сряда , 24 май 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Митове и истини за българите и донорството
DONORSTWO картинка

Митове и истини за българите и донорството

Притесненията на българите, свързани с донорството, не са по-различни от навсякъде другаде по света, когато са се въвеждали системите за донорство. Институциите и държавата са в дълг към гражданите, защото в основата на всяко донорство стои информираността за него – а то е не само медицина, но и начин хората, които си отиват, да спасят човешки животи.

Това заяви в еМисия България д-р Марияна Симеонова, директор на Агенцията за трансплантации.

Тя уточни, че говори за даряването на органи само от починали в мозъчна смърт, което плаши много хора, на които не е обяснено ясно как човек с биещо сърце всъщност вече е мъртъв, докато друг, видимо в неговото състояние, е жив и е просто в кома.

Всяка една страна преди да въведе системата за донорство е започнала с разяснителни кампании, в които трябва да са включени всички институции, свързани със здравеопазването, посочи д-р Симеонова.

Тя добави, че самото организиране на процеса след мозъчната смърт на един пациент е изключително труден, в него участват много хора и специалисти, водят се емоционални и тежки разговори с близките, а всеки орган има различно време за престой извън тялото.

Какви са всъщност притесненията на българите, несъгласни да дарят органи след смъртта си, и най-популярните митове за донорството – вижте в репортажа по време на разговора във видеото долу.

Според д-р Симеонова делът на негативно настроените хора вече е по-малък и се движи между 60 и 70%, спрямо предишните 80 на сто.

На базата на личния си опит като специалист и администратор, тя е на мнение, че въпреки всичко у нас има прекрасни и добри хора, които не само вземат тежки решения за близките си, но и се интересуват живо от съдбата на спасените от тях.

Работим за информираност и помагаме за организацията на процеса на болнично ниво, обобщава още д-р Симеонова, като отбелязва, обаче, че лекарите в България са малко.

В разговора се включи и Георги Пеев, единственият българин с две трансплантации – на сърце и бъбрек, който въпреки тях живее активен живот и редовно участва в спортни състезания. Той разказа за последното си участие в едно от тях.

Според Пеев неинформираността и институционалните проблеми са основна пречка.

Виждал съм диализни центрове, където огромната част от хората дори не знаят, че могат да получат нов орган и да се включат в листата на чакащите, разказа мъжът, според когото без подкрепа от държавата нищо не може да се получи.

Той определи като абсурдни едни от най-разпространените митове, свързани със страховете от донорството – търговията с органи и възможността да си платиш под масата, за да се качиш нагоре в листата на чакащите за трансплантация.

Чуйте аргументите и на двамата събеседници:

Вижте също

Borschosch

Има ли култура в НДК

Как върви ремонтът на Националния дворец на културата? Има ли изненади и пречи ли той …