четвъртък , 19 октомври 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Опъването на етническата струна – преди и сега

Опъването на етническата струна – преди и сега

През 70-те години действията на репресивния комунистически режим върху българските мюсюлмани се оправдават с твърдения за турски сепаратизъм, днес се върти латерната за “неоосманизма”. На какво се крепят страховете, какво се повтаря от близкото минало днес в т.нар. „просветителски патриотизъм“ и какво може да ни костват грешките, които правим сега – за това в еМисия България разговаряхме с проф. Евгения Иванова, антрополог, преподавател в НБУ и дългогодишен изследовател на междуетническите отношения в България.

Тя коментира и новини от последните дни, сред които „гражданските арести“ по границата и намерението на кмета на Пазарджик носенето на бурки в града да бъде забранено. Според Иванова подобни действия биха довели до обратния ефект.

„Преди да осъдят Ахмед Муса по предишното дело за радикален ислям, жените в Пазарджик бяха 6-7 – броила съм ги. Веднага след присъдата те вече бяха към 20, а сега навярно са и повече. Това е реакция, бунт“.

Иванова припомни и т.нар. процес на „разфереджаване“ по време на Възродителния процес. „Ако тази забраната на традиционните облекла не беше наложена тогава, най-вероятно до днес носенето на тези характерни за мюсюлманите дрехи и покривала щяха напълно да са отмрели.

Хората сами бяха започнали да ги махат – дали от мода, от желание за интеграция или просто за да бъдат различни. Възродителният процес обаче върна нещата обратно.

Много мюсюлмани продължиха да ги носят даже по време на забраните, за което платиха с глоби, затвори и лагери. След демокрацията тези облекла също се върнаха със замах. Ако не бяха забраните, това нямаше да се случи“.

Според изследователката в смесените райони, където хората се познават добре, страхът е в пъти по-малък, отколкото в „чистите“ райони.

Иванова коментира и заключение на Иван Костов, че у нас има 25 400 радикализирани мюсюлмани, направено в доклад по време на дискусията „Спорни точки за неоосманизма“ (организирана от Института по социология „Иван Хаджийски“ и Центъра за анализи и управление на рискове).

Тя обясни, че това е погрешно заключение, което се базира некоректно на данни от мащабното социологеско изследване за нагласите на мюсюлманите в България, осъществено от НБУ и „Алфа рисърч“. А именно, че 4.4% от анкетираните мюсюлмани заявяват, че биха жертвали живота си за религията.

„Да жертваш живота си за религията не значи непременно да жертваш живота на другите. Защо трябва да го мислим единствено като тероризъм? Хората жертваха живота си, когато им сменяха имената, някои от тях дори се самоубиха“, припомни Евгения Иванова.

Какво е бъдещето на мултикултурализма, какво се случва с второто и третото поколение имигранти мюсюлмани в Европа и чия е отговорността за тях – чуйте целия разговор:

Вижте също

Част от къща рухна заради строеж в съседство

Част от къща се срути, докато строят друга в съседство! Инцидентът стана на столичната улица …