вторник , 27 юни 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / За агресията в училище като проблем на семейството
AGRESIA картинка

За агресията в училище като проблем на семейството

Трябва ли агресивните деца да учат отделени от връстниците си, както предлага директорът на столично училище, в което петокласник уби съученичка с ритник? Абсурдно ли е подобно предложение, коментират в студиото на еМисия България Проф. Нели Петрова- председател на Института за социални дейности и практики и Калин Гайтанджиев- учител, психолог в столичното 35-то училище „Добри Войников“. Директорът на 52-ро СОУ Данко Калапиш също коментира темата с агресията в класната стая.

„В момента преместването е един от начините, при които се действа“, разказа Петрова и посочи, че от 1958 г. има специализирани училища, в които се изпращат деца. „Изследванията показват, че тези училища не постигат никакви цели. Предполагам, че не е лесно да се справят с големи класове. Децата не са агресивни, а проявяват в поведението си отношението, което са получили от възрастните“, коментира още тя. Петрова посочи, че при тежки трагични инциденти хората имат нужда да знаят, че някои е виновен, но зрялото отношение е да се поговори какво трябва да се направи, за да се предотвратят други подобни случаи.

„Търсенето на вина винаги показва незрялост. Това е начин, по който ние няма да се справим с проблема“, подчерта Петрова.

Калин Гайтанджиев каза, че трябва да се знае, че агресията при децата е израз на нещо, което не се случва в училище. „То се проявява като симптом на нещо, което се случва вкъщи. Когато отношението на родителите един към друг или към света, се проектира много успешно към децата“, обясни Калин Гайтанджиев.

Директорът Данко Калапиш посочи, че има идея за създаване на учебни звена, които да подпомагат социализацията и възпитанието на много агресивни деца. „Всичко това да се случва в малки групи с педагози и психолози. Досега по време на прехода имаше социално-педагогически интернати. Ние се справяме, умеем да работим с такива деца, но не сме такива специалисти, при положение, че не сме учили девиантни педагози“, посочи Калапиш.

„Няма как подрастващите да разрешават всичките си проблеми на интелектуално ниво. Девиантните педагози работят в затворите. Много трудно можеш да изолираш група проблемни деца и да искаш от тях да се променят“, коментира Гайтанджиев.

„Училището също има огромно значение. Това е част от развитието на детето и да стане зрял човек. Всички отношения в училище са изключително важни. Агресивното дете понякога е симптом на проблемна група. Ако агресивно дете бъде изведено от групата, на негово място идва друго агресивно дете“, подчерта проф. Нели Петрова.
Тя е категорична, че педагозите трябва да имат съвременна подготовка. „Не приемам тази идея за отделяне, защото е неефективна. Заедно родители и учители, без да се обвиняват взаимно, могат да решат проблема“, заяви Петрова.

„Трябва да се промени културата на мислене. Трябва да има общност на равноправни страни – учители, ученици и родители. Трябва да се излезе от скоростта, с който протича процеса в училище. Когато видим класа като група, ще видим и признаците на агресията“, категоричен е Гайтанджиев. По думите му, родителските срещи се провеждат все по-трудно заради ангажираността на семействата.

„Когато има дете, което нарушава дисциплината, родителят трябва да присъства два учебни часа. Това е една от санкциите, които могат да бъдат приложени“, разказа психологът и преподавател.

Той е категоричен, че агресията в училище показва проблем в семейството.

Чуйте целия разговор за агресията в училище с гостите в студиото на еМисия България в следващото видео:

Вижте също

politicheski_ataki

Политическа жега: Какво означават ожесточените престрелки между МС и президентството

Горещо политическо лято се очертава след обвиненията на ГЕРБ към президентството във връзка с избора …

2 Коментари

  1. Данко Калапиш

    В допълнение искам да добавя, че няколко изречения от преходния коментар някъде се изгубиха. Бях написал, че нито търся оригиналност в идеята си, нито популярност. Моля, думите ми да не бъдат интерепретирани по този начин. Несъмнено стреса и шока, който аз и колегите ми изживяхме преди месец бе огромен, но тази идея е породена не сега, тя е отдавна обмисляна и коментирана и с много други колеги.

  2. Данко Калапиш

    Здравейте! Пише Ви Данка Калапиш.
    Не мога да се съглася с изказването на колегата-психолог, в което той каза, че съм направил нелепо и дискриминационно изказване.
    И отделно, не говорим за деца, които се сбиват, подритват или подобен род прояви. Моята идея е създаването на учебни звена, дори не казвам училища, където да се провежда рехабилитационен процес на деца със сериозни поведенчески прояви. Където да работят психолози, девиантни педагози, социални работници и в определен период от време тези специалисти да осъществят психо-социална рехабилитация на подобни деца. Това не е дискриминация, това е оказване на професионална подкрепа от специалисти. Защо? Защото назначените към училища психолози и педагогически съветници нямат за основна функзция работа с подобен род ученици. Те обхващат и всички останали деца, които имат някакъв проблем или имат нуждата да споделят личните си проблеми.
    В заключение ще кажа, че не живеем в 19 и началото на 20 век, когато подобен род прояви бяха тема табу за обществото и не е целта да затворим тези деца, подобно на едно времешните помощни училища и отритване от обществото.