четвъртък , 8 декември 2016 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Реймънд Хуувс: Мисия Розета променя учебниците
ROSETTA картинка

Реймънд Хуувс: Мисия Розета променя учебниците

Реймънд Хуувс е един от инженерите на Мисия Розета и ще ни разкаже как се приземява космически кораб на повърхността на комета. Той изнася лекция по темата с Софийския Университет, но това не е причината да бъде в София. Неговата съпруга е българка и той посещава България с удоволствие.

След 10 години полет в космоса Мисия Розета приключи. Розета е извършила окончателната си маневра, която я приземява на повърхността на кометата 67 P/Чурюмов-Герасименко от височина около 19 км. Бавното спускане предоставя възможността, космическият апарат да изучи газовата, праховата и плазмената среда много близо до повърхността, както и да направи снимки с висока резолюция. Автор на това приземяване е инж. Реймънд Хуувс.

Той разказа подробности пред колегата ни Олга Узунова.

„Започнах работа по проекта Розета през 1999 г. още докато бях студент последна година. Имах възможност да работя по конструирането на космическия кораб и подготвянето му за изсрелването през 2004. После реших да си почина от Розета и работих по няколко други мисии. Когато настъпи момента през 2013та отново се присъединих към екипа, за да навигирам приземяването на Розета върху кометата“, разказа Хуувс.

Той разказа, че има както рискове, така и много добре калкулирана математика в работата на екипа, особено с приземяването на роботизираната сонда Фили, а след това и самата Розета.

„Естествено такава амбициозна мисия изисква поемането на рискове от самото излитане, дори и преди това трябва да направим безгрешни калкулации за маршрута на това дълго пътешествие. Давате си сметка, че ракетата беше изстреляна през 2004 г. и й отне 10 години да стигне до там и през цялото това време се случват неща, който влияят на траекторията“, обясни Реймънд Хуувс.

Той добави и че Розета е била приспана – в състояния на хибернация. „Ние изключихме всички системи, за да пропътува най-отдалеченото от слънцето разстояние. И това са само част от рисковете, които трябваше да поемем, за да осъществим този амбициозен проект. Направихме го и смея да кажа, че ни се получи добре“, посочи още инженерът.

Той сподели, че е бил наистина щастлив, когато е разбрал, че Розета се е събудила след хибернацията, но е бил сигурен, че това ще се случи.

„Аз лично тествах тази опция на кораба и знаех, че работи. Според мен по-голямото предизвикателство дойде след пристигането, а именно как ще кацне Фили на кометата“, призна експертът.

Той подчерта, че мисия Розета е имала два компонента – спътника Розета и роботизираната сонда Фили, която е част от нея. „Основната цел на мисията беше наистина да картографираме кометата и в този смисъл Фили беше черешката на тортата. Информацията, която той ни прати е уникална, а и особено в добавка с това, което получихме от спътника. По своя път той премина покрай астероиди и други много далечни планети. Самият апарат е в много добро състояние и е събрал много ценни данни, които все още изучаваме, за да направим още открития. Много важна и качествена информация получихме от тази мисия“, добави Реймънд Хуувс.

Според него, уникалното на тази мисия е, че спътникът в влязъл в орбитата на кометата. Това наблюдение е дало възможност на учените да разберат много за това от какво е направена една комета, как се развива, как точно изглежда, какви молекули има на повърхността.

„Приземяването на Фили допълни с още детайли от ситуацията на повърхността на самата комета. И така имаме толкова много постижения в областта на науката и по-точно от какво е направена една комета. Тази информация е от такова значение, че променя съдържанието в учебниците“, разказа още Хуувс.

Той обясни, че всичко това е направено в името на науката и най-важен е стремежът към качествена наука. „Моята работа беше да пилотирам Розета около кометите и по този начин да направим приложими теоритичните знания. Това е работата на всички нас – учените, да създаваме наука. Това е най- големият успех, който в конкретния случай се изрази в преземяването на Фили. Много да се радвам, че това събитие привлече общественото внимание, защото това го направи дори още по-голям успех“, добави още той.

„От къде идваме?” е големият въпрос и не можем да му отговорим само с една мисия, защото има множество теории, каито изучават въпроса. С Розета доказахме, че част от тези теории не са изцяло верни, но пък други са точно в правилната посока. В този смисъл да, по-близо сме. Разбира се, напреднали сме съвсем малко и трябва да работим много повече, за да стигнем до отговора“, каза Хуувс и обясни, че се подготвя за нови мисии. Той посочи, че предстои да се реши кои са следващите цели – Меркурий и планетарната система на Юпитер. „Идват нови мисии на хоризонта и с надеждата, че ще ни доближават все по близо към отговора на най-важния въпрос“, разкри инженерът.

Той смята, че най-важното нещо, което трябва да се разбере, е, че всяка космическа мисия като Розета има голямо значение. „Това променя учебниците, по които учим ние и нашите деца. Преди много години, когато не сме можели да прелетим около Марс, Юпитер и други планети – хората не са можели да видят тази уникални снимки, които сега имаме. В момента вече сме видели Марс, а и много други планети, до които сме стигнли. До сега нямахме снимки от комета, сега вече го имаме снимки на комета и от самата комета. Благодарение на това, нашите деца ще учат по нови учебници и с нова информация. Мисля, че това е прекрасно!“, коментира Хуувс.

Чуйте целия разговор с Реймънд Хуувс в следващото видео:

Вижте също

BEJANKA картинка

Български журналист с първа награда в конкурса „Алеко Константинов“

Кореспондентът на вестник „24 часа“ в Берлин, Германия Капка Тодорова е първата българка, която е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *