петък , 20 януари 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Ружа Смилова: Независимостта и контролът върху регулаторите не са в противоречие
SMILOVA картинка

Ружа Смилова: Независимостта и контролът върху регулаторите не са в противоречие

Няма противоречие между независимостта и контрола върху един държавен регулатор, стига този надзор да не се разпростира върху конкретни негови решения, нехаресвани от един или друг депутат или партия, а върху цялата му дейност, т.е. доколко правомощията му са използвани за постигане на целите, възложени от обществения интерес.

Това заяви в интервю за Силвия Великова по Би Ай Ти Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. Двете разговаряха по темата с държавните регулатори и комисии и доверието на гражданите в институциите във връзка с участието й в проект около проблемите на прехода и насърчаването на доверието на гражданите в институциите на представителната демокрация.

„Когато говорим за обществени съвети към различни регулатори, каквито изследвахме, обикновено те не са с правомощия да вземат решения, а са консултативни и наблюдаващи дейността им. Ако има само надзорни функции, то общественият съвет не би могъл и да споделя отговорността за взети решения“, посочи тя.

Смилова обясни, че по конституция Народното събрание има правомощията да изисква регулярните и ад хок доклади и при системен забелязан проблем, да поиска специален доклад за дейността на съответния регулатор. По думите й проблемът е, че на парламента му липсва капацитет и политическа воля за това. „НС не е свършило дори работата да разпише какво трябва да съдържат докладите, които самото то изисква“.

По думите на Смилова в цяла Европа има ниско доверие в държавни институции като Народно събрание, Министерски съвет, партии и т.н. Това, в което правим изключение, обаче, е крайно ниското доверие в институции като съд, прокуратура и друго независими органи.

По отношение на регулатори като Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), БНБ, СЕМ и др., Ружа Смилова посочи, че българските граждани като цяло не са запознати с това какво правят те, а научават обикновено само скандалите, които излизат от тях към медиите.

„Имаме препоръки към законодателите – много внимателно да се работи с нормативната база и устройствените закони и да не се дават широки правомощия на регулаторните органи без сериозно наблюдение над дейността им. Що се отнася до номинирането на членове за тях – то те да са професионалисти, които с името си да градят авторитета на институциите“, казва още Смилова.

По думите й НС търпи много критики за начина, по който се избират и номинират кандидатите за държавните регулатори и комисии. „Вече са приети някакви правила, но проблемът е, че нямаме време да реагираме като общество, когато тече такава процедура, тъй като редовно не се спазват разписаните срокове“.

Според Смилова НС би могло да ограничи това протакане, като разпише изтичането на мандатите да е обвързано с напускането на позицията, и така поеме отговорността при неизлъчване на нов член. Наскоро например бяха приети текстове, които цитират системно несправяне с работата като мотив за прекратяване на мандат, но няма посочени критерии за това, посочи още тя.

Чуйте целия разговор:

Вижте също

TEREZA_MAY картинка

Светослав Моллов за речта на Тереза Мей и нагласите на британците за Брекзит

Българският студент в Кеймбридж Светослав Моллов анализира дългоочакваната реч на Тереза Мей и излизането на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *