понеделник , 16 октомври 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Моделът „Сукунан“ – как един човек почисти боклука в своето индонезийско село

Моделът „Сукунан“ – как един човек почисти боклука в своето индонезийско село

Сукунан е малко село в покрайнините на четиримилионния град Джогджакарта на остров Ява, Индонезия. Името му се превръща в синоним на ефективното справяне с боклука. Зад т. нар. модел „Сукунан“ стои Исуанто – един човек, който повежда борбата с отпадъците и заразява стотици с ентусиазма си.

Преди да се премести в Сукунан през 2000 г., семейството му живее в града. „Там просто плащахме на общинските власти и те организираха извозването на боклука, докато в Сукунан нямаше такава услуга“, спомня си Исуанто, който е биолог с диплома от Държавния университет в Джогджакарта и преподавател в дисциплини, свързани с опазването на околната среда.

„Тогава много земеделци се оплакваха, че боклукът отива в оризовите полета. Аз потърсих подходящо решение за местност като Сукунан. Когато предложих идеята си в Градския съвет, моите приятели, моите съседи не я приеха, защото не искаха да плащат такси за смет“, разказва Исуанто в прохладното предверие на дома си, където приема посетители. Вместо да се откаже обаче, той търси ефективно решение, което да удовлетвори малката общност от фермери и строителни работници със скромни месечни доходи.

Разделно събиране

„Говорих с много клошари и накрая стигнах до идеята за разделното събиране на боклука – хартия, пластмаса, бутилки, кутийки, метал, стъкло – клошарите събират всичко това и го предават на прекупвачи“, обяснява Исуанто.

Исуанто организира специално депо за събиране на отпадъци за рециклиране. С парите от оползотворяването се покриват разходите за извозването на отпадъците, така че жителите на селото не плащат такси за смет. „Предложихме простичката идея за разделно събиране – можем да съхраняваме, а после да продаваме боклуците на прекупвачи. А ако не можем да продадем боклука, трябва да го използваме пак или да го рециклираме, а ако не можем да направим това, трябва просто да го намалим“, категоричен е Исуанто.

Семейството му започва да прилага идеята първо в собственото си домакинство още през 2002 г. Дванадесет години по-късно в Сукунан има 24 пункта с по три кофи за разделно събиране на отпадъци. Обикновено те стигат за около 10 до 15 семейства и техния боклук за една седмица. Покупката на кофите за боклук е единственият разход в проекта. Парите за него са дарени от семейство от Мелбърн, Австралия, което се вдъхновява от проекта на Исуанто. Размерът на дарението е 5,5 милиона рупии или около 385 евро.

„Имаме правила за редуциране на отпадъците – например, „Кажи не! На стиропорените кутии за храна! Обсъждаме вредите от стиропора, от изгарянето на стиропор, което е много вредно, затова решихме да спрем употребата му. Освен това, когато ходим на пазар, си носим пазарска чанта. Жена ми дори направи дамска превръзка за многократна употреба.

Компостът

С част от дарението са закупени и съдовете за компост. – всичкият органичен отпадък в Сукунан се компостира. Общността използва общи депа, но всяко домакинство има и собствени кофи.

„Един от най-ефективните начини са биопорите“, разказва Исуанто. „Това са малки дупки, дълбоки около метър и с диаметър около 10 см. Всяко домакинство има нужда от поне шест такива биопори. Когато се напълни първата дупка, започва да се пълни втората, а когато и тя се напълни – стигаме до третата и така нататък. Една дупка е достатъчна за органичния боклук за една седмица. Когато и шестата дупка се напълни, компостът в първата вече е готов за събиране“, посочва той и демонстрира, като изважда готовата тор от един отвор точно в средата на тротоара до къщата му. Тази техника е подходяща за домакинства с относително малко органични отпадъци – само от храна, а не от селскостопанска дейност, например. Удобна е и за домове с малко жилищно пространство или без градински площи. Естествената топлина на земята пък катализира процесите в компоста под тротоара.

Втора употреба

Съпругата на Исуанто е първият и най-важен последовател на идеята му. Тя използва рециклирани материали, за да прави различни предмети за бита, включително ученически чанти, сувенири и дори мебели, от стари автомобилни гуми.

„Жена ми започна да прави разни неща от рециклирани материали през 2002 г. Първо бяха само за децата – раници за училище, а после научи и свои приятелки. Сега в селото има девет жени, които правят сувенири от рециклирани материали“, разказва Исуанто. Предметите се продават и по интернет, като авторите получават процент от печалбата, но по-голямата част от парите се влагат обратно в програмата за оползотворяване.

Жителите на Сукунан се грижат заедно за боклука си. Те организират различни кампании за насърчаване на разделното събиране, конкурси за рисуване на кофите за боклук и дори за поезия, посветена на околната среда.

Личният пример

Начинът на живот на цялото семейство е насочен към пестенето на ресурси и многократната им употреба. За къпане използват дъждовна вода, която след после събират и пречистват.

За последните дванадесет години идеята на Исуанто изцяло преобразява Сукунан. Моделът е копиран в повече от 330 селища в Индонезия и съседна Малайзия.

„Моята цел беше да организирам събирането на боклука в Сукунан. След като местният вестник писа за нашия проект, ни посетиха много хора и опитаха да го приложат, за да преобразят и своите родни места. През 2008 г. правителството на Индонезия въведе правила за оползотворяването на боклука в цялата страна и в тях са заложени същите принципи, които ние прилагаме в Сукунан повече от 10 години“, подчертава той.

Докато глобални лидери търсят общи решения на проблемите със замърсяването, Исуанто показва, че промяната е в ръцете на всеки един от нас.

*Този материал е реализиран в рамките на международния проект Beyond Your World на холандското Министерство на външните работи и Европейската комисия, по който Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е бенефициент. Проектът дава възможност на млади журналисти и студенти по журналистика да работят по проблеми на развиващите се страни.

Вижте също

Политолог: Никола Груевски губи влияние дори в собствената си партия заради антибългарската си политика

Партията на премиера Зоран Заев в Македония премина успешно през първото си сериозно изпитание. На …