неделя , 19 ноември 2017
Начало / Жива връзка / Миша Майски – за музиката като правене на любов, в която не може да си фалшив

Миша Майски – за музиката като правене на любов, в която не може да си фалшив

Миша Майски – един от най-големите музиканти на нашето време, ще свири в зала „България“. Световноизвестният виолончелист вече се е срещал два пъти с българската публика на фестивала Мартенски музикални дни. Пред Кремена Николова за Би Ай Ти той споделя, че очаква с нетърпение третия си концерт и нас – се надява, че няма да е последният.

Концертът в зала „България“ е посветен на Моцарт, но Майски ще свири „Вариации на тема рококо за виолончело и оркестър“ от Чайковски.

„Това е една символична връзка с Моцарт, защото Чайковски е бил голям негов почитател. Някои хора мислят, че той се е повлиял много от музиката на Моцарт, но все така си е Чайковски. Много руска музика“, обяснява той.

Животът на Миша Майски е достоен за филм. Всичко започва от първата му среща с виолончелото, а тя – по стандартите на Съветския съюз – започва сравнително късно.

„Това беше точно в същата година, в която спрях да пуша. Тук хората ме питат – толкова късно? И аз казвам – да, бях на 8 години. Бях доста проблемно дете, експериментирах с пушенето и така нататък. Но спрях, когато станах на 8, и никога повече не пропуших. И казах, че ще свиря на виолончело. Никой не можеше да си го представи, защото аз бях много хиперактивно дете, играех футбол през цялото време“.

Миша Майски определя решението си като много практично, тъй като и сестра му, и брат му свирят на инструменти и така можело да си направят семейно трио – нещо, което така и не се случва, но затова пък музикантът го осъществява със собствените си деца.

Съдбата обаче не винаги е била благосклонна към музиканта. Станал популярен още като студент с таланта си, любимец на големия Мстислав Ростропович, който започва да го обучава, младият Майски попада под прицела на съветския режим, след като сестра му емигрира в Израел.

„Властите бяха сигурни, че ще я последвам, но осъзнаха че искам да завърша образованието си, да взема диплома от Московската консерватория с Ростропович, което не можех да направя никъде другаде, и после да замина. Точно това ги ядосваше най-много. Те искаха да направят всичко възможно да не ми позволят да взема тази диплома. Но аз бях добър студент, имах награда от конкурса на името на Чайковски, бях любимият студент на Ростропович по това време. Не можеха просто да ме изхвърлят.“

Властите намират друг начин – с провокация, като Майски бива арестуван, хвърлен в затвор и трудов лагер и изключен от консерваторията. Така той всъщност никога не я завършва и няма диплома. Миша Майкси прекарва два месеца и в психиатрична клиника, за да избегне военната служба, и получава много по-голямо житейско образование. И до днес той е благодарен за този труден опит.

След като напуска Съветския съюз, кариерата на музиканта се развива шеметно. Той свири на най-големите сцени, с най-големите музиканти и диригенти. Признат за виртуоз, днес Майски твърди, че сцената го държи във форма. Репертоарът му е изключително богат и той не може да каже коя е любимата му програма.

„Много са. Зависи от това какво свиря в момента. То ми е любимо. Тези дни определено моят любимец е Чайковски, абсолютно. Но следващия път ще свиря Бах и тогава той ще ми е любим, естествено.

Аз не свиря нищо, което не харесвам достатъчно, за да се влюбя в него в момента, когато го свиря. Винаги сравнявам това с правенето на любов. Не можеш да си фалшив тогава. Обективно може да осъзнаеш, че твоята съпруга, приятелка или партньорка не е най-красивата жена на света, но за теб тя е.“

Освен с виртуозните си изпълнения, Миша Майски прави впечатление и с нестандартния си избор на сценично облекло. И разбира се – с колието си. „О, колието ми. То е много, много старо колие. Почти толкова старо, колкото виолончелото ми. То е на около 250 години и е от Индия. И ми е талисман. Да, аз просто го харесвам и го нося.“

Музикантът отказва да го наричат модна икона, макар да признава, че се чувства много некомфортно в костюм и вратовръзка, тъй като се движи много и е много енергичен. Именно така започва да експериментира с различни дрехи на сцената – за удобство, а после осъзнава, че може би това е някакъв несъзнателен протест.

„Класическата музика като институция е много старомодна и консервативна. Което е жалко. Тя плаши младите хора още преди да са чули музиката. Когато видят оркестъра облечен като сто пингвина, те мислят: о, това не е за нас. Това е много жалко. Освен това има и сексистки елемент: дамите могат да облекат каквото си искат, а мъжете трябва да бъдат всичките еднакви. Мисля, че това наистина не е честно.“

Вижте също

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …

Един коментар

  1. Дървосекачът

    Един Задължителен концерт с ‘Формацията’ на Кирил, БиАй ?
    (Успех !)