неделя , 24 септември 2017
Начало / Предавания / Прозорецът / Петър Стоянов: Чувство за законност се гради със семейното възпитание, църквата и училището

Петър Стоянов: Чувство за законност се гради със семейното възпитание, църквата и училището

„Народният съд“ не е само част от българската история, за да кажем, стига сме се обръщали назад, хайде да гледаме напред. Днешната деморализация, проблемите в съдебната система и изобщо в обществото ни имат корените си в непрочитането на близкото ни минало. Имаме нужда от цялостен прочит на случилото се преди и след 9 септември 1944 г. И двата ни прочита на тези периоди са лишени от истинска основателност. Например, на 1 февруари са осъдени и тези 43 депутати, които подписват подписката за спасяването на българските евреи – това, което тогава се случва за спасяването на евреите е това, което днес наричаме работещо гражданско общество, коментира президентът Петър Стоянов в предаването на Би Ай Ти „Прозорецът“. И още:

На въпрос какво не направихме през последните 25 години, Петър Стоянов отговори:

Хората от тогавашния режим и техните наследници продължават да доминират политическите, икономическите и медийните процеси у нас. Внушава ни се, че комунизмът е едва ли не естествен период, през който е трябвало да минем, защото „такова е било времето“. Същото оправдание се прилага и за репресивния апарат на режима – „такова е било времето“. Неудобно е обаче да кажеш със същия аргумент – такова е било времето – че има хора, лежали по 20 години в затвора. Илия Минев стои в затвора колкото Нелсън Мандела, но за него никой не знае, а за Мандела знаят всички. Всички носим част от вината за това. Всичките ми усилия като президент бяха за членството на България в НАТО и ЕС. Сега изглежда лесно, но тогава не беше така. Аз не исках да създавам крайни антинатовски настроения тогава и в името на това мислех, че трябва да бъда по-компромисен. Но и не виждах морална среда нито за отваряне на досиета, нито за декомунизация на определени етажи. Ето днес – отворихме досиетата, но хората с досиета продължават да формират общественото мнение, дори вашите колеги се отнасят към тях като към легенди. И няма кой да се обърне и да каже – ако такова е било времето, то е имало и своите герои. Освен хора с таланти в България по времето на комунизма е имало и хора с характер – разменям десет души с таланти за един с характер. Страхът на интелектуалците, особено т.нар. леви интелектуалци, беше да не се връщаме назад, но ако бяхме казали всички истини, щяхме по-лесно да обединим обществото.

На въпрос защо толкова лесно намират почва у нас антинатовските и антиевропейски настроения, каквито досега не е имало, Петър  Стоянов отговори: Да няма критики срещу ЕС би било неестествено. Проблемът е, че критиките са ехидни – ние казвахме ли ви, че ЕС няма да ви даде това, което искахте; ние казвахме ли, че по времето на комунизма живеехте добре, сигурно, прогнозируемо. Това е най-опасното внушение. А членството в ЕС не е важно за ЕС, то е важно за нас. По същия ехиден начин се внушава – каква е разликата между новите господари от Брюксел и господарите от Москва? Ще ви кажа – разликата е в танковете. Членството в орбитата на СССР беше белязано с танкове. А ако решим да излезем от ЕС, няма да дойдат танкове, а по-скоро въздишка на облекчение от Брюксел.

В същото време, самият ЕС преживява цивилизационна криза, криза на идентичността. Ние не успяхме да се концентрираме върху духовните измерения на глобализацията – мислехме, че щом общуваме всички мигновено помежду си, значи по-лесно ще се разбираме, ще приемаме и различията помежду си. Но това не се оказа така – оформиха се цивилизационни разломи. Мисля, че ЕС ще преодолее тази криза, въпросът е дали ще бъде същият. Това което става във Великобритания може да има позитивно влияние – натиск за реформи в ЕС, от които той се нуждае. Що се отнася до България – аз винаги питам хората, къде са ви децата. Те са в Европейския съюз – значи те дават посоката. ЕС е цивилизационният ориентир на България. В ЕС може и да имаме проблеми, но не бих могъл да си представя колко по-лошо място за живеене щеше да е България извън ЕС.

Помолен да коментира съдебната реформа, президентът Стоянов каза: Никак не е унизително да дойдат специалисти отвън. Това, че ще дойдат хора да ни помогнат да се преборим с престъпността, не накърнява суверенитета ни. Но ние изгубихме много време в това да подготвим обществото, да създадем у хората чувство за законност. То не се създава само с твърди закони и добри магистрати, а чрез семейното възпитание, църквата и училището. Не, че в Дания и Норвегия няма корупмирани, но там 90% от хората смятат, че да извършиш престъпление е нещо лошо, а у нас хората смятат, че да извършиш престъпление е нещо нормално. Ние сякаш се гордеем с хората, забогатели от нашите собствени пари – няма обществена нетърпимост към това.

 

 

Вижте също

Бивш дипломат: Ердоган е знаел предварително за преврата

Бъдещето на Турция зависи от поведението на президента Реджеп Ердоган. Очакванията са той да наложи …