, като „вярва на правителството“ и на мерките, които то взема. Според нея нападенията са се засилили след 2005 г. „в отговор на решението на властите да изкоренят терора“.

Ферихан Атасой смята, че с тероризъм се занимават предимно „шепа младежи, които нямат никаква цел в живота и на които се дава дрога, заради която те са способни на всичко, независимо кой ще пострада около тях“.

Атасой подчерта, че не е вярваща, но не би искала ислямът в Турция да бъде обвиняван за случващото се. „Ислямът, проповядван в Турция, е коренно различен от този в арабските страни“, отбелязва тя.

По думите й единственият пострадал сектор от тероризма в страната е туризмът, но целта не са само чужденците, на които според нея в страната гледат като на „хляба на турския народ“.

Запитана за отношението към сирийските бежанци, тя разказа, че от собствените си срещи с такива хора е с мнението, че те живеят в друг век и че не искат да работят, като са отказвали дори нейни предложения да им плати, за да й свършат някаква услуга. „С мирогледа, с обличането, с поведението си те ни бодат в очите“, заключава Атасой.

В предаването участва и Мариян Карагьозов от Институт по балканистика, който напомни, че българските изселници традиционно имат високо самочувствие на образовани хора с умения и обикновено не са особено религиозни.

Според него отношението към сирийските бежанци често зависи от това кого питаш. „Работодателите например бяха много щастливи от дъмпинга на цената на труда, тъй като около границата много бежанци се съгласяваха да вършат тежка физическа работа за по-малко пари, отколкото позволяват нормите в Турция“.

По думите му опозицията в страната е раздробена, но на обществено ниво има активен неправителствен сектор, вкл. проправителствен, който помага на бежанците.

Карагьозов напомни също, че обществото е силно поляризирано в отношението си към президента Реджеп Тайип Ердоган, когото определи като силен лидер. Според него обаче главният въпрос, който вълнува анализаторите, е не какво ще се случи лично с него, а дали и докога може да бъде устойчив създаденият от него модел – т.е. дали без него управляващата ПСР може да повтори успехите си.

Чуйте и двата коментара във видеото:

Вижте също

UCHITELI картинка

Гергана Янева за младите учители и образованието като кауза

Гергана Янева е основател и председател на фондация „Тебешир“ гостува в студиото на еМисия България …