понеделник , 5 декември 2016 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / Минало (не)свършено / „Минало (не)свършено“: Компромисите от началото на прехода и настоящето
MINALO_1 картинка 4

„Минало (не)свършено“: Компромисите от началото на прехода и настоящето

Сякаш непрестанно се блъскаме в една и съща стена и това е стената на сценария, подготвен в началото на прехода от стратезите на БСП. Смениха се партии, смениха се политици, но като че ли непрестанно сме изправени пред една и съща ситуация и тя започва от онзи драматичен момент, когато на 10 юни 1990 г. бяха изборите за Велико народно събрание, а на следващия ден хората плачеха по улиците на големите градове и София и ни заклеваха да не признаем тези фалшифицирани избори, само че тогавашният елит на СДС реши да приемем изборите и да продължим в един парламент, наречен ВНС, от действията на който и днес страда българската демокрация. Сега всички го признават и говорят, че трябва да се променя Конституцията, но тогава малко хора предупреждавахме, а вече минаха 27 години.

Това каза в началото на днешното издание на „Минало (не)свършено“ гостът Александър Йорданов, бивш председател на Народното събрание в периода 1992 – 94 г., депутат от СДС във Великото народно събрание, а по-късно посланик в Полша и Македония.

И тази седмица „Минало (не)свършено“ повдигна завесата към началото на прехода в България и припомни с кадри тържественото откриване на Великото народно събрание във Велико Търново.

Като препратка и към днешната ситуация – оставка на правителството и консултации при президента за съставяне на кабинет в рамките на настоящия парламент или за служебно правителство, водещият Евгений Михайлов припомни кадри от архива си от митинга на Орлов мост през 1991 г., преди очакваната изборна победа на СДС.

„Онези избори можеха да бъдат спечелени с повече от 50%, но разделението в СДС доведе до това, че три от крилата на СДС не влязоха в парламента, а Съюзът на демократичните сили – движение спечели изборите с малко. Беше принудено да направи коалиционно управление  с ДПС, но правителството, година и половина по-късно, бе свалено от ДПС, от вътрешните т.нар. сини мравки в СДС и не без помощта на президента Желев“, припомни водещият.

„Ние имахме идеята, надеждата, мечтата, но цялата структура на държавата беше в ръцете на комунистическата партия. Нямахме структури, нямахме медии, нямахме пари, тръгвахме от нулата с една надежда. Въпреки това обаче, все пак постигнахме успех. Грешката за мен е, че се реши тогава да се влезе в парламента и там да се опитаме нещо да направим, но как да го направим като сме малцинство в Народното събрание, а трябва да се приеме Конституция с 3/4 мнозинство“, спомни си Александър Йорданов.

„Останалите бивши социалистически държави започнаха с реформиране на законите, за да се смени икономическата система. Докато у нас се тръгна по пътя да се направи Конституция, която практически хвана като в капан бъдещето. Защото тя се прие като завършен модел, според който останалите закони трябва да се нагодят, докато в другите държави Конституцията дойде едва тогава, когато вече смяната на системата беше тръгнала чрез смяна на законодателството“, подчерта още той.

Водещият припомни и кадри от митинг на СДС срещу правителството на Андрей Луканов, на които се вижда Александър Йорданов, държащ слово пред събралото се множество.

„Есента на 1990 г. влязохме във ВНС, но никаква Конституция не започна да се прави. И това е поуката за днес – някои сега казват: „дайте да направим велик парламент и всичко ще се оправи“. Да, но тогава влязохме във Великото народно събрание и комунистите в него вместо да работят по Конституцията, започнаха да се занимават с всякакви други въпроси. Сработи техният сценарий да бъде докарана България до просешка тояга, до тотална икономическа катастрофа. Започнаха да изчезват храните от магазините, изчезна бензинът – това беше „сполуката“ от лозунга на БСП на изборите за ВНС „, коментира Йорданов.

По думите му, след оттеглянето на Луканов и правителството му, се е появила втората точка от сценария – че трябва да се направи правителство на националното съгласие.

В края на първата част на предаването Евгений Михайлов припомни пак момента с оттеглянето на Луканов от премиерския пост, както и радостните скандирания на хората по улиците – „СДС“ и „Честито“.

Във втората си част на предаването продължи темата за компромисите от началото на прехода и приликите с тези в настоящето.

Възможно ли е днес да се стигне до същите компромиси, както през 1990 г., когато вместо до нови избори се стига до програмния кабинет на Димитър Попов или както през 1992 се направи кабинета на Любен Беров, правителство на „националното съгласие“, сформирано с мандата на третата политическа сила – ДПС? Винаги има благовидни предлози, но последствията са в полза на комунистическата партия и Държавна сигурност, запита Евгений Михайлов.

„Днес няма да се стигна до такава ситуация. Според мен, ще се разгърне сценарият, че през месец март ще има предсрочни парламентарни избори. Друг е въпросът обаче, че не беше правилно решението на премиера Бойко Борисов да подава оставката на правителството. Издигането на г-жа Цачева бе направено не в качеството му на премиер, а в качеството му на председател на партия, която, ако е загубила, правилният ход е да си подаде оставката от председателското място на партията, за да не дестабилизира държавата“, каза Александър Йорданов.

Според него, Борисов е можел да поиска вот на доверие след загубата на президентските избори, а дори и да не е поискал вот на доверие, то негова своеобразна форма е гласуването на държавния бюджет. Ако опозицията в парламента не му приемеше бюджета, логичният тогава ход бе да подаде оставка, уточни Йорданов.

„В случая имаме гонене на тяснопартийния интерес – оттегляне от властта, с надеждата на предсрочни парламентарни избори оттеглилата се партия да вземе по-добър резултат. Същата сметка се правеше някога и от СДС“, смята още той.

В предаването бяха показани кадри от гладната стачка на 39-те депутати, сред които и самият Александър Йорданов, през лятото на 1991 г. срещу приемането на новата Конституция.

„Гладната стачка продължи близо 10 дни и тя целеше да  се съсредоточи вниманието на България върху това, че ние приемаме Конституция, която има своя смисъл донякъде, но тя залага капани пред бъдещето, т.е.  сами си залагаме капани пред демокрацията и престъпниците да останат ненаказани“, каза Йорданов.

„Живеем в капана и хората го усетиха. Не че нямаше през този четвърт век, който измина, опити да се излезе от капана и няколко пъти се излизаше, говорехме за вярната посока, но капанът продължава да съществува“, заключи той.

Вижте също

MINALO_PART_1 картинка

„Минало (не)свършено“ за генезиса на корупционна България

Предателството на надеждите в подменения преход, генезисът и агентите на корупционна България и прехвърлянето на …

3 Коментари

  1. Дървосекачът

    Напълно ви подкрепям, г-це Рая и Д-р Калев !

  2. Тоя каракачанов е един пребоядисан патриот от БКП. Комунист абсолютен и тая комунистическа подлога няма да гледа интересите на България просто му е изписано на лицето че тая подлога само ще краде и няма да гледа за никакъв интерес на никой, само за себе си и тия около него. Тоя е коза на Бкп. Дай Боже тоя никога да не управлява държавата корумпиран комунист. Тоя филм вече сме го гледали през 90-те год. Тоя нищо няма да направи не се лъжете!

  3. д-р Калев

    Прекрасно предаване + това на Диков …… и ако вземете и Кулезич за едно предаване 1+1 часа в събота………ставата най-гледаната телевизия……гаранция 100%…..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *