вторник , 17 октомври 2017
Начало / Спорно за спорта / Представяме ви Деница Петрова – младата надежда на женския ни баскетбол

Представяме ви Деница Петрова – младата надежда на женския ни баскетбол

Дрибъл…и дързост. Пас…и потенциал. Кош…и креативност. Все неща, който тя притежава и владее до съвършенство. Тя е Деница Руменова Петрова, на 16 години от град София и е младата надежда на българския баскетбол.

„Занимавам се с баскетбол от 3-ти клас, досега вече са 7 години без пауза“, споделя Деница. Съдбата сблъсква Деница и баскетбола и от една случайна среща, спортът се превръща в призвание за младото момиче.

„Просто от малка, може да се каже, че ми се отдават спортовете. Доста играех футбол, записах се на тенис, конна езда – все индивидуални спортове, но не ме грабнаха. И веднъж реших просто защо да не пробвам баскетбол. Тук беше първото място, на което дойдох, първата тренировка и взе, че ми хареса“, спомня си момичето. Въпреки че влиза твърде малка в залата, Дени е категорична, че винаги ще помни първите си стъпки на игрището.

„Ами..бях „уау“. Не знаех абсолютно нищо за баскетбола преди, не съм била запалена фенка, нямам родители или някой член от семейството, който да се занимава с баскетбол, че да следвам стъпките му. Просто дойдох в напълно непознати води“, разказва тя. Кариерата на момичето започва от клуб Славия. Нещата обаче изобщо не стартират толкова гладко.

„Първо, като дойдох, нямах никаква представа какво се случва, какво се прави, много грешах. Първият ми треньор Светлин Петров постоянно се караше, правех двоен дрибъл за тези, които са запознати. Беше наистина трудно, не съм го приемала така на сериозно. 2012г. смених двама треньора и след това Таня Гатева от клуб Шампион ме извика да играя на републиканско с нейния клуб. И тогава станахме 2-ри. Това беше първият ми сребърен медал. След това за жалост нямаше отбор за моята възраст в Славия и се наложи да се преместя. Реших да продължа във Шампион развитието си, доколкото е възможно, и се оказа, че е доста успешен престоят там. Спечех с отбора 3 сребърни, 2 златни и напреднах наистина много“, разказва за първите си стъпки Деница Петрова.

Постепенно баскетболистката се учи, напредва и сама вижда своето израстване. Показателно за него е и повиквателната й за националния отбор.

„2015 беше годината, в която най-много напреднах според мен. Беше много голяма крачка напред за мен. Тогава спечелих първия си златен медал. След като станахме шампиони имаше лагер с националния отбор. И то взе че попаднах в състава. Потрудих се наистина много, дадох всичко от себе си и успях да докажа мястото си там, да заслужа мястото си просто“, разказва Петрова.

„Бях най -малката и когато отидох на Европейското, по време на първенството шокиращото беше, че ме направиха капитан. Аз бях в шок и всички около мен. Бях най-
малката. Искам да благодаря на Таня Гатева за този шанс, който ми бе даден. Наистина ми беше от полза. Беше доста трудно, научих се да поемам отговорност, макар че винаги бягах от такава. Да, наистина беше полезно за мен“, споделя младата надежда.

Спортистката твърди, че е колективен играч, защото обича да споделя радостта си с другите. Когато става капитан обаче, тя осъзнава, че освен играч, трябва да бъде лидер, а това определено има своята цена.

„Никога не съм искала да бъда капитан. Винаги гледам другите да подам отговорността. Просто ако загубим, чувствам тежест, гузност. Неизбежно е, но не обичам. Не си спомням за мотивиращи речи от моя страна, но най-вече да се играе свободно, да се играе докрай, защото доста често се случва да имаме преднина във мача и накрая да изпуснем, защото сме се отпуснали. То не е въпроса преди мач, въпросът е по време на мач да се надъхаме, постоянно „хайде, хайде“, да не падаме духом и постоянно трябва да се поддържа жарта, как да кажем“, разказва момичето.

По време на престоя си в Шампион, N33 Деница Петрова затвърждава името си, а възнаграждението за труда идва бързо – тя получава индивидуалната награда MVP за най-полезен играч на държавното първенство.

След успешните изяви обаче съдбата пак казва своята дума и решава да върне Дени там, откъде е тръгнала.
„На следващия сезон обаче се наложи цялата женска част от Шампион да се преместим и дойдохме тук, в Славия. Аз се върнах отново в стария си клуб наложи се да сменим и треньорите – сега ни е Силвия Пеева, тя ни пое. И въпреки тези новости и промени, ние успяхме да направим доста добър сезон. Станахме първи в А група жени, преди няколко дни завърши и Републиканското ни в Самоков. Малко разочароващо – завършихме на 5-то място. Аз лично индивидуално от себе си съм доволна. Спечелих и награда за най-много отнети топки. Но цялостно отборът не се представи така, както можеше. Изобщо не разкрихме потенциала си, без проблеми можехме да играем за първо място. Но миналото, минало. Станалото, станало“, смята Деница.

„Сега продължаваме да се готвим за турнира за Купата на България. Той е след няколко седмици и там трябва да покажем това, което можем, да докажем това, което не успяхме да докажем преди няколко дни и съм убедена, че ще се справим“, уверена е спортистката.

В момента отборът на Дени може да бъде описан като комбинативен, сплотен и перспективен. Огромна роля за израстването им има и тяхната треньорка – Силвия Пеева. Състезателката по баскетбол е изключително прецизна по време на игра и критична към себе си както на игрището, така и извън него. Съвсем честно тя признава своите слабости, но се зарича един ден те да станат най-силното й оръжие.

„Винаги ми е бил проблем стрелбата. Най-трудна е според мен тя. Много тренировки трябват за нея, много постоянство. Всеки ден поне по 150-200 изстрела трябва да се правят, за да я усъвършенстваш напълно и да стане като навик. Е, при мен това го няма, но въпреки това, сила според мен ми е дриблирането, техниката. Винаги съм могла да боравя със топката, колкото и да ми се карат да не дриблирам много. Аз си дриблирам. Пасовете мисля, че също не са толкова слаба част от играта ми. Защитата винаги е била агресивна според мен“, смята Деница.

След не толкова доброто представяне на Републиканското за отбора на Славия обаче, идва ред и за реванш. Предстои турнир за Купата на България, а Дени е категорична, че ще покажат най-доброто от себе си.

Чуйте целия разговор с Деница Петрова в следващото видео:

Вижте също

10 години от великия рекорд на Петър Стойчев

Тази година се навършват 10 години от световния рекорд на Петър Стойчев за преплуване на …