вторник , 24 октомври 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Среща на върха на НАТО: Има ли опасност за сигурността в Европа

Среща на върха на НАТО: Има ли опасност за сигурността в Европа

Засилването на Източния фланг на НАТО чрез нови многонационални батальони на ротационен принцип в прибалтийските държави и Полша е една от главните теми, които ще бъдат обсъдени на двудневната среща на върха на Алианса във Варшава, започнала днес.

В Румъния също ще бъде одобрена бригада, за която България заяви готовност да изпрати до 400 войници, които да бъдат разположени у нас и да участват в общи учения на НАТО на ротационен принцип.

За заявките на участниците във форума, за посланията, отправени към източноевропейските държави и Русия, и за европейската и българската сигурност в еМисия България разговаряхме с журналиста Боян Станиславски, който живее в Полша, както и с експерта по сигурност Ефрем Радев.

Към момента наблюдаваме само размяна на куртоазни приказки, дори с колегите се шегувахме, че още няма новина, тъй като не сме обявили война на Русия, заяви Станиславски. Според него трябва да се погледне отвъд тези официални декларации, тъй като „на всеки е ясно, че мероприятието цели да се покаже напъване на мускули“ по отношение на Русия.

Декларацията на Полша също е, че продължава да поддържа тази политика на реализация на американските геополитически интерес в Източна Европа, отбеляза той.

Журналистът обаче изрази и съмнения относно реалната защита, която би осигурила този фланг, и реалната работа, която биха могли да свършат войниците, в случай на агресия от страна на Русия., както и относно достатъчността на предназначените средства.

Тази защита и осигуряване на по-големи сили в източния фланг на НАТО е традиция, изпитана от историята, специално на полска територия през 1939 г., припомни Станиславски.

Посланието е не толкова към Русия, колкото към балтийските и източноевропейските държави,

а НАТО се опитва да досвърши онова, което не успя в Уелс – да даде реални гаранции на тези страни, които ги искат, че ако там пристъпи чужда войска, то наистина ще задейства чл. 5, коментира и Ефрем Радев. По думите му обаче изводите от наскоро проведено учение сочат, че в случай на настъпване на Русия, НАТО не би направило нищо.

Посланието към Русия ще дойде след дни, когато ще е следващият съвет НАТО-Русия, припомни той за предстоящата среща на 13 юли. По думите му Алианса ще информира руската страна от първа ръка за взетите решения и ще се опита да обясни, че не става дума за агресивни действия, насочени към нея, а изпълняване на защитни функции.

Русия непрекъснато пита необходимо ли е това, но първо дойде Крим, после влизането в Източна Украйна – факти, които показват, че в този източен фланг трябва да има повече сигурност, отбеляза експертът.

Радев коментира и евентуалните последствия за сигурността от Брекзит, каквито според него неминуемо ще има.

Всичко случващо се в Европа неминуемо ще се отрази на начина, по който западните ни съседи искат да се присъединят към НАТО и ЕС. Ако се позволи да се разчоплят стари рани и възродят национални движения там, а Русия продължи пропагандата си в тези страни – докато същевременно Турция бъде силно притисната от Изток, то ние ще се окажем в този сандвич между непредсказуема обстановка на Запад и ранена Турция на Изток, предупреждава експертът.

Вижте също

Ген. Румен Миланов: Късно е да се сменява шефа на НСО два месеца преди председателството

Медийни публикации разклатиха стола на шефа на НСО Ангел Антонов. В някои издания вече се …