вторник , 28 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Милен Русков: Малко писател, малко разбойник, малко революционер
MILEN_RUSKOV картинка

Милен Русков: Малко писател, малко разбойник, малко революционер

Един от най-успешните български писатели в последните години Милен Русков бе специален гост в предаването еМисия България по Би Ай Ти. В една от редките си медийни изяви той разказа за романа „Възвишение“, който пожъна огромен успех, и разкри детайли около екранизацията му. Русков открехна завесата за заглавието, сюжета и героите в новия си роман и сподели, че се колебае между две работни заглавия – „Изчезнал“ или „Чамкория“. Писателят сподели как пише, с какво се бори, как решава творческите кризи. И кое днес си заслужава революция.

„Филмът се снима на четири етапа в зависимост от сезона. Остават есенните снимки, които ще траят около 20 дни. Литературата и киното са различни изкуства, които работят с различен език и техните послания никога не съвпадат. Никога не е същото послание и не може да бъде. В този смисъл филмите губят нещо от книгите и в същото време им придават по нещо – нещо, което може да го предаде само киното с неговия образен език“, разказа Русков за екранизацията на „Възвишение“.

Той сравни двете изкуства с частично припокриващи се кръгове, които обаче никога не съвпадат напълно. „На мен за това ми е толкова интересно да работя с театъра и киното, тъй като там виждам книгата си по някакъв друг начин – нещо друго и различно става с нея и то за мен е любопитно“, призна Русков.

Писателят каза, че филмът трябва да излезе следващата година за годишнината от Априлското въстание. „Това, което филмът не успя да възпроизведе достатъчно в пълна степен от книгата, е най-вероятно чувството за хумор. Много трудно се предават тези неща. Това, което допълва към книгата – филмът изглежда аудио-визуално много добре“, убеден е авторът. Той каза, че един филм или спектакъл могат да използват една десета от книгата, тъй като нямат повече време.

„В книгата много от смешните неща са в диалози и нямат пряка връзка със сюжета. А филмът трябва да бъде изграден около сюжета, той няма много-много време, за да си прави шеги. Ако очаквате да видите в някакъв филм книгата, винаги ще останете разочаровани. Няма как да стане. Има някои филмирания на книги, които са по-хубави от самите книги, но никога няма пълно съвпадение. Никоя книга не може да бъде филмирана, превърната в спектакъл. Едното не преминава безпроблемно в другото“, убеден е писателят.

„Малко писател, малко разбойник, малко революционер“.

Така Русков определя сам себе си и добавя, че литературно естетически е доста бунтовен човек. „Моите книги са много особени книги. Те са много различни от конформистката и стандартна представа за хубаво. Имах бурна и доста оплескана младост и щях и живота си да опелскам, ако не бях успял да насоча енергиите към нещо, което е безопасно и градивно. Насочих цялата си нонконформистка, деструктивна и революционна енергия в литературното поле. От асоциална стихия се превръща в творческа градивна стихия. Това е най-умното нещо, което съм правил в живота си“, категоричен е Милен Русков.

Писателят каза, че се случва и да не му върви в работата поне по няколко пъти на всяка книга. „Стигам до състояние на пълна безизходица. Толкова съм го объркал, че не мога да го оправя, а съм написал 300 страници и не мога и да го оставя. След като съм написал книгите, значи съм намерил начините. Обикновено всяка книга е свързана с поне една такава голяма криза. Тя ми отнема някъде около 1-2 месеца. И обикновено 4-5 до 10 по-малки кризи, които решавате за около 2 месеца. Но винаги нещо ми хрумва. Аз съм човек, изключително съсредоточен в работата си. Тази криза възниква, когато има някакъв естетически проблем, който не може да бъде решен. От нея се излиза като ви хрумне нещо. Хрумва ви в някакъв момент решението на този проблем“, сподели част от творческия си опит авторът.

Той сподели, че решава кризите като пътува. Сам. „Когато имам такъв проблем, ходя някъде в България. Понякога пътувам и нищо не ми хрумва – седя си вкъщи“, добави Русков. Харесва да чете сатирици. Сред авторите, които чете с удоволствие са Джонатан Суифт, и Кърт Вонегът. „Харесвам този тип писатели, които са майстори на трагикомичното. Този тип книги аз харесвам – нито само смешни, нито само тъжни“, сподели Русков.

Той разкри детайли и около новия си роман, над който работи. Действието се развива между 1924 и 1928 г. в България.

„Имах много голям проблем с тази книга, тъй като я бях измислил много сложно и, за да я напиша толкова сложно, трябваше да напиша 1000 страници книга. Никой няма да я чете, в някакъв смисъл и аз нямаше да я чета. Главният герой е един шофьор от софийската пиаца, който кара такси, а после кара омнибус от София до Чамкория (старото име на Боровец). Казва се Слави. Знам много за 20-те години – как са изглеждали хората, къде са се хранили, как са се обличали. Споменава се и атентата в „Света Неделя“ и този срещу цар Борис III. Не мисля, че целта на този атентат е била цар Борис III да бъде убит в Арабаконак. Като имам предвид хората, които са участвали – това са хора, които ако искат да ви убият, няма да ви пропуснат. По всяка вероятност са искали да го хванат жив и това е объркало плановете им“, анализира Милен Русков.

Романът има и две работни заглавия, между които писателят се чуди – „Изчезнал“ и „Чамкория“.

„Българското Възраждане е такъв период – пълен с много интересни хора. За него написах книга – „Възвишение“. 20-те години също са много драматичен, пълен с много интересни характери, които са литературно много благодарни. Но 20-те години са много по-мрачен период. Те имат мрачна окраска. Възраждането е светло, но в своята мрачност 20-те години са красиви. Литературно. Да ги живееш не е красиво“, смята писателят.

Русков подчерта, че посланието на една книга не може да бъде формулирано в едно или две изречения. „Тази история е толкова сложна, че да бъде свеждана до едно или две изречения, значи, че въобще не разбирате за какво говорите“, добави авторът.

А какво днес заслужава революция?

„Мисля, че тази всеобща атмосфера на лъжа и използване на хората като марионетки за целта на някакви политически или икономически цели или за личното обогатяване на определени хора е много скандално нещо и заслужава ако не революция, то големи бунтове. Ние живеем в свят, изпълнен с много лъжи и с много злоупотреби с хората, използване на хората като товарни добичета или като гайки в машина и повечето хора дори не се усещат за това, защото една грамадна система от лъжи ги залива и прикрива истинското им положение на изцедени лимони, на използвани и захвърлени хора. Това е много неприятна ситуация“, каза писателят.

Милен Русков призна, че е твърде остър в някои ситуации, но не е „кибритлия“.

„Аз не съм избухлив, не реагирам бързо, но знам, че съм твърде остър. Обикновено съжалявам, но много рядко съжалявам за това, което съм направил. Съжалявам за степента, в която съм го направил. Струва ми се, че постъпвам правилно, справедливо“, разкри Милен Русков. Той каза, че рядко се извинява, но го прави. Още по-рядко казва „Обичам те“. За него това е много ангажиращо и не би трябвало да се казва често. Има доста приятели, но това не го прави щастлив. Истински щастлив се чувства, когато успее да реши творческите си кризи и изпитва пълно удовлетворение и щастие, когато види книгата си издадена. „Това ме прави много щастлив. Това, че съм допринесъл с нещо за света, защото съм оставил най-доброто от себе си“, добави авторът на „Възвишение“.

Чуйте целия разговор с Милен Русков в следващото видео:

Вижте също

XRISTO_IVANOV картинка

Христо Иванов: Този парламент е еднопеевски, с повече плесен и по-малко смокинови листа

Председателят на движение „Да, България“ Христо Иванов гостува в студиото на еМисия България ден след …