събота , 27 май 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Проф. Тодор Кръстев: Реставрацията трябва да завърши там, където започва хипотезата
TODOR_KRASTEV картинка

Проф. Тодор Кръстев: Реставрацията трябва да завърши там, където започва хипотезата

„Реставрацията трябва да завърши там, където започва хипотезата. Започнеш ли да измисляш, трябва да спреш, трябва да запазиш обекта като свидетелство, като историческо свидетелство, иначе той губи своята стойност“.

Това категорично заявява проф. арх. Тодор Кръстев.

Той е почетен председател на Българския национален комитет към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен член на ИКОМОС, експерт на ЮНЕСКО, ИКОМОС и Европейската комисия. Член на Съюза на архитектите в България и на Камарата на архитектите в България. Преподава по специалността „Опазване на архитектурното наследство“ към катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

„Проблемът е, че с обектите, които в момента се изграждат, тези крепости от бетон върху автентичните археологически руини, които всъщност разрушават руината и изграждат един имитативен, един хипотетичен образ, който наричаме бутафорен, защото той се представя за истински, но не е истински. Това е в пълно противоречие с Венецианската харта и с цялата международна логика в този смисъл“, подчерта проф. Кръстев.

По думите му миналата година в свое писмо ИКОМОС пише до българските власти, че тази практика не трябва да продължава.

„Тя обаче е много изгодна от много гледни точки, тъй като става дума за едно практически ново строителство, за което се използват европейски фондове. Има много дълбоки причини за една подобна практика. Важното е, че тя трябва да бъде отречена“, отбеляза проф. Кръстев.

„На много места се разрушава автентичният паметник вместо да се реставрира и консервира

и на негово място се преизгражда нов, който уж е същият, но не е същият, той няма вече стойност. Той е с някакви удобни промени за собственика – гаражи, други пристройки, надстроики и така нататък. Той вече не е същият, но той се представя за паметник и представете си тоя процес, ако го видим във времето, дори в близкото бъдеще, може да се окаже, че ние постепенно подменяме нашето културно наследство, ние постепенно подменяма нашите ценности. В крайна сметка ние можем да останем с едни фалшификати, едни клонинги, които в крайна сметка нямат стойност“, изтъкна архитектът.

„Освен това въпросът не е само до паметниците, т.е. до културните ценности, които имат статут. Има обекти, които нямат статут, които не са защитени, не са паметници, но имат дух, имат атмосфера, имат облик, съхраняват идентичността на средата, пейзажа. Това са обекти като Японския хотел, които не са паметници, те са напълно беззащитни. По този начин дори да съхраним идеално самите паметници, можем да нарушим автентичността на нашата среда и от това нещо ще страдат бъдещите поколения“, посочи още той.

Проф. Тодор Кръстев заключи, че и по отношение на паметниците на културата, и по отношение на средата вървим в една погрешна посока.

„Това е един тъжен процес и ние искаме като експерти да бъдем в помощ на държавата, да не бъдем игнорирани. Не може да няма дебати по всички тези обекти, не само по най-големите паметници на културата, но и при генералната стратегия за опазване на културното наследство“, призна още проф. Кръстев.

Вижте в следващото видео цялото интервю на проф. Тодор Кръстев за Десислава Микова:

Вижте също

HADJIGENOV

Адвокат Николай Хаджигенов завежда колективен иск срещу ПИК и „Труд“

Ще заведат ли участници в Марша за европейско правосъдие колективен иск срещу вестниците ПИК и …