сряда , 18 октомври 2017
Начало / Предавания / Минало (не)свършено / Минало (не)свършено: Спомен за жертвите на комунистическия режим, престъпленията на Народния съд и националното съгласие от 1997 г.

Минало (не)свършено: Спомен за жертвите на комунистическия режим, престъпленията на Народния съд и националното съгласие от 1997 г.

Поредният епизод на „Минало (не)свършено“ започна с кадри от личния архив на водещия Евгений Михайлов от поклонение пред жертвите на комунизма. Гости на Михайлов са Александър Йорданов – бивш председател на Народното събрание, бивш посланик в Македония и Полша, публицист, издател, писател и преподавател и д-р Георги Боздуганов – дългогодишен политик от СДС, съветник по национална сигурност в правителството на Филип Димитров и автор.

Началните кадри са избрани заради датата 1 февруари, на която почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим. Този ден бе отбелязан в София, но много държавници не обърнаха внимание на церемонията. На 4 февруари се навършват точно 20 години от събитията през 1997 г. и споразумението, което сложи край на политическата криза от началото на 1996 г. Днес, на 4 февруари се открива и новия конгрес на БСП, която не отдаде почит на жертвите на комунистическия режим, отбеляза водещият.

Точно преди 27 години на този ден се проведе конгрес на БКП – на 3 и 4 февруари 1990 г., припомни още водещият и показа кадри от конгреса.

„Едва ли ще се извинят на днешния конгрес, защото това минало е в тях. Те са продължители на това трагично за България минало, поне следейки последните изявления на някои от ключовите фигури в социалистическата партия, че те отново подготвят нещо лошо за България, за сегашните поколения“, коментира Александър Йорданов.

„Разбира се, те го наричат с дипломатични думи – програма за алтернативно управление на България. Какво алтернативно управление може да има България като член на НАТО и ЕС, освен европейско и натовско управление. Коя е алтернативата, която ще ни предложат?“, запита риторично той.

„С болка гледат тези кадри, защото те ни припомнят за 9 септември – една черна, трагична дата в българската история. Тя е най-трагичната дата в цялата българска история, защото България е губила независимостта си, попадала е под чужди робства, но никога не са успявали да унищожат духа на народа, а комунистите се опитаха да направят точно това. Не само да избият цвета на народа – интелигенция, политици, културни хора, можещи, предприемачи и да репресират наследниците им десетилетия наред“, посочи Александър Йорданов. Той добави, че са заграбили имотите и жилищата им и днес се държат като „вода ненапита“, без да се извинят.

„Няма покаяние, няма разкаяние и драмата в България продължава и за това сме разделен народ. Тези, които разделят българския народ практически са наследниците на убийците от 9 септември“, убеден е Александър Йорданов и призна, че тази тема винаги го вълнува.

„Цветът на българската нация е избит с едно престъпление – едно колективно убийство, облечено в една форма на комунистически декрет, наречен Народен съд. Вместо да се покаят, те се чудят вече години наред как да оправдаят престъпленията и убийствата, извършени от Народния съд“, каза от своя страна Георги Боздуганов. По думите му, за аргументи се използват лъжи. Боздуганов даде и конкретен пример.

„България била задължена от съюзниците според Московското примирие и предишното неподписано примирие от Кайро да проведе Народен съд. Няма такова нещо. В чл. 9 и чл. 6 и на двете примирия е записано – „България трябва да сътрудничи за установяване, задържане и съдене на уличените във военни престъпления“, подчерта Боздуганов и добави, че веднага следва въпросът какви военни престъпления, след като България не е водила война.

„България не се е сражавала по никакви фронтове. Български войски не са палили и не са убивали военопленници или мирни граждани. Но те трансформират всичко това и с един неконституционен акт, който наричат наредба-закон, създават този Народен съд, за да създадат такава декретна форма, да покажат, че властта е силна и може да извършва едно такова убийство“, добави Боздуганов.

Евгений Михайлов и гостите му коментираха и текст, написан само преди дни, написан от Валери Тарандов, който все още не е бил назначен за заместник-министър на правосъдието в служебния кабинет.

„Много жалко, че такива хора, с такова извратено мислене, са назначавани на висши държавни постове. Не го познавам, нито бях чувал за него, но много съжалявам, че е бил назначен на такъв пост“, коментира Боздуганов.

Той добави, че по отношение на присъдите на Народния съд, през 1996 г. Върховният съд ги е отменил – тези на 1-ви и 2-ри състав. Именно тези, които осъждат регентите, министрите, депутатите и част от висшето офицерство.
Боздуганов припомни, че през 1998 г. Върховният съд се е произнесъл, че Народният съд не е съдебен орган и постановените от него присъди не са съдебни актове. „Тоест имаме налице един пълен произвол и масово убийство“, анализира експертът.

„Всеки, който иска да се изказва, трябва да прочете тези решения от 1996 и 1998 г. „, категоричен е Боздуганов.
Според Александър Йорданов, нещата са още по-трагични.

„Тук става дума за следното – че самият централен комитет на комунистическата партия тогава пише едно писмо, телеграма до Георги Димитров, който се намира в Москва, и казва, че трябва да се бърза с този Народен съд, но ако може той да им разреши докато дойде съдът, те да изчистят малко народни врагове. За това малко поизчистване на народни врагове, за което разрешение дава Димитров в началото на 1941 г. през януари в качеството си на шеф на коминтерна – организацията, с която, както се пееше в песента, „с бой ще превземат света“, припомни Йорданов.

„Димитров казва – действайте и не спазвайте никаква хуманност и никакви правила. Един от тогавашните убийци разказва на стари години, че е ходил заедно с поета Павел Матев и избиват 7 души в хасковско, народни врагове“, обясни Йорданов.

Той цитира думи на комуниста, участвал в убийствата – „Абе, имаше начин, тъмно беше, посред нощ. Можеше един-двама да пуснем и никой нямаше да разбере, защото ги заравяхме в обща яма, ама ги убихме заедно с Павката. След това голям зор видяхме докато ги заринем, защото ямата бе голяма. Мазоли ни излязоха на ръцете“.

„Това са завършени убийци и тук говорим и за известна личност“, коментира Йорданов и обясни, че Лили Иванова пее песни по текстове на поета Павел Матев.

„Поет-партизанин Станислав Вихров. Изпращат го да убие писателя Елин Пелин, който живее в „Лозенец“. По една случайност влиза в друга къща и убива друг човек. Никола Ланков – поет, минава за пролетарски поет, води и е ръководител на 6-ти състав на Народния съд, който съди интелигенцията. Над 105 души са изправени на съд“, продължи с примерите Александър Йорданов.

„Валери Петров, доскоро беше жив поет, известен, не отричам, че е и талантлив. Веднага след 9 септември пише едно стихотворение, което се казва „Народен съд“ и то призовава: „Смърт! Смърт! Смърт!“. Той го чете многократно по радио София всеки ден. Към отмъщение с призив: „Забивайте ножа дълбоко, убивайте“ и др. призовават творци като Димитър Полянов и Христо Радевски“, изтъкна Йорданов.

„Това са били едни жестоки години. Затова е трудно да бъде простено. Трябва да има много дълбоко покаяние и разкаяние. Трябва да са ужасени самите деца на членовете на БКП от това, което се е случвало и те трябва да прочетат истината и да я разберат“, категоричен е бившият председател на Народното събрание.

Той посочи и че тогава се твърдяло, че България била фашистка и те се борили с фашисти като разказа, че в Германия 12 души са осъдени на смърт. В Япония са съдени 25 души, а осъдени са 9 или 10. Докато в България 2730 души са осъдени на смърт.

„Означава ли това, че България е била стотици пъти по-фашистка от Германия и Япония, взети заедно? Очевидно не. Това е една лъжа и това трябва да се спре. През целия период на Втората световна война Съветският съюз поддържа нормални дипломатически отношения с Царство България“, подчерта още Йорданов. „България беше управлявана като съветска провинция в продължение на 45 години“, добави Боздуганов.

„Трябва да има едно много голямо покаяние, за да се стигне до там да си кажем цялата истина и да живеем всички заедно в истина, а не в лъжа с младите хора, с наследниците на всички тези. Иначе България няма как да върви напред, това разделение не може да продължава безкрайно“, категоричен е Боздуганов. Той добави, че е потресен от обстоятелството, че продължава да се употребява понятие като партизани, при положение, че партизани няма.

„По дефиниция това са паравоенни формирования, които се сражават в тила на чуждия враг. България не е окупирана държава, чужд враг няма. Българи избиват българи. Ето това е ужасното за нас. Това са диверсанти, изпратени да свалят законноустановеното правителство“, категоричен е Боздуганов.

„През 1991 г. се самоуби поетът-партизанин Веселин Андреев. Преди това той остави едно предсмъртно писмо и в него казваше: „Аз напускам БСП, проклет да е Живков и проклети да са живковистите“. Ние виждаме, че 25 години по-късно те отново стават живковисти. Те се кланят в Правец на този човек“, посочи Йорданов.

Той добави, че веднага след 9 септември Тодор Живков е бил в милицията на Лъвов мост, където са ставали убийствата и всяка вечер лично е изпращал да избиват в камиони и да разстрелват по селата край Радомир и Черна Могила хиляди хора.
„Милчо Спасов казва: „Комуникацията между нас беше, като ми намигне Тодор Живков и аз знаех, че трябва да товарим камиона“. Става дума за престъпници от световна класа. Това са масови убийци“, добави Йорданов.

Втората част на разгвора в студиото на „Минало (не)свършено“ започва с кадри от архива на водещия Евгений Михайлов от 24 декември 1989 г. от двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тогава студенти и граждани събират помощи за Румъния веднага след началото на събитията в северната ни съседка и убийството на Чаушеску.

„Тогава помагахме на румънците, а сега се опитваме да ги догоним по икономически показатели и по нетърпимост към корупцията и протестите, които вече няколко дни заливат Букурещ и другите градове на Румъния. Дали ние сме си взели поуки за тези 27 години или отново днес ще слушаме приказките за това как трябва да тръгнем по свой път, ръководени от БСП“, коментира водещият Евгений Михайлов.

„Кадрите никой не ги е гледал до сега“, подчерта Боздуганов.

„Трябва да се поучим. Хората имат воля да се борят за бъдещето си. Те поставят себе си, като хора, на първо място. Не поставят на първо място политици, бизнесмени и т.н. Искат живот за себе си и за своите деца и се борят за него. Това, което наблюдаваме в Букурещ през последните дни и седмици, какво показват? Показват, че тази воля не е напуснала румънския народ и дават поука за нас – че не винаги промяната води към нещо добро“, коментира Александър Йорданов.

Той припомни, че промяната в Румъния от ноември месец миналата година и спечели тяхната социалистическа партия. „Два месеца по-късно същата тази партия започна да оневинява бандитите, тарикатите, крадците, корумпираните, пуска такива, които са били в затвора и се оказва, че техният лидер е осъден, с присъда и сега искат да го оневинят“, посочи Александър Йорданов.

„Хората излязоха на протести“, добави водещият Евгений Михайлов.

„Преди една година главният прокурор Цацаров излезе и каза: „В главната дирекция за борба с организираната престъпност не се води нито едно разследване за корупция и организирана престъпност“. Това е миналия февруари и това е един абсурд“, категоричен е Йорданов.

Евгений Михайлов припомни, че на 4 февруари отбелязваме и края на българските протести през 1997 г., когато беше постигнато споразумение между отиващата си БСП и СДС и се сложи край на тези вълнения, започнали в края на декември. „Много хора днес героизират тази дата като ден на националното съгласие“, подчерта водещият.

„Много ми се иска да обърна внимание на хората, които не помнят тези събития от преди 20 години, че целият месец януари беше месец на много големи протести и месец, в който обществото очакваше един огромен прелом в България, който така и не се случи. Това беше прелом, в който трябваше да бъде прекратен криминалния икономически образ на българската държава, който до тогава беше станал едно общо разбираемо понятие“, посочи Боздуганов.

„Когато дойде декември месец в разцвета на тогавашната банкова криза и кредитните милионери, хората започват катастрофално да обедняват, доларът беше стигнал вече към 1800 лв. за долар от 230 преди това. В хода на всичките тези много бурни събития започнаха да се очертават определени политически линии“, анализира Георги Боздуганов.

Водещият Евгений Михайлов показа и кадри от шествието на 10 януари, а вечерта са били бити много хора като сред пострадалите е и Филип Димитров. „От следващия ден започнаха протести и хората казаха, че няма да се приберат, докато не си отиде това правителство“, посочи Михайлов.

Георги Боздуганов посочи, че нещата са се случили много бързо и неочаквано дори за хората, които са участвали.
„Нещата се случиха така, че част от ръководството на СДС влязоха в преговори с част от ръководството на БСП, за да бъде договорен един преход, който в крайна сметка се оказа удобен за БСП и по-точно за тези, които сега наричаме червена олигархия и бивша червена номенклатура“, коментира Боздуганов.

Водещият Евгений Михайлов припомни и че тогава той и гостите му са присъствали на заседание на националния координационен съвет на СДС на 14 януари, на 4-тия ден след протестите.

„На 14 януари в културния дом на „Красно село“ се проведе това заседание и вие бяхте, г-н Михайлов, и аз бях и цялото ръководство. Тогава хората искаха ако може да се измете по най-бързия начин БСП от властта, да се отвори път за нови предсрочни избори веднага и държавата да си тръгне отново нормално, защото БСП бяха катастрофирали напълно държавата“, припомни Александър Йорданов.

„Хората вземаха месечни заплати от 30 лева или 15 долара, измерени в сегашни пари“, припомни Йоранов и добави, че тогава БСП са оставили хората с 1 лев на ден.

„На това заседание ние бяхме втрещени от това, че изведнъж ръководството започна да усуква нещата и да води един курс да ни вкара в един коловоз да се направи, ако може, някакъв вид експертно програмно правителство. През целия демократичен преход в България всеки опит да се прави експертно програмно правителство е обслужвал БСП и никой друг. Вие реагирахте, Боздуганов също, а Едвин Сугарев тогава категорично каза, че ако кажем това на хората навън, ще ни пребият с камъни“, припомни още Йоданов и разказа за реакциите и на други участници в заседанието.

„Но от къде да знаем, че в същото това време са се провеждали някъде без наше знание, без знание на ръководството на СДС, че някакви хора разговарят с Николай Добрев, може би с Георги Първанов. Излезе информация, че на тези срещи на Копитото, този, който ги е организирал, е един от олигарсите – Красимир Стойчев“, заяви Александър Йорданов.

„След това излезе, че той е агент на 2-ро главно управление на ДС. След това съпругите им заедно създадоха „Бъдеще за България“. Тези неща как да ги знае човек? Важното е обаче, че този сценарий не се случи до голяма степен. Но се случи другото – теорията за националното съгласие“, добави Йорданов.

„Не може едновременно да има национално съгласие и да има лустрация, защото едното изключва другото“, припомни бившият председател на Народното събрание.

Михайлов си спомни, че е имало и друг вариант. „Комунистите да се съгласят, че те трябва да отстъпят крачка назад, да бъде въведена лустрацията и да се даде път на хора, които не са били във върхушката“, разказа водещият.

Александър Йорданов показа и документи от тогава, от които стават ясни някои изказвания и позиции на участниците в тези процеси. Той цитира думите на Иван Костов при откриването на 38-мото НС от трибуната на парламента. „Основното средство за лечение на страната е постигането на национално съгласие по всеки конкретен въпрос и трябва да търсим непрекъснато разширяване на съгласието“, припомни Йорданов.

Михайлов показа и снимка, която е запечатала момента, в който Иван Костов на стълбите пред „Александър Невски“ е докарал ръководството на ДПС и е казал, че трябва да се участва заедно с тях, но няколко месеца по-късно е нарекъл ДПС „национално зло“ и „бедствие за България“.

„Много от тези неща не са известни на публиката. Има документи факти и снимки. Разбраха се БСП и СДС да не се закачат – никой не влезе в затвора, не беше потърсена отговорност, нямаше лустрация, не се приеха никакви лустрационни закони и обратното – всички най-апетитни хапки от българската икономика отидоха в червени ръце“, подчерта водещият Евгений Михайлов.

По думите на Георги Боздуганов, най-важното от заседанието на 14 януари, е било това, което е казал Иван Костов – да се постигне национален консенсус за структурна реформа. „Какво значи структурна реформа? Приватизация. Как беше извършена приватизацията? Няма да ни стигнат пет предавания да говорим за това и въобще останали човек от висшата комунистическа номенклатура или човек от ДС, който да не стана в резултат на тази приватизация изключително богат“, добави Боздуганов.

Александър Йорданов обърна внимание на това, че с тази приватизация е изкупена собствеността на България с парите, които са откраднали по време на управлението на Жан Виденов кредитните милионери. „По време на „синьото правитекство“ те стават мултимилионери“, припомни още той.

„Когато се обявихме срещу тези решения от 14 януари, без опрощаване и с национално съгласие, мислехме за хората, които бяха тогава по улиците и за студентите, които от 90-та до 1997 година вярваха, че сега ще се променят нещата и не знаеха за договорките. Но всички, които се обявихме против това, и то се вижда по гласуването, бяха отстранени от СДС, от новата партия, но тези, които подкрепяха този курс първи бяха назначени на високи постове“, припомни Евгений Михайлов.

„Смачка се коалицията, затвори се това ветрило, което увличаше електорат от всички посоки на България и беше демократично и се трансформира в една партия. Един човек решаваше, всички други козируват“, посочи Йорданов.
Евгений Михайлов излъчи още кадри и с участието на Петър Стоянов, както и обявяването на съгласие за обявяване на предсрочни парламентарни избори.

„Бяха насрочени избори, въпреки че тогава предложението беше друго. Стана така, че беше решено да има и служебно правителство и чак след това през март се състоя конференцията на СДС. В кадрите се вижда кой е „за“ и кой е „против“. Не е маловажно да се знае, защото това минало продължава да бъде минало несвършено, защото сега много хора заемат героична поза, защото сега може би се готви подобно управление и след избори евентуално да се стигне пак до ново програмно, някакво експертно правителство в името на националното съгласие, в името на председателството на ЕС, в името на всички тези неща, които и тогава бяха използвани, за да се приеме бюджета, западът да бъде удовлетворен“, анализира Евгений Михайлов.

По думите на Александър Йорданов, всеки опит за правене на експертно програмно правителство е щит и чадър за оцеляването на БСП. „Къде е парадоксът? Той е в това, че храта, които тогава виждахме по-добре нещата и искахме да станат по-честни и по-справедливи, станахме неудобни в СДС, някои директно бяха изхвърлени. Най-малко аз мога да се оплаквам. Въпросът е, че си сложен настрани от възможността на помогнеш на държавата в този момент“, категоричен е Йорданов.

Михайлов добави, че с тези действия в крайна сметка се е помогнало на БСП да се съживи, да вземе социал-демократическите идеи, вместо да бъде там, където й е мястото в ъгъла с 8-10% комунистически гласове, се е помогнало с тази мимикрия и сега отново се помага на БСП да изпитва самочуествието, че едва ли не ще спечели изборите.

„Понятието лустрация, за мен, в настоящият момент, означава едно-единствено нещо – БСП да не идва на власт, под каквато и да било форма. А когато говорим за лустрация, всички десни сили да имаме това предвид и да организираме действията си така, че те наистина да не идват на власт, а да бъдат лустрирани. Никой няма да ги праща по лагери, затвори или по мазета така, както те са го правили. Просто не трябва да управляват. Ето това трябва да бъде ясно, защото всяко тяхно управление е бедствие до сега“, категоричен е Георги Боздуганов.

„Когато се правят такива правителства, те се скриват зад тях и вършат ужасяващи безобразия, от които после години наред България не може да се оправи“, категоричен е Боздуганов.

По думите на Йорданов, сегашните десни сили се намират в ситуация на една огромна отговорност пред бъдещето на България и ако заради разправии допуснат да се върне БСП на власт, те ще са извършили много по-голямо престъпление към гражданите на страната.

Евгений Михайлов се обърна към българските държавни мъже много да внимават в картинката какво ни готвят след няколко месеца.

Вижте също

„Минало (не)свършено“: Няма бъдеще без минало

С критичен поглед към миналото, който помага да разберем настоящето, гости в днешното издание на предаването …

3 коментара

  1. Груйо Попйорданов

    Тоя дебил Сашо Йорданов – не трябва ли вече да го затворят
    в лудницата ?

  2. Ами ние хората тези неща изобщо не ги знаехме За договорките на комунистическите убийци и тяхните мръсни игрички, но предполагах естествено. Спомням си че когато допуснаха сдс червените лайна отново в управлението бях много огорчен и обиден. Благодаря ви че ни разказвате истините на теа долни подлоги червени. Дано никога не видят благовидене от Господ и всичко това което са правили- убивали и вдворявали да им се върне до 100-но коляно и на онзи свят да не намерят покой теа мърши долни нищожества. И провидение има! За всички комунисти и доносници които са убивали без никакви причини. Проклети да сте и на онзи свят мърши долни

  3. Национално съгласие, Наьионален консенсус в България ще има тогава, когато всички българи, всички политически партии достигнат до единомислие по отношение на трите фатални дати в българската история – 9-ти юни 1923 година, 19-ти май 1934 година и 9-ти септември 1944 година т.е. тогава, когато тези три дати бъдат отречени от всеки българин, от всички политически партии!!!