вторник , 22 август 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / Минало (не)свършено / „Минало (не)свършено“: 27 години от първия брой на в-к „Демокрация“ – за страха и свободата
MINALO_1 картинка

„Минало (не)свършено“: 27 години от първия брой на в-к „Демокрация“ – за страха и свободата

В поредния епизод на „Минало (не)свършено“ гости на Евгений Михайлов са журналистите Екатерина Бончева, която е и член на комисията по разкриване на досиетата на ДС, и Христо Христов, който е и издател на сайта desebg.com и „Памет“. Поводът за днешния разговор е една кръгла годишнина. На 12 февруари се навървшат точно 27 години от излизането на първия брой на в-к „Демокрация“ – първият вестник на СДС. Евгений Михайлов показа в ефира и първия брой на вестника.

Предаването започна с кадри от 12 февруари 1990 г. с дълга опашка за първия брой на вестника. „Много ме развълнува това, което видях, защото действително бях от първия екип на вестник „Демокрация“. Останало ми е като спомен от тези дни един чисто визуален и вкусов спомен. Бяхме в няколко стаи, идваха хора, всеки носеше материали и всеки разказваше нещо, сядаше, палеше цигара и започваха едни безкрайни разговори“, спомня си Бончева.

Михайлов и гостите му изгледаха и кадри от печатането на първия брой на встника. Бончева разказа и спомените си за печатането на първия брой като добави как е обикаляла и е пускала вестника в пощенските кутии на близки и приятели вестника.

„Аз първия брой го четох на площад „Славейков“, беше налепен на пана, защото го нямаше. Беше голямо вълнение. Отидох във вестник „Демокрация“ по линия на поезията“, спомни си Христо Христов. По думите му, тези моменти показват изключителната находчивост с камера да се запечатат такива изключителни събития и подчерта, че кадрите са уникални.

Бончева си спомни, че е имало изключително интересни случки, а целият екип е бил много силно мотивиран. Журналистът разказа, че е имало усещане, че този вестник и енергията, която стои зад него, ще смени полтиката.

Христо Христов посочи, че е започнала остра политическа битка и вестникът е бил прозорецът на хората към свободата и информацията. „Обиколил съм доста от пернишките села, особено когато през късната есен на 90-та година вече започна смяна на ТКЗС-тата – каниха ни, обаждаха се и аз пътувах“, спомни си репортерските години Христов.

По думите му, когато се представял за журналист от вестник „Демокрация“ комунистите напускали залите и събранията, а хората го носели на ръце. Той обаче обясни, че разделя вестника от политиката на СДС. Христов нарече престъпление факта, че са оставили вестника да умре.

Бончева си спомни и за първия главен редактор Йордан Василев, както и първите избори, на които е работила с Волен Сидеров, който тогава е бил и член на СДС. Михайлов също си спомни, че е снимал къщите на партийните лидери от върхушката на комунистическата партия.

„Спомням си, че в един от първите броеве Стефан Тафров от международния отдел беше направил едно интервю с ивестен френски социолог и беше сложил заглавие „Комунизмът е политическият Чернобил“. Тогава всички се стъписахме“, посочи Бончева и добави, че е имало предложения заглавието да се смекчи, но Тафров отказал.

Във втората част на предаването Евгений Михайлов си спомни, че във вестника са започнали да идват и жертви на престъпления на комунистическия режим. След проедица от разговори с изстрадалите, Бончева издава и книгата „Свидетели – българският „Гулаг“. Журналистката разказа подробноси и показа и снимка на Надя Дункин – една от малкото жени, които са разказали какво се е случвало по време на комунистическия режим.

Със Свилен Пътов и Едвин Сугарев пишат книгата. Надя Дункин като свидетел в процеса срещу виновниците за тези лагери, е жестоко убита, а смъртта й остава неразкрива. Пътов загива при трагична катастрофа, също останала неизяснена, спомни си Бончева.

В тази книга е картата са обозначени местата на лагерите по време на комунистическия режим с петолъчки. „Беше направена една огромна манипулация, защото тези петолъчки бяха заменени с черепи и опитаха да го превърнат в марка за демокрацията, което не беше така“, подчерта Бончева.

Евгений Михайлов подчерта, че това е една от най-големите манипулации. Христо Христов допълни, че тогава демократите са били наричани „екстремисти“, „хлебарки“, „гниди“ и др.

Бончева подчерта, че книгата е изключително ценна като свидетелство за това време. „Жертвите винаги са седели в периферията и бяха тотално забравени. След като бяха отворени архивите на ДС, а преди това и партийните, ние сега можем да съберем тези късчета“, подчерта Христо Христов.

Евгений Михайлов и гостите му коментираха и факта, че някои от назначените заместник-министри и областни управители в служебното правителство са били съпричастни към ДС.

„Служебното правителство и служебният премиер Огнян Герджиков нарушиха приетата от президента Плевнелиев първа политическа стъпка в служебните правителства да не бъдат допускани сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Това, което аз очаквам, е, че и другите партии, включително и т.нар. „десни“ ще допуснат в листите си сътрудници на ДС“, коментира Христо Христов.

Михайлов подчерта, че никой не говори за лустрация, а трябва да има общност на дясното по отношение на лъжата в лявото и истината за миналото.

Бончева сподели, че постепенно се е разделила с илюзията, че власитите в България ще бъдат освободени от хора, свързани с бившите служби. „Почти няма партии, в чиито листи и управленски екипи няма хора, свързани със службите“, добави журналистката.

„Аз лично смятам, че този период трябва физически да се изживее. За съжаление, в рамките на нашия живот и на нашите деца, ние ще бъдем свидетели на това, на което сме свидетели и сега“, подчерта Екатерина Бончева.
Христо Христов припомни, че за разлика от другите страни, в България не е била направена тази декомунизация, кято е била направена в страни като Чехия, Полша и Унгария, например.

Водещият припомни, че краят на в-к „Демокрация“ идва през 2002 г. – година, след като 4 години е имало правителство на СДС с пълно мнозинство на власт. Михайлов припомни и за платено съобщение-декларация, публикувано на първа страница на в-к „Демокрация“ през 1995 г. с реклама на Мултигруп. Тогава Иво Инджев е принуден да си подаде оставката. Главен редактор става Невен Копанданова, а през 1996 г. се публикува емблемата с лъва и реклама на приватизационния фонд „Мултигрупелит“. През 1997 г. СДС вече е спечелила избори, а рекламата се заменя с рекламата на „Мултигруп“, която е основен спонсор на вестника.

„Това се нарича демагогия“, смята Христов, а според Михайлов, това е престъпление. Михайлов и гостите му коментираха и работата на Петър Волгин. „Нямаме политическо представителство. Вижте им лидерите. Те се интересуват да вземат властта като казват, че са десни“, добави Христов.

Михайлов и гостите му обсъдиха и кандидатурата на Ирина Бокова за ООН. „Нещата са толкова парадоксални, че няма как по друг начин да се разделиш с тях“, подчерта Бончева.

„Изключително ценни са тези кадри, които имаш и според мен те трябва да бъдат разиграни и в друг формат“, категорична е журналистката.

Днешното издание завърши с песента и думите на Кирил Ампов „9 милиона мишлета“.

Вижте също

MINALO_1 картинка 4

„Минало (не)свършено“: Няма бъдеще без минало

С критичен поглед към миналото, който помага да разберем настоящето, гости в днешното издание на предаването …

6 Коментари

  1. Канарче от Бояно

    Помня, че бях се наредил на опашка , да си купя вестнит. Дойде една група необръснати ,злобни хора, които изхвърлиха наземята всички други вестници на земята , късаха и ги тъпчеха. След това сложиха няколко вързопа отновия вестник “ Демокрация“.
    Това беше начина наналагане на демокрацията в България.От там почна потокът на лъжи и мръсотия, която тече вече толкова години по пресата.
    Вестниците до тогава бяха казионни , доста безинтересни и жестоко контролирани. Заместителя им, първо “ Демокрация“ донесе още по гнусни писания. Един от изразите , който се запомни бе“ Алчни пенсионери изпълзяха на припек“ .
    За това и живота на този вестник бе толкова кратък.Сега много вестници се занимават с такива гадости.

  2. Ех, колко образи на ченгета видяхме като млади и по-млади! Главните актьори на Прехода като сценарий на ДС.

  3. Имам я книгата Свидетели българския Гулаг, купих я през 2003 или 2004 не си спомням някъде през теа години беше от пл. Славейков. Повярвайте пише наистина ужасни неща филм на ужасите не е нищо в сравнение с това което са им правили там. Убивали са и деца, изнасилвали са жените. Всички затворници са били полу скелети живи скелети на който отворените им рани от непрекъснатите боеве са излизали червей а те още живи горките, били пълни с въшки и дървеници и дори ги карали да ядат изпражнения когато някой пиян надзирател искал да се позабавлява с тях. Как им давали кокали да ядат и от едната страна глозят затворниците а от другата страна-кучетата. Тази книга я дадох да я четат на поне 20 човека. Прасетата ги хранели с труповете от концлагериге! Какви прикрасни хора се готвят отново да вземат властта, помислете малко на една база много добре позната на тях, казва се Лъжата, това го владеат перфектно!

  4. За Волен Сидеров и за Йордан Василев,нямамдобро лично мнение!Как ще обяснките,че партията Атака от тогава ,до сега ,подържа Волен Сидеров,като лидер и е неотменно в Парламента?Защо на мястото на Волен Сидеров,не беше някой репресиран,трудно преживял репресиинонсе издигнал,без да е бил член на БКП!Аз имам много такива познати и роднини,антикомунисти,не са се издигнали от БКП!Някои са репресирани и са имали Гаранти,но не са и правили опит,за разлика от Иван Костов да стават членове на БКП,нито пък семействата им са били комунисти или членове!Не се опрехте на такива хора-свидетел съм на безкрайно несериозно отношение,последствията от което още търпим!Уважавам последователните антикомунисти,те са истинските български демократи!Благодарение на тях се запазиха досиетата и архивите!Но в момента никой не им обръща внимание,а младото поколение,все по-малко ще ги разбира и обръща внимание!Младото поколение е привързано към интернета и обиграно,но още не е намерена форма ,по-правилно не е използвана за информирането им в новата история и личностите от нея.

  5. Този вестник беше една от поредните заблуди, че има шанс комунизмът да си отиде. Моят баща беше жестоко преследван от режима, но точно в този вестник перманентно се пускаха клеветнически статии против него и му се приписваха такива извращения, че и до днес ми се насълзяват очите от безсилие….., че поругаваха честния и непокорен мой татко. Нямам съмнение,че тази кампания беше плод на същите тези, които го преследваха преди това….Блажени незнаещите….

  6. Благодаря ви за това предаване и за всичките ви усилия да показвате истината за най-срамния период от историята на България!