вторник , 24 януари 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Пенка Калинкова за историята, красотата и неясното бъдеще на Тютюневия град в Пловдив
PENKA_KALINKOVA_SKLADOVE_PL картинка 3

Пенка Калинкова за историята, красотата и неясното бъдеще на Тютюневия град в Пловдив

Журналистът и автор на филма „Истории от Тютюневия град“ Пенка Калинкова разказа за историята, красотата, архитектурата и неясното бъдеще на тютюневите складове в Пловдив. „Понятието Тютюнев град аз го измислих, защото ми трябваше образ, който да се помни. До този момент се говореше за квартала на тютюневите складове, а тютюневи складове е имало в целия град. Просто тук са концентрирани. На много места в града се складира тютюн на много различни места“, разказа Калинкова.

Според нея е важно да се знае, че в пика на развитието на тази индустрия, много хора са се занимавали и са се издържали от търговия с тютюн – включително лекари или хора с разнообразни професии. В рамките на малко повече от век в Пловдив една индустрия се заражда, развива и загива. Складовете на ул. „Капитан Андреев“ са построени по заръка на Димитър Петров Кудоглу, който е един от най-големите дарители в България и макар че не е пловдивчанин, е направил много за града.

„Тези складове са необичайни, защото архитектурата им не е производствена. Има декоративна украса и усет към детайла. Всички архитекти на Тютюневия град са млади хора, завършили в Германия в техническите и архитектурни висши учебни заведения. Това са първите им проекти. Личи си огромната амбиция да покажеш това, което си научил и да бъдеш на нивото на твоите учители. Разбира се, много е важно и да има кой да инвестира в тях. Немският облик на сградите е повече от очевиден“, разказа Калинкова.

Тя припомни, че филмът „Тютюн“ е сниман в Асеновград. Сградата там също е строена от български архитект. Калинкова е на мнение, че проблемът с тютюневите складове е огромен и не е само за Пловдив. В Харманли вече е срината най-хубавата сграда. По същия начин стоят нещата и със складовете в Смолян и Асеновград. С бързата приватизация Калинкова си обяснява как сгради от културно и историческо значение попадат в ръцете на частни собственици. Складовете в Пловдив са продадени през 2005 г. от Златомира Драганска – по това време изпълнителен директор на „Булгартабак“ – Пловдив.

„Живеехме в много бурни, нечестни времена. Но сега бих попитала собственика – ако той беше в Италия и притежаваше същите сгради, по същия начин ли би постъпил с тези паметници? Един италианец да изостави така два склада – как е възможно това? Един човек, идващ от културна Италия? Защо общината не е извършила достатъчния контрол?“, пита Калинкова и смята, че отговорността не е единствено на собствениците, но и на общината.

„Според мен общината нищо не е правила през годините, освен че сградите стават все по-помръкнали и занемарени. Иска ми се след като влязохме в окото на общественото внимание, да се стреснем и да направим нещо сериозно. Знае се, че тези складове са паметници на културата. Те са декларирани още през 1985 г. първо няколко от складовете, а по-късно и тези на „Екзарх Йосиф“ 16. Освен това са част от групов паметник. Има едно безхаберие и подценяване към неща, които са много важни за Пловдив, а не са само декорация“, категорична е Пенка Калинкова.

Журналистът смята, че проблемът с културното наследство за цяла България е много сериозен. България е трета страна в света по брой на паметници на културата. „Трябва да си държим на бронзовия медал. Пловдив има много повече неща, които могат да се покажат на чужденците освен античния театър и квартал „Капана“, убедена е Калинкова. Тя смята, че е имало възможност да се проведе дипломатична среща между общината и собствениците, на която те да бъдат убедени, че всички печелят, ако тези складове останат непокътнати.

Според нея общината трябвало да предложи на собствениците да откупи поне трите най-интересни в архитектурно отношение складове. „Собствениците плащат много големи данъци, а на практика тези складове не се използват и за тях те са тегоба. Страх ме е, че на местно ниво биха могли да се намесят извънхудожествени съображения – по приятелска линия да се решават някои въпроси. Експертите са в НИНКН“, добави Пенка Калинкова.

Вижте целия разговор с Пенка Калинкова за съдбата на Тютюневия град в следващото видео:

Вижте също

ITALY картинка 2

Поглед към поредицата злополучия в Италия

Лошите метеорологични условия в Италия продължават. Страната влезе в негативна поредица от бедствия и злополучия …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *