неделя , 26 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / Културно / Клара Санчес: Щастието на жените е в усещането за свобода
Clara2

Клара Санчес: Щастието на жените е в усещането за свобода

Клара Санчес е един от най-популярните автори в съвременната испанска литература. Родена през 1955 г. в Гуадалахара, тя завършва испанска филология и работи като университетски преподавател и журналист.

Дебютният ѝ роман „Скъпоценни камъни“ е издаден през 1989 г. Оттогава е написала още десет, издадени в стотици хиляди екземпляра и преведени в над десет държави. Два от тях – „Това, което името ти крие“ и последният „Небето се завърна“, са преведени и на български език. Първият е награден с най-старото литературно отличие на Испания – „Надал“, а вторият – с престижния приз „Планета“.

Санчес използва ежедневни картини от ежедневието, за да предаде послания, с които изобличава недостатъците на съвременния свят. Казва, че обича да вплита големи житейски теми в интрига и ежедневност. Стилът ѝ е прям, подходът – психологически, със специално отношение към жените.

Романът „Небето се завърна“ изобличава някои недостатъци на съвременния свят. Какво Ви вдъхнови за сюжета на романа?

Всичко започна от едно дълбоко мое чувство, един много тънък, ежедневен страх, а именно желанието да се харесаме на другите. Посредством моето писане се стремя към това, но всъщност всички се стремим към това – да бъдем харесвани от семейството си, от близките, от приятелите си, искаме да се появи някой, който да ни заобича такива, каквито сме, независимо от нашите дефекти. Това желание, тази необходимост да бъдем приети, това опасение, този тънък страх от чуждия поглед – това е, което ме подтикна да напиша този роман.

Изпитвах необходимост да разкажа за това, но не виждах с гласа на кого да го направя. Не успявах да намеря своя говорител, докато един ден не се озовах в чакалнята пред един лекарски кабинет – място, където се появяват най-добрите литературни идеи. Разглеждах едно списание, колкото да се занимавам с нещо и попаднах на едно момиче, една манекенка, красива, стройна, успешна, изглеждаше, че има всичко, но ме гледаше с поглед, който сякаш казваше „Помощ, помогни ми!“. И в този момент се зачудих какво ли се крие зад това – зад успеха, зад онова, на което другите се възхищават, зад онова, което предизвиква завистта на другите.

Затова и Патрисия се превърна в героиня на моя роман. Това, което Патрисия ми каза, беше, че зад успеха, зад това поддържане на желанието на другите, се крие страдание.

Т.е. Патрисия е истински персонаж, има реален прототип?

Да, отправната точка на романа е действителна личност. В момента, в който видях Патрисия,
видях съпруга ѝ Елиас, видях семейството ѝ, видях нейните колеги и разбрах, че тя ги беше превърнала в едни вампири. Всъщност това е роман за вампири, кучешки зъби и кръв.

Патрисия носи едно чувство за вина заради това, че е постигнала по-голям успех от хората около себе си. Това чувство за вина превръща хората около нея във вампири, най-вече нейния съпруг.

В този роман много ми харесваше да говоря за любовта, да разобличавам любовта, защото смятам, че ние, жените, сме твърде подвластни на манипулация, на романтичната представа за любовта, която ни втълпяват още от детството. Учат ни, че когато се влюбим, трябва да бъдем напълно отдадени, без да имат предвид, че когато ние емоционално се отдаваме напълно на друг човек, даваме в ръцете на този човек едно прекалено могъщо оръжие. Казваме: „Можеш да ме манипулираш, както пожелаеш“. Така че приключението, което изживява Патрисия, и посредством което аз научих много, е именно освобождаване на чувствата, сваляне на огромния товар, който носи.

Book2

Каква е Вашата истина за любовта?

Мисля, че в любовта, когато усещаш, че се поставяш в положение на зависимост спрямо друг човек, трябва да внимаваш. Трябва да реагираш. Патрисия е една анти-Анна Каренина. Свършило е времето на тези жени, които са в състояние да се самоубиват от любов. Смятам, че ние, жените, трябва да се радваме на любовта, да се радваме и на слънцето, и на живота и на провалите и трябва да приемаме провалите в любовта като опит в живота.

Това, което се случва на Патрисия, се случва и на Вас в реалния живот. До каква степен си позволявате автобиографичност в романите си?

Пиша много автобиографично, особено по отношение на чувствата. Винаги говоря за неща, които съм преживяла като чувства. Говоря за живота, пречупен през моя собствен филтър, независимо че се случва на други герои.

Получи се така, че в кратък период от време преживях всичко това, което преживява и Патрисия. Порязах си много сериозно един пръст, изкълчих си глезена на едно представяне на книга – всички неща, които се случват и на нея. Помислих си, че това не е нормално – сякаш някой ми изпращаше лоши вибрации. Сякаш някой искаше да изчезна от картата.

Това в действителност ме доведе до някакво налудничаво параноично състояние и ми се стори, че това е едно добро начало, което да поведе сюжета в романа по един удачен начин.
По този начин Патрисия вече е принудена да започне да разобличава своите връзки с хората, които обича.

Това разобличаване е всъщност най-трудното предизвикателство, пред което можем да бъдем изправени в живота. Как можеш да намериш смелостта да помислиш: „Моят съпруг или моят партньор, всъщност не ме обича“. Или обратното – „Този прекрасен човек, с когото аз имам връзка, който е добър, пазарува в събота, грижи се за децата, всъщност ме отегчава…“ Това са много тежки неща в живота.

Такова признание признак на сила ли е, или по-скоро прищявка на съвременната жена?

Не мисля, че е прищявка, прекалено тежко е да застанеш с лице пред суровата действителност, за да бъде прищявка. Мисля, че много често измисляме оправдания, за да прикрием тежестта на това положение. Мъчим се да украсим живота си. Мисля, че това е проява на смелост, на голяма смелост.

Аз не съм в състояние да проявя такава смелост. Аз гледам на Патрисия като на голяма героиня. Тя е в състояние да си даде сметка, че успехът, който тя е постигнала, всъщност я превръща в робиня.

Не е това, което действително би я направило свободна и щастлива. За мен щастието е много тясно свързано с усещането за свобода. Мисля, че когато ние, жените, сме си дали сметка за това, сме започнали да рискуваме, защото не е много удобно да излизаш от руслото.

Book1

Казахте, че тя има реален прототип, но предполагам неслучайно сте избрали за нея професията на модел.

Не е случайно. Случайно попаднах на нея в списанието, но тя беше съвършената метафора на това какво означава да седиш на витрина, където всички минувачи казват „Харесва ми“, „Не ми харесва“, „Ще бъде приета“ или „Ще бъде отхвърлена“.

Мисля, че обществото, което ние сме си създали, особено след появяването на телевизията, а още повече и след появата на интернет, е общество, което ни държи изложени на витрина. Поради тази причина ние във висша степен сме подложени на този тест – да бъдеш приет или отхвърлен.

Възможността да бъде приета или отхвърлена кара Патрисия да изпитва съмнения към всички, които я заобикалят. Съмнението предимство ли е или недостатък?

Може да бъде и двете. Когато Патрисия започва да се съмнява в околните, тя навлиза в територията на недоверието. Това за мен беше съвършената метафора на това, което става в Испания в момента. Когато ние си дадохме сметка, че мнозина от нашите политици са корумпирани, че банките всъщност са ни ограбвали, изведнъж испанското общество, така, както самата Патрисия, навлезе в територията на недоверието.

Ако трябваше да подпишеш нещо в банка, трябваше задължително да четеш малките буквички. Така да се каже – навлязохме в света на дребния шрифт. Въпросът е дали това недоверие може да ни направи по-силни или по-слаби. В случая на Патрисия мисля, че нейното недоверие я прави по-силна. Прави я по-критична и по-осъзната.

Съдбата в романа пристига в лицето на една жена, която вижда отвъд видимото. Вярвате ли, че всичко е предопределено и няма нищо случайно, или по-скоро вярвате в случайността?

Вярвам с случайността, но какво е случайността – всъщност мисля, че не разбираме нищо от това, което се случва. Тази жена, която предсказва бъдещето ѝ, на практика ѝ дава единственото оръжие, с което ние, хората, разполагаме. Това е магията. А какво е магията – въображението! Тази жена всъщност казва на Патрисия „Използвай въображението си, за да преобразиш живота си!“

Когато пиша, мисля, че всъщност правя нещо магическо, защото създавам нещо, което преди това не е съществувало.

Мисля, че властите – политическа, икономическа и други, се стремят да ни убедят да забравим за своето въображение, защото можем да променим всичко с помощта на въображението си.

Едно от най-често срещаните определения за „Небето се завърна“ е, че това е роман за цената на успеха. Каква е цената на успеха?

Мисля, че цената на успеха е робството. Защото е много трудно да се задържиш задълго на върха на успеха. Смятам, че хората, които се задържат там дълго, го правят, защото са се отказали – вероятно от това да бъдат едни нормални хора. А нормалността е нещо толкова прекрасно! Нормалността ти позволява да си вървиш по улицата, да си говориш с хората, да влезеш в спор с някого, да бъдеш себе си. За да бъдеш постоянно там горе на върха на успеха, трябва да се превърнеш в друг.

Вашите романи имат голям успех не само в Испания, а и в други държави по света. Трудно ли е за жена да бъде успял писател?

Сега по-малко, защото ние имахме късмета голяма част от читателите да бъдат жени. Всъщност читателките спасиха нас, писателките. Те ни спасиха в този изключително мъжки свят на литературата, където всичко беше много сковано. Всъщност те ни спасиха от лапите на този мъжки свят.

Разбира се, не всички жени писателки, защото всяка от нас е различна. Заради това усещане, дори да имаш успех, остава усещането, че си малко встрани. Всъщност това ни позволява да правим една по-свободна, по-свежа литература. Така че можем да говорим за една жена, която прави магия!

Изключително съм благодарна на хората, които четат моите книги, много бих искала между мен и читателите ми да има връзка посредством романите. Омразата, любовта, желанието, провалите, мечтите, разбира се, които са в моите романи, да не ги оставят безразлични.

Какви са посланията във Вашите романи към мъжете?

Аз не се отнасям зле с мъжете. Например, Елиас, мъжът на Патрисия, е мъж, който трябва да се събуди. Трябва да се отърве от усещането за необходимост от престиж и да приеме, че се е провалил.

Жените сме свикнали да приемаме провалите си. Мъжете обаче не са. Мисля, че това е един процес на учене, който те трябва да изживеят. Защото смятам, че домашното насилие до голяма степен се корени в тази незрялост на мъжа, който е малко инфантилен, не умее да приеме провала.

Вижте също

KULT_ANDREEV картинка

КултурНО: Найджъл Кенеди свири 3 произведения на Георги Андреев в България през септември

Найджъл Кенеди се завръща в България през септември. Освен новия прочит на „Годишните времена“ от …