петък , 24 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Историята на българските преврати – паралели и исторически различия
PREVRATI картинка

Историята на българските преврати – паралели и исторически различия

Може ли да се направи аналогия между опита за преврат в Турция и превратите в съвременната българска история? Кое е различното, подобното и какви са поуките? Темата коментира в предаването еМисия България историкът гл. ас. д-р Владимир Станев.

„Трудно е да се направи паралел между това, което се случва през последната седмица в Турция с превратите в новата българска история. Все пак говорим за различни епохи и различни истории в различни страни. България в по-новата си история след Освобождението има доста преврати, но е спорно колко точно са. Всичко зависи как ги разглеждаме, защото има спорове за някои от тях“, коментира Владимир Станев.

Първият случай е през 1881 г., когато се твърди, че Княз Алекасантър Батенберг извършва държавен преврат. Той се опитва да получи повече власт за себе си. Следващият е срещу него през 1886 г., когато Русия иска да го отстрани. Тогава обаче превратът не е успешен, защото е последван от контрапреврат.

„Интересното е, че всички преврати в България целят нещо различно и не си приличат“, коментира преподавателят по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Технически погледнато Съединението също е преврат, защото военните свалят законно избраното правителство в Пловдив“, припомни Станев. Твърди се, че началото на Междусъюзническата война също е преврат, но според историка въпросът е спорен.

Класически преврат е този от 9 юни 1923 г. Тогава военни и политическа организация, наречена „Народен сговор“ свалят правителството на БЗНС и Александър Стамболийски. „Резултатът е трагичен, защото следва гражданска война. Той е и най-кръвопролитния преврат, с най-тежки последици, последван от атентати, убийства и стотици изчезнали хора“, разказа Станев.

Гърците, Турците и Сърбите също имат много преврати и то не по-малко кървави и жестоки. „Балканските нрави явно не са толкова израснали, че да не решават проблемите с преврати. В България обикновено превратите имат някаква висша цел, но крайният резултат е точно обратно на очакваното. В крайна сметка се стига до по-голяма нестабилност“, обясни историкът. Превратът от 9 септември 1944 г. и Съединението са двата преврата с най-дългосрочни последици.

Още исторически факти, анализи и паралели вижте в следващото видео:

Вижте също

EMISIQ_GREEK картинка

Аргирис Пападимитропулос: Хубавият филм е този, който всички могат да гледат и разберат

Продължаваме да ви срещаме с интересни режисьори, които гостуваха на „София Филм Фест“. Днес това …