четвъртък , 30 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Татуирането като религия: истории от Индонезия
Munir

Татуирането като религия: истории от Индонезия

Мастилото по кожата е универсален знак за хора от една порода, навсякъде по света. В Югоизточна Азия, където са открити най-древните свидетелства за културата на татуиране, рисуването по кожата носи много дълбок смисъл, дори и в модерния си вариант. Такава е философията на първото студио в Джогджакарта, Индонезия, основано през 2000 г. от Мунир и съпругата му Адженк.

„Татуирането е изкуство. Има мотив, чрез който можем да вплетем култура в татуировката. Според мен е модерно изкуство, защото татуировката може да говори много за това откъде идваш, какво искаш да сложиш върху тялото си. Така че една татуировка говори много. Когато окачиш една картина на стената си, могат да я виждат само определени хора, които влизат в дома ти. Татуировката си обаче носиш навсякъде и всеки може да я види. Всеки, който види татуировката ти, може да разбере откъде си, какъв си, какъв смисъл си вложил в този мотив“, споделя Адженк.

„Аз и жена ми смятаме, че татуировките не са просто бизнес. Татуировките означават, че споделяме живота си, споделяме една история“, допълва Мунир.

„В началото беше трудно, защото нямаше много хора, които можеха да ни дадат съвети. В същото време обаче беше и лесно, защото останахме в Джогджакарта. В този град изкуството е популярно, има много широко скроени хора. Можеш да имаш права коса, къдрава коса, расти, каквото и да е, а в Джогджакарта хората го приемат нормално“, казва съпругата му.

Джогджакарта е културният и университетски център Индонезия. 250-милионната нация е най-голямото мюсюлманско общество в света. Татуировките са забранени от религията. Има обаче и млади хора, които съчетават традициите и модерното мислене. 21-годишната студентка по комуникации Прима носи хиджаб, но вече има две татуировки – на врата и на лявата ръка. „Компасът означава, че независимо в каква посока поема, винаги ще се завръщам там, където принадлежа – семейството и страна ми“, обяснява младата дама. „Всяка татуировка, която си правя, има връзка с нещо, което ще помня много дълго, така че моите татуировки имат много смисъл“, категорична е Прима.

Prima

В студиото Мунир и Адженк също държат на смисъла на татуировките. „Ако го приемаме като работа, не можем да откажем, освен ако не става дума за нещо опасно. Ако избереш например някакъв надпис, който означава нещо лошо, ние бихме отказали да го направим. Ако човекът държи на идеята си, бихме му казали да отиде в друго студио, защото тук вярваме, че всичко, което татуираш върху тялото си, е като молитва. Ще го виждаш всеки ден, така че то може да повдига духа и настроението ти, или обратното. Опитваме се да накараме хората да се замислят. Това все пак е техният живот – какво биха искали да направят с живота си и какво биха искали да татуират върху тялото си. Защото човек може да доживее до 70-годишна възраст, да има много бръчки, но все още ще вижда татуировката си. Тя ще бъде с него през целия му живот“, подчертава Адженк.

*Този материал е реализиран в рамките на международния проект Beyond Your World на холандското Министерство на външните работи и Европейската комисия, по който Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е бенефициент. Проектът дава възможност на млади журналисти и студенти по журналистика да работят по проблеми на развиващите се страни.

Вижте също

OLGA картинка

Галина Риом-Ройбек: Един живот от България до Дания

Днес ви разказваме историята на Галина Риом-Ройбек. Тя има датска фамилия, но потеклото й е …