понеделник , 23 октомври 2017
Начало / Жива връзка / Полската режисьорка Агнешка Холанд – срещу клишетата и успеха в киното

Полската режисьорка Агнешка Холанд – срещу клишетата и успеха в киното

Полската режисьорка Агнешка Холанд руши клишета. Тя е една от малкото жени режисьори с ярки успехи от двете страни на Океана. Фактът, че е жена никога не я е притеснявал, дори напротив. В началото на кариерата ѝ именно жена режисьор е била нейното вдъхновение.

„Реших да стана режисьор много млада, бях на 15. Тогава исках да стана художник, но осъзнах, че се нуждая не само от визуални стедства, за да изразя себе си. Но и да разкажа историята е също толкова важно за мен, а съм човек, който се нуждае да знае, че има известна сила. Т.е. да мога да казвам на хората, какво да правят. Тогава осъзнах, че режисьорската професия е най-добрата професия, която събира всички тези необходимости. А и не съм чувствала никога, че щом съм жена, не мога да направя нещо. Това вероятно е въпрос на моето семейство, моята майка наистина вярваше в мен. И имах впечатлението, че ако искам наистина нещо, мога да го имам“, признава Агнешка Холанд в интервю за Кремена Николова.

Холанд завършва кинорежисура в Прага, а кариерата ѝ започва като асистент на двама колкоси в професията: Кшиштов Зануси и Анджей Вайда.

Споделя, че именно от Вайна научава, че когато правиш филм, всяко решение е важно. „Като игра на тенис е: ако загубиш една точка, може да загубиш целия мач. Същото е с киното. Отговорен си за всеки кадър“, категорична е тя.

Режисьорката неведнъж е казвала, че не харесва проповядването чрез киното.

„Не харесвам думата послание, защото създавам творчески артистичен артефакт и ако той крещи с послания, не е неоходимо да правиш целия филм. Достатъчно е само да проповядваш. Ако някой ме попита, какво е посланието във филма ми, казвам: посланието е, че реалността е много сложна. Хората са много комплекси личности, че линията между доброто и злото е много, много, много тънка. По някакъв начин това са постоянните послания във всичките ми филми. Но аз ги представям чрез различни сюжети, които са много важни за мен в този момент. И се надявам, че те са толкова важни и за другите. Но не казвам на хората, какво да мислят. Или поне се опитвам да не казвам. Опитвам се да отворя пространството за въображение и чувствителност, да събудя някакво съпричастие“, признава Холанд.

Последният филм на режисьорката „Следи“ е създаден по най-четените и превеждани съвременни полски писателки Олга Токарчук – „Карай плуга си през костите на мъртвите“. Историята за пенсионерката Янна, която се противопоставя на местните ловци, скандализира консервативната част от полското общество и носи на режисьорката сребърна „Мечка“ в Берлин.

„Мисля, че има 2 важни теми: ситуацията на жените и ситуацията на животните. Животните по някакъв начин са символ на планетата, на природата, но те също са и символ на злото – на онези, за които е лесно да убиват, лесно да манипулират, да елиминират силните. Ловците са символ на силата и по някакъв начин на мъжката сила. Този филм е малко като приказка, малко като черна комедия, малко трилър. За мен беше много интересно да взема всички тези жанрове, да го смеся и да видя, какво ще излезе“, разказва Холанд.

Номинирана за всички големи награди в света на киното, носителка на някои от най-престижните отличия, Агнешка Холанд винаги е стояла на земята.

„Никога не съм имала усещането, че наградите променят живота ми, те са аромат на признание. Това значи, че това, което правя, е важно за хората, което винаги е хубаво, винаги е важно, защото правя филми, за да комуникирам с другите. Това е вид обратна връзка от другите към бебето, което им давам. Но в същото време, когато правя филмите, когато показвам филмите, най-важното за мен е емоционалната реакция, която идва от хората и която може да се усети. Понякога наградите не са отражение на това. Ако не усещам, че филмът ми е „полетял“, наградата няма да го поправи. Но наградите също така са нещо, което помага на очарованието на филма. От тази гледна точка, те са по-важни или по-малко важни. Но без наградите е по-трудно да промотираш филма си“, признава режисьорката.

Вижте също

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …