четвъртък , 27 юли 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Как живеем заедно: Защо отношението към Другия ескалира около политически криви
RAZLICHIE картинка

Как живеем заедно: Защо отношението към Другия ескалира около политически криви

Мит ли е българската толерантност и мирно съжителство, защо отношението към Другия ескалира около политически криви, много ли са разделенията в българското общество – за всичко това в еМисия България разговаряхме с Майя Грекова, ръководител на изследователски център по социални науки, по повод и последните събития от Раднево и Гърмен.

„Аз и Другият“ има две измерения: в единия случай ние сме обърнати към него, слушаме го, опитваме се да го разберем, да се докоснем до него, желаем да общуваме в нашето различие; в другия различието ни е изначално поставено като непреодолимо, Другият е до крайност друг, а общуването между нас поражда сблъсък, коментира тя.

Грекова напомни, че напоследък се прокарва и още една разделителна линия – между българи у нас и българи в чужбина – във връзка с промените в Избирателния кодекс, поставили на практика сънародниците ни зад граница и правото им да упражняват свободно своя глас в отделна категория.

В етническото различие, което е толкова възпалено в момента, Грекова е убедена, че роля имат и политиците през всички тези години – и то много повече от последните 25.

Тя си спомни, как за първи път, буквално, е видяла циганин (както е било прието да се наричат тогава ромите) едва през 1990 г., като дотогава те малко или много са били „някъде там“, невидими за хората в големия град, работещи в маргинални сектори, живеещи в махалите си.

„След 1990 г. започнахме да ги виждаме, да ги срещаме и да се пазим от тях. Интеграцията пък се появи като термин през 1999 г. с рамковата програма за интеграция на ромите, която бе приета, понеже започна преговорният процес за присъединяването ни към ЕС и тогава ни казаха – тук има граждани, които са в твърде различаващо се положение и това не може да продължава“.

Нормите не са на мнозинството, а на Република България, и това са правните норми,

които трябва да бъдат спазвани от всеки български гражданин, категорична е Майя Грекова.

„Няма такова нещо като „ромите“, има хора, които имат сходства по много признаци и различия по други, в зависимост от това къде и как живеят, имат ли възможност да работят, как се приемат от околните. Ниската степен на образование на ромите е проблем от десетилетия назад, това че по социалистическо време отчитахме, че 99.9% са завършили средно образование, е мит и фалшификация.“

Според специалиста всички политици в България се страхуват да поставят тези проблеми така, че да могат да се правят постепенни, но твърди и систематични стъпки за решаването им. В основата стои едно тяхно просто притеснение – ако заявят ясна позиция какво и как трябва да се направи за преодоляването на разделението между българи и роми, то тогава кой ще гласува за тях, обяснява тя.

Ромските общности са много ухажвани около избори, но друго е да има програма, която да адресира проблемите, както и път, който да трябва да се извърви от цялото общество, добавя Грекова.

По думите й има частични добри примери, не всички програми за интеграция са фалшиви, на много места се правят малки стъпки, които обаче за жалост са програмни, за определен срок, и „после нещата потъват“.

Майя Грекова заяви още, че е и песимист, и оптимист, като даде примери. Чуйте защо:

Вижте също

EMBG_ELENKO

Еленко Ангелов: Медиите са виновни за агресията в България

Психологът Еленко Ангелов гостува в студиото на еМисия България и коментира последните случаи на агресия …