понеделник , 27 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Политическата некоректност – острието в изкуството на Дито Цинцадзе
Dito

Политическата некоректност – острието в изкуството на Дито Цинцадзе

Грузинският емигрант и неуспял актьор Гиорги живее със своя африкански съквартирант в стара къща в Щутгарт. Пред семейството си той се представя за богат и успешен артист, докато порасналата му дъщеря не решава да посети баща си 10 години след последната им среща. Актриса с дървен крак, която участва в сапунени сериали, вдъхва живот на лъжата на Гиорги. Театърът сработва за кратко, преди да се сгромоляса шумно. Единственото богатство на хората, които нямат нищо, е истината.

Това е сюжетът на филма „Бог на щастието“, в който германско-грузинският режисьор Дито Цинцадзе разказва една емигрантска история на границата на реалността и нереалността.

„Аз правя именно побъркани филми. Така мисля. Затова те не печелят пари. Прожектират ги по хубави фестивали, понякога печелят добри, важни награни, но филмите не се правят за пари. Поне аз така смятам. Животът е толкова кратък! Така че ако го живееш, за да правиш изкуство, а аз още смятам, че киното е изкуство, сигурно още съм просто един наивник, но ако правиш изкуство, трябва да опиташ да направиш нещо специално, нещо свое. Не бива да се опиваш да копираш, просто трябва да се опиташ да бъдеш искрен, дори да се провалиш. По-добре да се провалиш, докато се опитваш да надскочиш себе си, отколкото дори да не се опиташ да скочиш“, сподели режисьорът пред BiT.

За Дито Цинцадзе абсурдът и иронията са най-силното оръжие. Той има още една любима подправка за филмите си – политическата некоректност. „Мразя филми, които са политически коректни, които са скучни. Политическата коректност е за политиците, защо да трябва аз да съм политически коректен? Аз съм артист, трябва да правя изкуство, да правя филми, не трябва да се старая да бъда политически коректен. Аз съм свободен. Надявам се и младите творци да се освободят от политическата коректност. Използвам и малко грубост. Понякога съчетавам елементи, които обикновено не стоят добре заедно. Например някоя много тежка история, разказана по забавен начин“, обясни още Дито Цинцадзе.

Режисьорът бяга от Грузия със семейството си преди близо 20 години. Твърди, че не се чувства нито грузинец, нито германец, а европеец – сам между всички.

„Избягах, защото Грузия преживя много тежки времена – три войни, сред които гражданска война, война с Русия в Абхазия, после отново война с Русия в Осетия. Големият брат ни отне 20% от територията, просто я взе, сякаш винаги му е принадлежала. Това беше много тежко и разбира се, семейството ми преживя много – няма да повярвате какво сме преживели. Аз обаче все още мисля, че такива истории могат да се разказват леко, защото имаме нужда от такава лекота, имаме нужда от ирония, особено от самоирония. Всеки артист, който се взема насериозно, с смешен. Поне според мен, защото как може човек да се взема насериозно? Големите творци никога не са се вземали насериозно. Винаги са имали иронично отношение към себе си“, категоричен е Цинцадзе.

Вижте също

IZBORI картинка

Димитър Иванов: ЦИК незаконно ще затрудни гласуването в чужбина

В последните часове ЦИК взе решение, с което по административен път ще създадат опашки и …