сряда , 20 септември 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Сандю Бешев и Дойчин Боянов с книга за българските върхове по света

Сандю Бешев и Дойчин Боянов с книга за българските върхове по света

Из планините по света има 44 върха, които носят български имена. Историите на премиерните изкачвания, довели до пренаписването на световната карта, са важна глава в историята на алпинизма у нас. Тя е събрана в книгата „Българските върхове по картата на света”. Авторите са двама от най-известните български алпинисти – Сандю Бешев и Дойчин Боянов.

„Книгата започва с първите, които са в Памир през 1968 г., когато алпинистите от Народна армия, ръководени от една легенда в българския алпинизъм Енчо Петков, заминават като гости на колегите си от бившия Съветски съюз“, разказа хроникьорът на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев пред BiT. Първият – висок 6254 м, наричат Шипка. Връх България в Памир е висок 5666 метра. „Две години по-късно пловдивски алпинисти 6 души и 6 души от Спортната академия заминахме на Памиро-Алай като гости на новосибирски алпинисти в Памиро-Алай и там, вече две групи по 6 души направихме още 7-8 изкачвания, като най-високия връх беше Георги Димитров. Тогава времената бяха такива“, обясни Бешев.

„Около имената на върховете има и много интересни истории, те в повечето случаи са свързани с някакви събития, с някакви личности, което е всъщност слабостта, която във времето пада. Пример мога да дам, когато се дават политически убеждения, повод и така нататъка имена на върхове. Ние доживяхме едно интересно време, в което една голяма част от тези върхове трябва и бяха преименовани. И това не само е препратка към бившия строй, който беше в България, съвсем наскоро беше преименуван връх МакКинли в Северна Америка на връх Денали – местното име, което индианците са му дали преди години. Докато МакКинли е един сенатор, който е леко привнесен в тяхната култура. Нали, това, което искам да кажа, е, че името трябва да бъде съобразено с културата или с нещо, което не така преходно“, подчерта алпинистът Дойчин Боянов.

Връх България в Перуанските Анди се извисява на 5120 метра. Той е най-високият от около 15-те върха, чийто кръстник е Сандю Бешев. Експедиция от български алпинисти го покорява през 1984 г. Изкачването е премиерно в много отношения. „Дотогава български алпинист не беше стъпвал в Южна Америка. Заминах като ръководител на спортната част и целта ни беше да изкачим най-високия връх на Перу, това е Уаскаран 6868 м. И най-високият връх на цялата тропическа зона. Свършихме си работата там, но още оттук, от България ние имахме за задача, пак съгласувано с Окръжния комитет на партията и така нататък, всичко, да изкачиме връх, който да се нарича България“, разказа доц. Сандю Бешев.

Дойчин Боянов също е участвал в премиерните изкачвания на петхилядници – на върховете Левски и Сивата кула в планината Каракорум в Пакистан. „За мене върховете, които до момента не са изкачвани, са най-интересни, защото провокацията е най-голяма, нямаш информация за маршрута и всичко това трябва да дойде от тебе“, сподели Дойчин Боянов.

Разказите за всеки нов връх започват от подножието му. Алпинистите описват непристъпни места в далечни географски ширини и малко познати култури. „Специално за Монголия съм разказал много за бита и за нравите на монголците, които са номади, непрекъснато местят юртите от едно место на друго, заедно със стадата и с камилите и така нататък“, каза Сандю Бешев.

„Ние не сме както другите спортисти, които пристигат в залата, в която трябва да направят спортното постижение, реализират го и с това нещо да изчерпим темата. Разбира се, това нещо е съществено, но нашата дейност е свързана първо с посещението на много интересни райони, на много интересни култури, ние си взаимодействаме не с така представителната част за една нация, ми с тези, които са най-онеправдани често, тези, които живеят на най-труднодостъпни места, в най-тежка социално битова обстановка, и така нататъка, но те са едни изключително чисти хора. Много интересно за мен е да общувам с тях, обръщам внимание и на природата, и на техните домове, и на тяхната култура, разбира се, с уважението, което трябва да имаме към тази среда“, разказа Дойчин Боянов.

Издателят на книгата Елеонора Гаджева очаква читателите на книгата да бъдат хора с различни интереси. „Това е книга както за хора, които са тесни специалисти в областта и познавачи на алпинизма и изобщо българския и световен, така и за хора, които имат афинитет към всичко, свързано със спорта, начина на живот сред природата, изкачването на върхове, защото това не е летопис на българските върхове, това е една отворена книга“, обясни тя.

С особено въодушевление Дойчин Боянов разказва за покоряването на Големия иглен връх на остров Ливингстън в Антарктика. Покори го в началото на миналата година заедно с още двама български алпинисти. „Това е един връх, който излиза директно от океана, от най-свирепото море на планетата протока Дрейк. В една посока е безбрежния океан, а в другата на около 70 км от нас е Материка Антарктида. Това не знам дали успявам да предам вълнението, което в момента преживявам от стъпването си на този връх, но е едно много специално място. Още през 1820-та година това е един от първите върхове, които е зърнат и за мен е изклчително вълнуващо как толкова години, вече близо 200 години след това аз с моите приятели Николай Петков и Александър Шопов бяхме първите, които стъпиха на този връх. А върхът освен всичко е и красив, което е важно, за да се отправим към него“, разказа Боянов.

Сандю Бешев посвещава повече от 60 години от живота си на алпинизма. Изкачил е над 500 върха в Европа, Азия и Южна Америка. Дойчин Боянов е покорил три осемхилядника, включително и Еверест, без кислород. И двамата обаче мечтаят за нова възможност да стъпят там, където никой преди тах не се е качвал. „Едно е, когато се изкачиш на някакъв връх, който и да е било той, та дори и Еверест, но знаеш, че преди тебе е имало хора, които са били. И тръгваш и знаеш, че щом като някой е бил там, значи и ти можеш да бъдеш. Друго е чувството, когато тръгваш на един връх, не знаеш и пътя, по който да тръгнеш и къде ще намериш най-лесния преход, за да стигнеш до върха“, сподели Сандю Бешев.

„Хората се стремят винаги към нещо, което не е правено. Към нещо, което се е считало за невъзможно или нещо, което не е достигнато. И това е едно от обясненията защо примерно се развиваме. Ако изчезне нашето лбопитство, ако изчезне думата „ако” и ако всичко ни бъде гарантирано, ние в този момент изчезваме като еволюиращ вид. Така че за мен това е най-голямото предизвикателство – да има тези въпросителни, колкото са повече, толкова по-голямо е предизвикателството“, допълни Дойчин Боянов.

Сандю Бешев и Дойчин Боянов се надяват продължението на книгата им вече да се пише. И двамата обещаха скоро лично да удължат списъка на българските върхове по картата на света.

Вижте също

„Малките герои“ – инициативата, която преобрази детското отделение в „Пирогов“

Телевизия Би Ай Ти винаги е поощрявала и е показвала примерите, които могат да служат …