четвъртък , 8 декември 2016 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Климатолог: НИМХ и станцията на Мусала имат важна роля в системата на националната сигурност
KLIMAT картинка

Климатолог: НИМХ и станцията на Мусала имат важна роля в системата на националната сигурност

Временното спиране на работата на синоптичната станция на връх Мусала все още е гореща тема за учени и над 8 хил. граждани, които се обединиха около петиция за запазване дейносттите на станцията.

Каква ще е съдбата на метеорологичната станция и кои са основните акценти в петицията – коментира климатологът Антоанета Йотова, която е и един от активните участници в инициативата.

Националният институт по метеорология и хидрология към БАН има важна роля и функция в системата на националната сигурност. Смао си припомнете, в случаите на природни бедствия, каква важна информация трябва да идва от този институт, категорична бе Антоанета Йотова.

Тя изтъкна важността и на метеорологичната станция на връх Мусала, като припомни хронологията на казуса.

„Проблемът започна преди малко повече от месец, на 20 септември почина един от наблюдателите на станцията. В рамките на 5 дни ръководството реши да прекрати наблюдението временно заради липсата на персонал, т.е. набюдатели. На 30 септември излиза решението, което влиза в сила на 1 октомври. Веднага се появи реакция в социалните мрежи, организира се група от хора, а мнението им беше, че това е недопустимо. Така започна подписка под петицията“, резюмира климатологът.

Тя подчерта, че мнението на гражданите е, че би могло да се намери друго решение. Появиха се доброволци, които биха поели нещата след кратко обучение, допълни Антоанета Йотова.

Тя посочи, че на 7 октомври петицията е стигнала до всички важни институции, а до момента няма конкретен отговор.На 4 октомври директорът на НИМХ казва, че временното затваряне на станцията е „единсвено възможното болезнено решение“.

„На 11 октомври заради обществената реакция биват извикани наблюдателите на върха и след дебат се стига до решението да се възобновят наблюденията, но не в пълен обем“, каза още Йотова.

По думите ѝ обществеността няма как да е доволна от подобно решение, защото проблемите ескалират, натрупани са с години, а решенията не бива да се взимат за 5 работни дни, без широка дискусия с експерти.

„Никой няма да отрече, че финансирането на българската наука не е достатъчно. Аз съм била служител на този институт, но ден днешен не съм виждала да излезе директорът на НИМХ или ръководството на БАН и да каже – имаме такива проблемми, не можем да ги решим“, изтъкна климатологът.

Според Антоанета Йотова, не се търси подкрепа на общността, като тя дори се игнорира, макар да има право да знае и би могла да помогне, ако ѝ се даде възможност да се включи в диалога .

„Прекрасно разбирам и хората, които в XXI век при толкова модерни технологии, си задават въпроса защо трябва да има хора там, при наличие на сателити и спътници – но има места, на които има нужда от човешка намеса, защото дори една автоматизирана система има нужда от подръжка“, обясни Йотова.

Тя бе категорична, че данните от спътниците все пак трябва да се разкодират, както и да се уеднакват с данни от наземни наблюдения. Йотова повторно подчерта, че НИМХ не е просто институт на БАН, а има и по-отговорни функции.

Вижте също

DECA картинка

Деца помагат на деца за коледните празници

Едно от всеки четири деца в Европейския съюз, което прави близо 25 млн. деца, живее …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *