петък , 21 юли 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Светла Кьосева и доц. Орлин Спасов за свободата на медиите в Унгария и България
MEDII картинка

Светла Кьосева и доц. Орлин Спасов за свободата на медиите в Унгария и България

Хиляди хора се събраха в столицата на Будапеща, за да протестират срещу закриването на най-големия вестник на левицата „Непсабадшаг“. Журналистите твърдят, че не са били предупредени за закриването. Появиха се коментари, че изданието се закрива броени дни след критични публикации към правителството.

Светла Кьосева, колега журналист и редактор на българския вестник „Хемус“ в Унгария, разказа в предаването еМисия България подробности за закриването на вестника и свободата на медиите в Унгария. Темата за проблемите в медиите и свободата им в България коментира и доц. Орлин Спасов, който представи данни от европейски мониторинг за работата на медиите в ЕС, Турция и Черна Гора.

„Този вестник работи от 1956 г. Дълги години е обслужвал номенклатурата, а след това става опозиционен. Ако беше закрит през 1990 г. едва ли щеше да направи впечатление на някого. Абсолютно безпрецедентен случай. Отивайки на работа журналистите не са били допуснати до офиса“, разказа Кьосева.

По думите й, спадналият тираж на вестника не се приемат на сериозно като мотив за закриването. Остават редица въпроси – какво ще стане с абонатите и платените реклами? „Цялата акция е самоубийствена. Още в първите часове на закриването на вестника, то беше окачествено като пуч. Дори десни вестници подкрепят екипа на вестника. Твърде вероятно е закриването на вестника да е свързано с твърдата опозицонна линия. Медията разкри и някои корупционни практики на правителството. Тръгна и мълвата, че причината за закриването е очакван в понеделник материал за един от приближените на Орбан“, посочи още българката. Тя разказа, че в събота е бил назначен нов изпълнителен директор на медийната група, който веднага е разписал закриването на медията, а в понеделник е подал оставка по здравословни причини.

„Медийната група държи голяма част от медиите в Унгария. В момента не е ясно кое лице е собственикът. Спряга се един от приближените на Орбан, който е от неговия роден град и направи невероятна кариера през последните 10 години“, разкри българският журналист в Унгария.

„В момента редакцията е много единна. Някои от другите издания са предложили свое пространство, където да излизат материалите на вестника. Направиха фейсбук страница и редовно публикуват там своите материали“, обясни още тя.

По думите й, свободата на медиите в Унгария се ограничава с всяка изминала година. В Унгария и въобще в страни с размерите на Унгария е трудно да се поддържа само на пазарни начала една сериозна медия, смята Светла Кьосева. Тя посочи, че има силен нариск от страна на държавата и изкушението за влияние е голямо. „Предишните унгарски правителства са правили опити да наклоняват везните към своя страна. Подобна масирана атака срещу всяко инакомислие не е била прилагана до момента“, подчерта още Кьосева.

„Раздаването на фреквенциите за радиото и телевизията зависи от един изцяло доминиран от управляващата партия медиен съвет, чиито членове се назначават за 9 години“, каза българката.

Доц. Орлин Спасов, който е изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“, от своя страна посочи, че някои неща в ситуацията в Унгария са аналогични на българската медийна среда. Според него, все пак общата оценка на медийната среда в България е по-благоприятна от тази в Унгария. „Там сценария на Орбан беше свързан първо с това да се контролират по-сериозно обществените медии. В България те останаха остров на относителна стабилност. В Унгария се радват на високо финансиране, буквално са купени с държавни средства с бюджет от над или почти 270 млн. годишно“, обясни Спасов.

Той каза, че след като е овладял обществените медии Орбан е опитал да се разправи и с независимата преса. „Миналата година той влезе в много сериозни медиини войни с бивш съратник, собственик на редица десни медии. Стигна се до сериозни конфликти. Бяха принудени да плащат данък върху рекламата и това доведе до много сериозни икономически трудности. Медиите отвърнаха на удара с критики към някои действия на правителството на Орбан“, разказа медийният експерт.

Той представи изследване, което ясно откроява картината на българската преса и медии на фона на европейските. Мониторингът на медийния плурализъм се прилага за първи път във всички страни от ЕС, както и в Турция и Черна Гора. Финансира се от ЕК, а фондация „Медийна демокрация“ е партньор от българска страна.

Изследват се политическа независимост, социално включване, пазарен плурализъм и основна защита. Има общо 20 индикатора и е отговорено на 200 въпроса в хода на това изследване.

„Основната защита, базовата, регистрира среден риск. България има добра правна основа. Имаме закони, които се оценяват като добре написани и изпълняващи тази роля на базова защита за свободата на изразяване. По-сериозните проблеми са свързани с разминаването между добрата правна уредба и приложението й в конкретната работа на медиите. От тези разминавания произлизат голяма част от проблемите“, обясни резултатите доц. Спасов.

По думите му, най-големите рискове са съсредоточени в три сфери. Първата е твърде голямата степен на концентрация на медийните пазари в България. На второ място – продължаващата намеса в редакционното съдържание от страна на собственици и хора, свързани с бизнеса на медиите. На трето място като зона с висок риск се очертава начинът, по който държавата разпределя средства към медии от държавна реклама. Там все още няма ясни критерии за избор на медиите, към които се насочат тези средства и остава съмнение за възможността на правителството чрез различни министерства да оказва влияние.

„Медиите, получател на средствата могат да бъдат открити. Има публичен регистър вече, но като цяло все още има голям риск. Липсва и достатъчно информация какво се случва на пазара на българските медии“, обясни експертът.

Той каза, че България е въвела някои определени нормативни изисквания за това собствениците на медии да се афишират. Въпреки това обаче остава едно скрито задкулисие и някои въпроси остават – кой е действителният собственик и какви интереси има той.

„Няма изрична забрана или ограничение политиците да са собственици на медии и да влияят върху тях. За това има и партийни медии, което е голяма рядкост в Европа. Медийните войни се изразяват в това, че еднакви новини се представят по коренно различен начин в две различни медии“, добави доц. Орлин Спасов.

По отношение на социалното включване, двата по-рискови момента са свързани с медийната грамотност и с достъп на регионалните общности и малцинствени групи до медии. В Европа се смята, че е много важно обществото да бъде образовано за начина, по който медиите функционират. Българската публика обаче практически е извън обхвата на подобни програми за медийна грмотност.

„В други страни в ЕС присъства темата за медиите още в училище, а в България са извън системата на формалното образование. Във всеки случай тази политика е крайно недостатъчна и непоследователна“, категоричен е Спасов.

Чуйте целия разговор със Светла Кьосева за ситуацията с медиите в Унгария и доц. Орлин Спасов за резултатите от европейския мониторинг в следващото видео:

Вижте също

koli

Бъдещето на автомобилната индустрия е в електромобилите

Възможно ли е бъдещето днес? Националният доверителен екофонд отпусна 1 милион и 300 хиляди лв …