петък , 24 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Пиер Мейлак: Понятието за дом днес е доста подвеждащо
Pierre1

Пиер Мейлак: Понятието за дом днес е доста подвеждащо

Писателят Пиер Мейлак е роден през 1982 г. в Малта, а от 2004 г. живее в Брюксел. Той е автор на роман, два сборника с разкази, книги за деца. Работил е като журналист – кореспондент на Би Би Си, колумнист във водещ малтийски всекидневник и радиоводещ.

Българските читатели се срещат с него за първи път чрез сборника „Куфарът на брат ми“, където той участва като автор с „Ечемичени ниви“. През 2014 г. печели Европейската награда за литература с втория си сборник с разкази преведен на български език през 2015 г. под заглавието „Когато изпратим деня“.

Героите в историите на Мейлак се намират на кръстопът – в пространтството, във времето или в сложните отношения помежду си. С любопитно око към човешките странности авторът намира вдъхновение от пътя и от опитите на хората да заживеят с миналото си.

Пиер Мейлак представи „Когато изпратим деня“ в София през декември 2015 г., за която разказахме в предаването КултурНО, и даде интервю за BiT.

Как заглавието на сборника „Когато изпратим деня“ обединява всички разкази вътре?

Винаги ме е омайвала идеята, че някои разговори имат смисъл само през нощта и не биха значили нищо, ако се случат на дневна светлина. Забелязал съм, че когато някой трябва да съобщи важна вест, особено ако се отнася до интимна връзка, той чака да се стъмни, защото тъмнината е по-подходяща за посланието му. Намирам това очарователно.

Нощта не е край, а по-скоро начало. За мен пожеланието „Лека нощ“ означава да остана насаме с мислите си, а в мислите си, човек може да стигне на невъзможни места – заради онова очарователно нещо, наречено въображение.

Какво провокира Вашето въображение?

Би могло да бъде най-обикновено нещо – като миризма или аромат. Например, докато вървиш, някой път те връхлита вълна от някаква миризма и те връща обратно в детството ти… Според мен обонянието е много силно сетиво. Може да бъде и мелодия, която дочуваш, или лице, което забелязваш в тълпата – толкова много неща. Най-обикновените неща дори – някой прибор в кухнята, който ти напомня за майка ти на младини. Трябва да отбележа обаче, че за мен обонянието води по най-краткия път до нещо, което ти се е случило.

Вие сте един от авторите в сборника „Куфарът на брат ми“. Защо приемате темата за миграцията толкова лично?

Роден съм в семейство на мигранти. Майка ми срещнала баща ми в Ню Йорк през 70-те години и аз пораснах с техните истории – типичните мигрантски истории за борбата да свържеш двата края, суматохата около преместването не само от една страна в друга, но и в нови апартаменти и нови квартали, уволненията и намирането на работа, понякого на изцяло ново място в другия край на града. Понеже израснах на много малък остров, тези истории за мен бяха като малък прозорец, който се отваряше към един недостъпен свят. Затова знаех, че накрая ще дойде и моето време да си тръгна от моя малък остров, за да напиша собствените си истории, които да разказвам на внуците си един ден. Самата концепция за миграцията винаги ме е въодушевявала, дори като предмет на науката. Това, което се случва днес и което се е случвало в хода на цялата история, допълнително развихря въображението ми.

Много от героите Ви са на път. Защо ги поставяте в такава ситуация?

Винаги се очаровам от хората, които намирам по време на пътувания. Понякога срещаш един човек, за когото научаваш нещо съвсем малко. Приисква ти се да разбереш повече, но с този човек вече сте се разминали. Работата на писателя е да измисли този огромен обем от недостъпна информация. Именно в това е моята страст към писането – да съчинявам истории и да измислям герои.
Това, че много герои в разказите ми пътуват, прави много от сюжетите възможни. Харесвам представата за пътуването, идеята за носталгията, която също присъства много в моите истории. Хората често се обръщат назад към някого, когото вече го няма – дали защото човекът е починал, или защото физически просто вече не е там.

Мисля, че понятията за придвижването, за преместването в друга държава, за пътуването разширяват възможностите ми като писател. В същото време обаче чета много разкази, написани от хора, които не са пътували много. Това не означава, че техните истории са по-малко колоритни. В моя случай бих казал, че имат повече аромати, отколкото цветове, макар че това е само игра на думи.
Трябва да призная, че макар някои истории да са вдъхновени от конкретни градове, в много случаи не съм усещал необходимостта да спомена името на града, нито на държавата, нито на културата, в която се развива сюжетът. В много случаи ми се струваше, че тази информация е излишна и читателят може и без нея.

Носталгията, както сам казахте, присъства много често в разказите Ви. Как модерният човек се научава да живее с миналото си?

Вярно е, че в този сборник с разкази има три основни действия: или героят се опитва да преживее наново свой спомен, или се опитва да се отърве от спомен, или е много капризен към преживяванията си в настоящето, защото в крайна сметка те ще се превърнат в спомени в бъдеще.

Истински се вълнувам от силата на миналото. Преди няколко дни имахме малък спор с приятели в София и аз обясних, че ако човек спечели от лотарията, независимо колко голяма печалба, споменът за това не би го завладял толкова, колкото, ако например изпусне печалба заради едно неулучено число. Нещо, което не се е случило по най-добрия начин, преследва човека повече, отколкото хубавите преживявания. Хората са различни. Аз се възхищавам, забелязвам тези, които винаги гледат напред и удобно, някак без усилие, скъсват с миналото.

Book1

В разказите Ви има много примери за любов и връзки между хора с различни култури, които се намират отвъд границите. Как движението в съвременния глобализиран свят променя взаимоотношенията между хората?

Аз живея в нещо като балон, така да се каже. Живея в Брюксел, където има хора от цяла Европа и има много примери за мултикултурни връзки. Има обаче и много, много хора, бих казал – повечето, които все пак прекарват целия си живот с други хора от региона, в който са израснали. Така че не бих казал, че всичко се променя.

От моята собствена гледна точка, аз също имам такава връзка, която бих нарекъл мултикултурна. Приятелката ми е от Естония, аз съм от Малта – практически двата противоположни края на този континент, двамата имаме дете, което не знам дали ще стане белгиец, малтиец или естонец. Така че ние някакси сме граждани на света.

Някога, когато бях дете, националността значеше нещо. Тогава бих попитал откъде си и с тази информация бих опитал да определя какъв човек си. Сега обаче съм се променил, опитът ми ме е променил. Вместо да се интересувам от националността, бих искал да разровя по-дълбоко, за да видя какъв е човекът срещу мен – ценностите, на които държи, начинът, по който гледа на живота. Днес националната принадлежност ми казва по-малко, отколкото преди, когато не бях срещал толкова много хора от толкова различни страни. Сега, където и да отида, когото и да срещна, разбирам, че хората са много по-близки, отколкото съм предполагал. Дали от другата страна на света, или тук, дълбоко в себе си ние не сме никак различни.

Как променя това любовните връзки между хората?

Има известни езикови бариери, например. Преди известно време посрещнах Нова година в Прага и по време на тази ваканция станах свидетел на нещо наистина зашеметяващо. На съседната маса в един ресторант вечеряха един младеж, вероятно американец, и едно момиче – предполагам чехкиня. Момичето не знаеше и дума на английски, а младежът не разбираше чешки, но и двамата държаха от онези устройства, които се използваха за изпращане на съобщения преди мобилните телефони. Лекарите имаха такива.

Те имаха подобни и превеждаха отделни думи, много прости думи, най-основните – например „Много си красива“. Тя вероятно е отговаряла нещо от сорта на „Красив ти си“, защото устройството не можеще да превежда добре такива изрази.

Бях много впечатлен и още се сещам за тази двойка, години по-късно, чудейки се дали са стигнали отвъд тази огромна езикова бариера. Разбира се, някои хора успяват да го направят и твърдят, че езикът не е толкова важен. За мен обаче е изключително съществено да мога да обясня нещо или да предам нещо – не толкова информация, колкото чувства.
Това би могло да бъде пречка, но хората учат езици, някои са по-търпеливи от други и изчакват, докато другия научи езика им или се стараят те да научат езика на партньора си.

Book2

Като човек на света, какво е и къде е за Вас дома?

Много често мисля за понятието „дом“. Аз съм роден в Малта, където живях до 20-годишна възраст, и израснах с историите на моите родители за Ню Йорк като техен дом. От 11 години живея в Белгия, където се чувствам у дома, но в същото време… не знам, в момента понятието за „дом“ е доста подвеждащо, някак си. Къде всъщност е домът?

За щастие, съм от хората, за които е лесно да се почувстват вкъщи – не съвсем навсякъде, но почти. Все още не притежавам недвижим имот никъде, живея под наем, така че малкото ми вещи, предимно книги, са разпръснати на различни места и това не ме притеснява. Така че е подвеждащо понятие, домът. От една страна, завиждам на тези, които могат да посочат ясно къде е домът им, но, от друга – аз съм щастлив и вечно на път.

Ако националността не е толкова определяща днес, какво е определящо за хората?

Мисля, че това, което прави хората различни, са възгледите им за живота, начина, по който гледат на нещата. Дали чашата им е наполовина пълна, или наполовина празна, дали са достатъчно смели, за да започнат отначало, когато всичко се провали, дали са щастливи да живеят за мига, или чакат да се пенсионират, или искат да се върнат обратно в детството си, дали са склонни да споделят живота си, ли не, колко дебела е стената, която изграждат около себе си, и колко са склонни понякога да пробиват в нея малки дупки, така че някой друг да може да надникне.
Мисля, че това са нещата, които определят какъв човек си. Разбира се, преживяванията, научените уроци, направените грешки – всичко това те прави човека, който си.

Вижте също

IZBORI картинка

Димитър Иванов: ЦИК незаконно ще затрудни гласуването в чужбина

В последните часове ЦИК взе решение, с което по административен път ще създадат опашки и …