вторник , 23 май 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Политолог: Пазенето на кандидат-президенти поради страх от черен пиар е признание, че и така не са съвсем чисти
SILVIA картинка

Политолог: Пазенето на кандидат-президенти поради страх от черен пиар е признание, че и така не са съвсем чисти

Ясно очертаване на политическите перспективи пред властта и своеобразно окрупняване на политическото пространство – това очаква от президентските избори политологът Анастас Стефанов.

Пред Силвия Великова той коментира (липсата на) имена за кандидат-президентски двойки при всички партии за предстоящия президентски вот, чиято дата също не е уточнена.

В позицията на ГЕРБ за евентуалния им кандидат има лека промяна от началото на юли, както и при всички основни политически сила, – те съзряха, че това е може би крайният им срок да започнат да говорят за подготовката по номинацията и подбора на президент, заяви политологът.

Той добави, че при ГЕРБ има лек старт на заиграване с темата, тъй като са стеснили диапазона, посочвайки, че той ще бъде партийна фигура.

Според Стефанов се наблюдава „пеене в хор с ГЕРБ“ в задържането имената на кандидатите, а притеснението, че въпросните лица могат да бъдат очернени от недоброжелателен пиар, е все едно признание, че те и така не са съвсем чисти и трябва да бъдат пазени, което по думите му не звучи добре.

В преговорите между БСП, АБВ и „Движение 21“ на Татяна Дончева – единствените официални до момента в търсенето на общ кандидат – БСП според политолога са с най-добри изходни позиции и най-вероятно те ще диктуват правилата.

Той изтъкна като нещо интересно от срещите „категоризирането и брандирането“ на мандата на президента Росен Плевнелиев като мандат на ГЕРБ. Според политолога въпреки че държавният глава е демонстрирал еманципация от партията си и често е заявявал различни от нейните позиции, партиите в ляво се стремят отново да го вкарат в руслото на партийното, а не на мажоритарното.

По негово мнение това е опит да се обособи и изтъкне лявото срещу ГЕРБ и вероятно е началото на процеса по консолидиране на левицата, като навярно се гонят и дългосрочни цели в случай на евентуални предсрочни избори.

Стефанов коментира поотделно и позициите и състоянието на трите леви формации в дебата.

По отношение на Реформаторския блок, политологът е на мнение, че той е в най-лоша кондиция от всички основни играчи. Стефанов отбеляза, че непрекъснато и най-малкият опит за консолидация сред реформаторите претърпява фиаско и се стига до личностни разпри.

След като насочиха активността към Гражданския съвет, няма как да принудят Борисов да бъде по-ясен за своите кандидати, отбеляза политологът, който все пак не изключва възможността реформаторите да постигнат обща кандидатура. Според него РБ би се обезличил напълно в някакъв момент, ако не може да излъчи каквато и да е кандидатура, а същевременно има претенции да е във властта.

Всеки един от лидерите там иска повече власт и глас, но никой не иска да поеме политическа отговорност, отбеляза още Стефанов.

Политологът прогнозира също, че на президентските избори до балотаж ще стигнат ГЕРБ и БСП, като е възможно на този етап да консолидират и периферията, вкл. реформаторите „да се пришият към ГЕРБ“.

В предаването се включи и депутатът от БСП Жельо Бойчев, който заяви, че разговорите между БСП, АБВ и „Движение 21“ продължават, а БСП е принципно отворено да разговаря с всички.

Не затваряме вратата пред никого, ще търсим максимална подкрепа, заяви той.

Той отбеляза, че е постигнато сходство по три пункта – победа на изборите, оценка за мандата на Плевнелиев като обезличаващ президентската институция и подвластен на определени интереси, както за профила на бъдещия кандидат. По втория пунк е имало съгласие и с ВМРО, с което разговорите бяха приключени.

Не бих искал да изключвам никого, каза Бойчев и в отговор на въпрос дали името на Татяна Дончева е сред възможните кандидати.

Вижте също

weneta

Венета Момчева: Обществата в Европа се реполитизират и се стремят да намерят опора в реформиран ЕС

През есента в немскоезичните Германия и Австрия ще има парламентарни избори. Какви са нагласите в …