сряда , 22 ноември 2017
Начало / Жива връзка / Спорни тези за Априлското въстание в американско списание

Спорни тези за Априлското въстание в американско списание

Миналата седмица Камелия Попова, историк от Чикагския университет и преподавател в Новото българско училище в предградието Нейпървил, се свърза с екипа ни в Чикаго. Поводът е статия за Априлското въстание, публикувана в американското популярно издание за история „Милитъри хистори“.

В нея Попова открила много неточности и дори грешки, които коментира в студиото ни (вижте повече ТУК). Продължаваме темата с мнението на проф. Пламен Митев – специалист по Българско възраждане. Вижте акценти от статията и коментара на историка пред репортера ни Божидар Николов.

Изданието „Милитъри хистори“ излиза веднъж на 4 месеца. На корицата на януарския брой с големи букви е изписано заглавието „Лицето на злото“ с подзаглавие „Клането в Батак разкрива варварството на Османската империя“. Статията на Ричард Селсър, професор по история от Тексаския Уедърфорд Колидж, е озаглавена „Нито молитви за милост“.

„Освен подробното разглеждане на събитията на потушаването, което стриктно следва репортажите на Макгахан, тоест това е връзката тук и поводът да се публикува в американско списание списание. Макгахан, който на място разследва последиците“, заяви Камелия Попова.

„Втората част на статията е посветена на репортажите на Макгахан от Батак. Освен тази част, в която са следвани фактите, първата част на статията отделя внимание на подготовката, на самата подготовка на въстанието и проследява някои моменти от подготовката на Гюргевския комитет на БРЦК. Там са сериозните грешки“, смята още Попова.

„Първо да започнем от цифрата на убитите и загиналите. Авторът отбелязва една цифра от над 15 хил. Имайте предвид, че нашата българска историческа наука отбелязва между 30 и 40 хил. души. Става въпрос за голямо разминаване в цифрите и аз съм обяснила в своя анализ, защо се получава така“, добави още тя.

„Подчертавам, че прави впечатление, че авторът е изцяло незапознат дали целенасочено, дали преднамерено или просто са игнорирани българските източници, но той не е запознат със становището на нашата историческа наука по тези въпроси“, каза Попова.

За коментар по статията и пълния анализ на Камелия Попова потърсихме професора по история от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ д-р Пламен Митев. Той е специалист по Българско възраждане и има дългогодишен преподавателски опит. Една от монографиите му е посветена на създаването и дейността на Българския революционен комитет.

„За мен не трябва да се втренчваме самоцелно да подлагаме единствено и само на жупел и огън всичко онова, което се различава като факти от позицията, която заема съвременната българска историография“, смята проф. д-р Пламен Митев.

„Да не говорим пък за големия спор относно броя на жертвите. В българската историография няма яснота по този въпрос. Авторът посочва на базата на доклада на Юджейн Скайлар и Макгахан всъщност отговарят действително за района на средногорието, за района на Родопската област. Има официални доклади, които дават много по-минимални цифри. Те разбира се са манипулирани от турската пропаганда, от английската дипломация, която иска да защити Високата порта в този момент“, каза историкът.

„Но пък и цифрите, които обикновено изписваме в учебниците – около 30 хил жертви, те също изглеждат като че ли леко преувеличени. Така че дори и по този въпрос има спор и аз като историк на българското възраждане, приемам тази статия като действително един жест към нашето минало, едно признание за саможертвата на българите. Една висока оценка за нашето национално освободително дело в лицето на Гюргевските апостоли – Бенковски, въстаниците в Средногорието“, каза още той.

В своя анализ на оригиналния текст Камелия Попова обръща внимание и на това, че революционерът е определен като привърженик на идеологията на Маркс.

Попова също така коментира датата на създаване на Българския революционен централен комитет според автора. Според нея създаването се състои по-рано от посоченото.

Силно впечатление на Попова прави репродукцията на картината на полския художник Антони Пьотровски „Баташкото клане“. Тя е поместена в статията с грешно обяснение. След като прочита статията, Камелия Попова прави опит да се свърже със списанието, но все още няма отговор. Затова тя решава да организира подписка за коригиране на неточностите.

Макар и да не отправя остра критика към автора на статията проф. Митев съветва всички, които пишат по сложни теми, независимо от сферата, да се консултират с достатъчно специалисти и да не завършват трудовете си прибързано, били те научни или журналистически.

Вижте повече в следващото видео:

Вижте също

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …