неделя , 19 ноември 2017
Начало / Жива връзка / Незряща учителка в търсене на работа и колко тежка е дискриминацията за хора с увреждания

Незряща учителка в търсене на работа и колко тежка е дискриминацията за хора с увреждания

Лесно ли е на незрящите да намерят своето работно място? Ще ви разкажем историята на една млада жена, която има желанието да работи по специалността, която е завършила. Но това е и история на много други българи с увреждания, които често стават жертва на скрита дискриминация, докато търсят работа.

Божидара Велчева е на 26 години. В студентската й книжка отличните й оценки са преобладаващи. Според Софийския университет тя е дипломиран преподавател по музика. Но е незряща. Тя смята, че дискриминацията в България е проблем, тъй като не може да намери работа.

„Приемат ни като инвалиди в буквалния смисъл на думата. А аз не се чувствам такава“, сподели Божидара Велчева в репортаж на Кремена Николова.

Божидара е огорчена и решава да напише писмо до Министерството на образованието „Отговори ми се с прикачен файл и ми се каза да се обърна към други институции за защита от дискриминация“, сподели Велчева след поредното разочарование и отказа на работодатели да я назначат.

Същевременно в САЩ не само хората с увредено зрение, но и всички граждани в неравностойно положение – могат да си намерят работа. В Съединените щати съществуват редица организации, които представляват хората с увреждания и им помагат да се интегрират изключително успешно в обществото.

Мирослав Балабанов посочи, че в Америка хората с увреждания могат да се срещнат навсякъде, градската среда е пригодена така, че да бъде напълно достъпна до тях. В Америка голяма част от хората с увреждания са успешно интегрирани в обществото. Те се ползват с уважението на другите, а облекчения за тях има навсякъде.

Не се крият, не са възпитани в общество, което им посочва недъзите, а напротив – открито говорят за проблемите си и са пълноправни граждани на тази страна. Те са нормални американци. Примерите за това са много – тук дори в супермаркета може да ви обслужи човек в инвалидна количка или друг – например такъв, страдащ от синдрома на Даун.

В Америка живеят 53 милиона души с увеждания, било то по рождение или придобити след инцидент. Това означава, че един на всеки петима възрастни в тази страна е човек в неравностойно на останалите положение. 32 процента от хората с увреждания между 21 и 64 години са на пълен работен ден.

Средната годишна заплата на човек в такова състояние е 40,100 долара. За сравнение, по данни на Корнел Юнивърсити за 2015 година средната годишна заплата на американец в равностойно положение е 44 600 долара, само с 4 500 долара повече.

Христофор Караджов живее в Лонг Бийч, Калифорния, той също има увреждания, но казва, че съществува разбирането, че местната власт трябва винаги да помага на хората в неговото състояние. Той е роден в София, и в България е работил като журналист в национален вестник. Христофор живее в Америка повече от 15 години. След претърпян инцидент, остава парализиран в долната част на тялото.

Нашият сънародник е част от група за подпомагане на хора с увреждания и е съветник на градските власти. „Съветваме кмета, предлагаме решения, викаме различни хора от управата и намираме начини да се помогне на хората, които имат затруднения с придвижването“, посочи той.

Работодателите са стимулирани да наемат тези хора, а заплатите им в някои случаи идват директно от правителството. Важно е да се отбележи, че фирмите и корпорациите, които дават работа на хора с увреждания – в края на фискалната година получават данъчни облекчения.

Съгласно президентския указ на Барак Обама от 2010-та година данъците на подобни компании са по-малко с между 2100 и 9600 долара на човек годишно. На държавна работа в американските учреждения са над 127 хиляди души в неравностойно положение.

Според закона, всички обществени и административни сгради трябва бъдат пригодени за лесен достъп – в това число са рампи за инвалидни колички и устройства като телефони, банкомати и модернизирани асансьори, снабдени с брайловата азбука.

Ако фирма или корпорация приспособи сградата си, с цел тя да бъде по-лесно достъпна за хора с увреждания, разходите по ремонта се приспадат към държавните облекчения на края на данъчната година.

Хората с увреждания са навсякъде. И една от причините те да са навсякъде е защото Американския закон за хора с увреждания изисква транспортните компании да направят услугите си и превозните си средства достъпни.

Според законите на Америка, на хората в неравностойно положение трябва да се осигури възможност да работят от вкъщи. Например – ако човекът е счетоводител, занимава се с компютри, или работи главно по телефона – работодателят е длъжен да предложи алтернатива и да осигури необходимата техника, за да може той да работи от своя дом.

За хората с увреден слух например, в болниците в Съединените щати има видео преводачи, чрез които пациентите могат да се свържат на избран от тях език с персонала на болницата, и чрез жестомимичната азбука да съобщят причината за тяхното посещение.

Хората, които имат проблеми с говора или слуха, могат да поискат и преводач, който болницата осигурява до няколко работни дни. Това е услуга, регулирана от правителството, и те са длъжни да я осигурят безплатно.

Благовеста Пугьова – оперативен директор в JobTiger гостува в студиото на „Жива връзка“ и коментира има ли условия за работа на хората с увреждания.

„Помагали сме от познат на познат. Виждаме, че тези хора се страхуват, тъй като средата не е готова да ги приеме. В случая на Божидара е много смело това, че е потърсила работа. Повечето хора не си представят, че това е възможно и се страхуват“, посочи Пугьова.

„Не е прието като основна практика. Когато държавата не го стимулира по някакъв начин и ние самите не го срещаме. Когато решаваш дали да наемеш човек с увреждане, започваш да задаваш глупави въпроси като например дали има шанс някога незрящият ще прогледне“, призна оперативният директор в JobTiger.

„Всеки, който е бил в чужбина за повече време, вижда, че такива хора го обслужват в магазина, на гишето и ги срещаш навсякъде. Никога не съм виждала такъв човек в българската държавна администрация. Докато съм била в Англия и в Америка – не твърде дълго, но все пак там съм виждала хора с увреждания“, подчерта експертът.

По думите й другият практически проблем е когато наемеш такъв човек, да осигуриш достъпна работна среда и да подготвиш работното му място.

„Това води до някакви допълнителни разходи и ръководителят може би трябва да наблюдава по-стриктно работата на този човек. Виждаме много малко случаи, които са от добро сърце, но това не е генерална политика“, каза Пугьова. Тя обясни, че много фондации помагат на хора в подобно положение да се интегрират.

Тя разказа и за смелата стъпка на работодатели от пловдивския регион, които наемат хора от различни райони в страната.

„Идеята е хората от различни градове с висока безработица, да се срещнат с работодателите на място и евентуално да работят в Пловдив. Има сайт на инициативата, който има цялата програма. Тя е много обширна, ще има срещи в 5 големи града, а първият е Ловеч“, добави още Пугьова.

„Когато идеята е да се преместиш в друг град, за да започнеш работа, става малко по-трудно, но целта е дългосрочна. Има много тъжни истории. Хората търсят промяна, готови са и искат да работят и могат да направят тази жертва – да се преместят в друг град“, добави експертът.

Чуйте историята на Божидара Велчева, вижте как е решен въпросът с инвалидите в САЩ и чуйте целия разговор с Благовеста Пугьова в следващото видео:

Вижте също

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …