понеделник , 5 декември 2016 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Марин Лесенски за новите механизми за мониторинг в ЕС
EK_MONITORING картинка

Марин Лесенски за новите механизми за мониторинг в ЕС

Докладите за върховенството на закона в България и Румъния, публикувани всяка година, ще бъдат заместени от мониторинг за всички държави-членки. Тази новина беше разпространена по-рано тази седмица след резолюция, приета от Европейския парламент. Механизмът за сътрудничество и проверка, пред който отговарят София и Букурещ, бе условие за приема на двете държави в ЕС.

Може ли той да бъде отменен от Европарламента и как да тълкуваме записаното в документа, озаглавен „Общоевропейски механизъм за мониторинг на демокрацията, върховенството на закона и основните човешки права в Европейския съюз“?

Докладчикът по резолюцията в Европейския парламент Софи инт Велт от Групата на Алианса на либералите и демократите в Европа посочи какви са мотивите за решението.

Темата коментира в еМисия България Марин Лесенски, програмен директор на Институт „Отворено общество“.

„Две неща са важни тук – това е предложение на Европейския парламент към ЕК. Не е ясно дали и кога ще стане. Това не отменя мониторинга в България“, подчерта Лесински.

По думите му, в най-добрия случай това може да стане през 2018 г. ЕК трябва да отговори след една година и ако се задвижат нещата, през 2018 г. трябва да очакваме такъв доклад.

„В мониторинга има демокрация, основни права, принципи на правовата държава – става въпрос за нещо много по-голямо. И в миналото се е говорило за такива механизми, които да покриват всички европейски държави и опасенията са, че това ще доведе до размиване на отговорността. Изместването на прекалено много фокуси ще доведе до това да няма един фокус. Вносителите искат да засилят усещането, че ЕС се основава на ценности и принципи, валидни за всички, а освен това и да могат да се налатгат. Оказа се, че ЕС има малко и много слаби механизми да държи отговорни държавите-членки за спазване на основни права“, коментира експертът.

Той посочи, че натрупването на много механизми донякъде може да се затрудни работата.

„Преди 2 години беше приет подобен механизъм, който е рамка за върховенството на правото. Всъщност са два – единият е към Комисията, а другият – към Съвета. Опитват се да ги приложат към Полша, но не работи много добре. В Унгария се вижда, че изобщо не сработи. Искат да се уверят, че ще съберат всички съществуващи механизми, за да ги накарат да работят в Европа“, обясни Лесенски.

По думите му, има правно основание за обсъждане на новите механизми за мониторинг и то се основава на основополагащи европейски документи.

„Няма да е чак толкова скъпо. Виждаме, че много правителства нарушават най-вече точно тези общоевропейски ценности на ЕС. Този механизъм е главно заради случаите като Полша, Унгария, а преди това и в Австрия. В България има много сходни, но и много различни неща. Ако се въведе този механизъм, ще се наблюдава и свобода на медиите, диалог с гражданското общество и други базови неща, а не само дейността на съдебната система и прокуратурата“, обясни още програмният директор на Институт „Отворено общество“.

По думите му, когато беше въведен механизмът за мониторинг на България и Румъния, очакванията са били, ако се открият недъзи, страните-членки да се засрамят. Това обаче не се случва. „Прилича повече на експеримент, който се проваля. Има някакъв доклад, три дни се разисква по медиите, хората забравят и нещата си отичат до следващия доклад. Какво обаче става, ако го нямаше? Тогава нещата щяха да са много по-тежки. Сега поне не оставя нещата да се плъзгат по наклонената плоскост“, добави още Марин Лесенски.

Според него може би трябва да се въведат по-тежки санкции като например спиране на фондовете. „Усещането на хората и доверието в Брюксел е като за външна точка на контрол. Отчаяние, че няма кой да го свърши отвътре, а някой трябва като с магическа пръчка да реши проблемите отвън. В България и другаде обвиняват Брюксел. Трябва да се знае, че България е част от Брюксел“, категоричен е той.

Лесенски даде пример с търговското споразумение между Канада и ЕС – СЕТА.

„Всички говорят за него все едно е нещо, което се налага отвън. Имало е процес на комуникация, споразумение, българската дума се е чула в Брюксел“, добави още програмният директор на Институт „Отворено общество“.

Той посочи, че в момента Румъния изглежда по-добре от България, защото е започнала да действа по-решително в борбата с корупцията и има резултати. Тяхната система също има и дефицити.

„Но все пак изглежда по-добре. Вижда се, че се прави нещо. В България е по-трудно – има съпротива вътре в системата срещу доста мерки, които се прилагат, стъпка напред и две назад“, посочи още той.

По думите му, решението Великобритания да излезе от ЕС ще разконцентрира съюза от основните неща. „ЕС ще се фокусира най-вече върху преговорите с Великобритания. Ще има много малко време и ресурс да се занимава с останалите неща. Следващият дебат ще бъде какъв ЕС искаме да видим след излизането на Великобритания“, смята още Лесенски.

Той каза, че е по-скоро оптимист за бъдещето на обединена Европа.

Чуйте целия разговор с Марин Лесенски и анализа му за бъдещето на Европа в следващото видео:

Вижте също

CVETANOV картинка

Цветан Цветанов: Трябва да има независимост на главния прокурор от политическите партии

Председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов бе гост на Полина …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *