понеделник , 11 декември 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Петър Стоянов: Противопоставянето на човешката свобода с баничката от 15 ст. парализира България

Петър Стоянов: Противопоставянето на човешката свобода с баничката от 15 ст. парализира България

Този ноември се навършват 20 години от избирането на Петър Стоянов за президент на България. По този повод той издава сборника с интервюта, изказвания и коментари „Преговор на историята“. За националния интерес на България преди 20 години и политиката днес, за членството ни в ЕС и НАТО и за ролята на президента в международната политика, с Петър Стоянов разговаря Илия Вълков.

„В началото на 1996 г. никой в България не вярваше, че СДС може да спечели президентските избори. Никой не гореше от желание да бъде кандидат за президент. Предложихме на хора извън СДС да бъдат номинирани, но те отказаха. Заедно с мен кандидати бяха Асен Агов и Александър Йорданов, а конференцията през март предложи мен с голямо мнозинство“, спомни си президентът в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов.

Тогава действащ президент е основателят на СДС д-р Жельо Желев. „Предложихме да направим предварителни избори по американски маниер за първи път в България. Д-р Желев прие и аз спечелих. Имах кандидат-президентска кампания, по-дълга от 10 месеца“, разказа Стоянов. Призна, че е изненадан от факта, че кандидатите за предстоящите президентски избори все още не са ясни.

„Отлагайки кампанията ние лишаваме българското общество от един много важен дебат – президентския. Колкото и да се стремят някои да маргинализират президента, той е единственият политик на висок пост, който се избира мажоритарно. Хората го избират с личния си глас. От тук идва легитимността на президента. Тежък момент е за България, за ЕС. Президентският дебат е изключително важен инструмент, за да бъде въведен българският народ в това, което се случва. На мен ми се струва да кажем на нашите избиратели твърде опасно като прецедент за българската демокрация да кажем на хората, че месец преди изборите ще им бъде посочено за кого могат да гласуват“, смята Петър Стоянов. Той припомни, че 10 дни преди да положи клетва разгневените българи щурмуват парламента, защото искат правителството на БСП да си тръгне от властта. Той трябва активно да участва в тези събития, тъй като правителството на Жан Виденов вече е подало оставка.

„Аз влязох в президентството без да имам възможност да отгледам кабинетите. Толкова драматична беше ситуацията. На 4 февруари 1997 г. БСП дойде при мен с папка и готови да съставят нов кабинет на България. Отказах. Никога няма да забравя този ден, това беше най-тежкото решение в живота ми. Свиках КСНС същия ден следобед. Политическата криза се разреши, България тръгна към нови парламентарни избори през април, спечелиха ОДС и Иван Костов състави правителство. Тогава България стана интересна в очите на света. До тогава България беше известна като най-верния съветски сателит“, припомни президентът.

Той разказа и за срещата си с президента Бил Клинтън, на която казал, че е подал молба за членство в НАТО. Спомни и и за визитата си в Москва, където се среща с президента Борис Елцин. „По онова време за мен беше много важно българското общество да възприеме с разума си колко е важно България да членува в НАТО и ЕС. Без НАТО нямаше да има и ЕС. Не исках да настройвам българското общество с една една анти-руска реторика срещу основната цел на моето президентство. ЕС в момента се среща с нови и неподозирани трудности. Преди 20 години те още не бяха излезли на повърхността. Членството на България в ЕС е сред най-добрите неща, които се случиха в исторически план“, обясни Стоянов. Той изтъкна, че ЕС е поставил България редом с великите сили и ние никога няма да бъдем изправени пред избора на чия страна да застанем – въпрос, който е трябвало да решават българските политици преди Първата и Втората световна война.

„Членството ни в ЕС никога не бива да се противопоставя на сантименталното ни отношение към Русия“, убеден е Стоянов. Той коментира евроскептицизма на българите като посочи, че децата на много сънародници живеят и работят в различни европейски страни – Англия, Германия, Франция, Белгия, и те посочват пътя.

„Гордея се с постиженията на учениците ни, които печелят първи места на световните олимпиади по физика и математика. Но бих искал да се гордея и защото са добри и защото в училище ги учат не само на математика и физика, а ги учат на доброта и да помагат на изпадналия в нужда. Разбирам много добре българските пенсионери, нямат нито едно основание да бъдат щастливи. Но не разбирам българските интелектуалци. Противопоставянето на човешката свобода, на човешката перспектива с баничката от 15 стотинки, за дълго парализира националните усилия на България да се изправи на крака“, категоричен е президентът.

Той призна, че по време на войната в Косово е преживял един от най-тежките моменти в кариерата си. „Никой не обича войните, защото винаги има и цивилни жертви. Трябваше да избирам и се превърнах в първия държавен глава в Европа, който подкрепи тази акция. Това ни помогна изключително много за нашето членство в НАТО. Беше ми страшно тежко, загиваха хора, но аз трябваше да защитавам националния интерес на България“, обясни мотивите за решенията си тогава Петър Стоянов.

Според него днес ситуацията е доста по-различна. Това, което се случва в Сирия, Близкия Изток и бежанския проблем, са заварили политическата класа неподготвена. Тези проблеми няма да се решат с разпределяне на квоти и вдигане на огради, смята Стоянов. „Ние сме изправени пред сериозен цивилизационен проблем. Разбирам премиера Борисов, защото знам какво е да носиш отговорност. Мисля, че позицията на България в момента е добра, балансирана. Трябва да се разбере, че България не може да действа като мост между ЕС и Турция, защото България е ЕС“, добави президента.

Петър Стоянов смята, че не трябва да се гледа на бежанците като към нашественици, дошли да ни завладяват. Не трябва да се храни омраза и обществото да се озлобява към тези нещастни хора. Целта на българските политици, според държавния глава, е повече от ясна – да се наложи европейският модел в България, за да се връщат българите от чужбина. Петър Стоянов показа книгите в кабинета си и разказа за срещите си с президента Бил Клинтън. „Той изкара две нощи в България и неговото посещение бе знаково. То показа, че България е готова да стане член и на НАТО, и на ЕС“, посочи Стоянов.

В навечерието на президентските избори, той призна, че изпитва известно огорчение и каза, че автентичният десен избирател е доста объркан в момента. „Десните лидери трябва да знаят, че избирателите заслужават много повече“, категоричен е Петър Стоянов.

Вижте цялото интервю с президента Петър Стоянов в следващото видео:

Вижте също

Колко „солено“ ще ни излезе празнуването на Коледа и Нова година – говори експертът проф. Румен Драганов

Колко струва Нова година? Всяка година по празниците тръгваме на път с надеждата за едно …