четвъртък , 30 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Организацията на ДПС в Кърджали празнува победата на местните избори в града. Снимка: БГНЕС
Организацията на ДПС в Кърджали празнува победата на местните избори в града. Снимка: БГНЕС

Избори на запис

„Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание свещите или взимание списъците да направи изборът да не се състои. В случай на несполука, считам вас за отговорен”. Това написал през януари 1895 г. Алеко Константинов, тогава и член на Клуба на моралното влияние.

Свещите така и не са запалени, точно 120 години по-късно. И тези избори смениха лицата на местната власт, без намек за интерес към истинските проблеми на хората – безработицата, битовата престъпност, бедността. По властовите върхове се вълнуват от коалиционни баланси – ГЕРБ продължават да бъдат първа политическа сила, на реформаторите да им се иска да управляват, а ДПС да се затвърждават като незаобиколим фактор и ехидно да подмятат, че съюзът на Кунева, Кънев, Лукарски и Ненчев има „повече министри, отколкото кметове“. БСП все повече мисли за следващия си пленум, отколкото за хората.

Ако не беше етюдът по Станиславски „Волен в премеждие“, разигран „на живо“ и „по тъмно“, щеше да се затвърди усещането за „избори на запис“. Малцина днес могат да се похвалят, че са членове на Клуба на моралното влияние, но повече от 1,7 млн. българи могат да се се самоопределят като щастливци, защото участваха в националния референдум за електронно гласуване.

Политиците на ужким дадоха възможност на гражданите да дадат мнението си по тази тема, но цинично я потулиха в стремежа си да овладеят местната власт. Цинизмът достигна невиждани висоти, когато неизвестен сайт с хаштагове, свързан с един политически брилянтин, сменил различни партии за едно десетилетие, взе стотици хиляди левове от Централната избирателна комисия – от нашите, данъкоплатските пари!- за да агитира „за“ и „против“ в кампанията. А в самия изборен ден призова за „бойкот на референдума“.

И въпреки пренебрежението на политиците, информационното заглушаване, административните пречки и объркване, които създадоха ЦИК и държавната администрация, референдумът показа, че има активни българи, които искат да участват в определянето на изборните правила. Референдумът не успя от раз, но не е неуспешен, напротив – наша обща победа е, че темата за електронното гласуване влиза в парламента.

До три месеца депутатите трябва да решат дали да имаме право да гласуваме и по интернет. Добре е да погледнат внимателно данните за това как са гласували техните избиратели на референдума, за да не се окаже, че волята на избирателите е подменена, отново. Вярвам, че българите не отидоха на референдум, за да диктуват изборните правила, а за нещо повече – да спрат публичния разврат: нагласистиката, режисурата, задкулисното договаряне, купуването на гласове…

Защо не тази общност от българи, която се сплоти около референдума, да отиде и по-далеч – да продължи разговорите за промени на правилата за излъчване на политическата власт, например? Или за отнемане на депутатския имунитет? Това липсва на днешното ни общество – разговор. Сегашното прилича на душевно опрашване между -фили и -фоби, „психодесни“ и „необолшевици“, както се наричат крайностите по между си. А те много си приличат.

Автор: Илия Вълков

Вижте също

OLGA картинка

Галина Риом-Ройбек: Един живот от България до Дания

Днес ви разказваме историята на Галина Риом-Ройбек. Тя има датска фамилия, но потеклото й е …