събота , 18 ноември 2017
Начало / Предавания / Просто Диков / Инвеститор разказва как законите се променят, за да бъдат в полза на определени хора

Инвеститор разказва как законите се променят, за да бъдат в полза на определени хора

Инвеститорът Милчо Благоев, изпълнителен директор на НИКМИ, разказва пред Сашо Диков за 10 годишната му борба, законът да бъде спазен. По думите му през 2007 г. фирмата му придобива имот от 3600 кв.м от Столична община. За него той плаща 4 млн. лева. Според Благоев това е най-скъпо закупената земя в историята.

„Защо беше толкова скъпа? Защото тя беше оценена през разгънатата застроена площ, тоест беше дадена висока етажност за застрояване. В ОУП беше заложено да има висока сграда, след което направих проект, но процедурата се спря, заради изменение на общия устройствен план. 2 дни преди да се гласува изменението, архитект Диков казва „Колеги, ще ви бъда благодарен ако този терен за строителство се отреди за озеленяване.“ От тогава започна нашата сага“, сподели Благоев.

Милчо Благоев заяви, че 2 години е било бавено застрояването на земята, докато накрая е било напълно отказано, въпреки високата цена, на която е закупил имота.

„Започнаха мъки и дела. Обжалваме Общия устройствен план, промениха закона, че гражданите нямат право да го обжалват. Атакувахме изменението на общия устройствен план, промениха Закона за устройство на територията и нямахме право и това да обжалваме. Чак 2015 г. се даде възможност за обжалване на административни актове“, заяви Благоев.

Целият разказ на Милчо Благоев, вижте във видеото.

Вижте също

Защо Брюксел говори на различен език – анализ на Даниел Кадик

Даниел Кадик, директор за югоизточна Европа на фондация „Фридрих Науман“ гостува в студиото на „Просто …

2 коментара

  1. Бъдещ емигрант

    Сините шамани се бунтуват

  2. не се гаси.....

    Фаворитът НИКМИ
    В строителния бранш напоследък НИКМИ е това, което доскоро беше Главболгарстрой. Името на фирмата е съкращение от имената на нейните собственици Николай Козанов и Милчо Благоев. За двамата отдавна се твърди, че се ползват с подкрепата на влиятелни кръгове в СДС. В строителния бранш са известни като хора на бившия вицепремиер и строителен министър Евгений Бакърджиев, а сега на приемника му Евгени Чачев.
    НИКМИ построи бизнесцентъра на “Гурко” 1, централата на “Мобилтел” и още няколко големи административни сгради в София. Фирмата извърши ремонта в националното радио, за който НСРТ за малко не уволни Александър Велев. В момента тя прави основен ремонт на пътническите терминали на летище София за около 7 млн. долара. Предвижда се НИКМИ да влезе и в консорциума за строежа на втори Дунав мост, който беше създаден по идея и със съдействието на министъра на регионалното развитие Евгени Чачев. Трудно е да се повярва, че всички тези успехи на частната фирма са постигнати без усиленото лобиране на висши държавни служители.
    Източването на здравната каса
    Твърди се, че не без подкрепата на Елена Костова НИКМИ е успяла да продаде на здравната каса сградата на ул. “Кричим” 1. На същия адрес освен централата на касата е регистрирана фирмата “Бул ойл трейдинг”, в която съдружници са бизнесменът Славчо Христов и зетят на Иван Костов – Георги Христов.
    През лятото на миналата година НИКМИ е успяла да продаде общо четири сгради на здравната каса в София. Три от тях се намират в елитния столичен квартал “Лозенец” (в една от тях е и новият мезонет на Евгений Бакърджиев).
    Общата стойност на четирите имота е 4 001 983 долара (без ДДС). Съгласно друг договор с касата на НИКМИ е било възложено да адаптира и обзаведе сградите, за което на фирмата са били платени още 1 099 167 долара (без ДДС).
    Само по тези два договора националната здравна каса е наляла в НИКМИ около 6.3 млн. долара (с ДДС). Отделно фирмата има сключени договори с касата за ремонти на нейни сгради в Ямбол и Кърджали.
    Интересното е, че конкуренти на НИКМИ при договарянето със здравната каса са били само две фирми. Управител на първата – “Елитстрой 91”, е Неделчо Недялков, който е съдружник с шефовете на НИКМИ” ООД в дружество с ограничена отговорност “Сдружение на частните строителни предприемачи”. Другата явила се фирма – “Кремиковски строител” ЕООД, впоследствие е преобразувана в АД, в което участва заместник-кметът на София Иван Гечев. Той е член на съвета на директорите и на “Бизнесцентър – Гурко 1” АД – дружеството, от което общината предлага своите акции на НИКМИ.
    Връзката с кръга “Олимп”
    Собствениците на НИКМИ Николай и Милчо са съдружници на небезизвестния бизнесмен Славчо Христов в дружеството “Съни дей тур”. Това е фирмата, която държи хотел “Лилия” на “Златни пясъци”. Този факт кара много хора да смятат, че НИКМИ е част от приятелския кръг “Олимп”. Има сериозни подозрения да се смята, че по доста такива “сделки” (като със здравната каса) Славчо Христов е подкрепял НИКМИ и обратно.
    Шефовете на фирмата и собственикът на ресторант “Олимп” ползват едни и същи политически покровители. Все пак те са и конкуренти. За сделката за “Златни пясъци” бяха в различни отбори. Може би оттам тръгва известно разграничаване в действията им. В действителност и Славчо, и НИКМИ правят големи пари от строителство. Това ги прави конкуренти не само на пазара на строителни поръчки, но и на политическия битпазар.
    Злополучният бизнесцентър
    Бившият кмет Александър Янчулев взриви през май 1994 г. старата градска библиотека с намерението да строи върху нея бизнесцентър. Проектът беше възложен на фирма ММН. През 1997 г. Софиянски развали договора с нея с аргумента, че фирмата е представила фалшива банкова гаранция за 300 хил. долара.
    Вместо да обявят конкурс за изпълнител, хората на Софиянски решиха да правят смесено дружество. В него влезе ползващата се с неособено добра слава в бранша фирма “Риалти”. Нейни съдружници станаха общината и Българската стопанска камара. Точно преди една година “Риалти” и БСК продадоха дяловете си на НИКМИ. Твърди се, че това е станало след съответния натиск от страна на общинските лобита. В момента общината притежава 34от акциите на дружеството, останалите 66са на НИКМИ.
    Бъдещият бизнесцентър ще разполага с 15 000 кв.м застроена площ, която ще бъде отдавана под наем за магазини и офиси. Тридесет и четирите процента собственост на общината правят 5100 кв. м. Умножено по средната цена на квадратен метър в центъра, това прави около 3 млн. долара. Дали на толкова ще възлезе ремонтът на банята, е трудно да се каже. Теоретично той може да струва много по-малко, а може да излезе и двойно, и тройно, ако мине бартерът, предлаган от Софиянски.
    Олимпийското движение се разраства
    Всеки кмет на столицата си има любими строителни фирми. Янчулев имаше ММН, Софиянски избра НИКМИ. Общото между двамата е, че не вярват на търговете като средство за поевтиняване на поръчките. Столичните градоначалници по правило предпочитат да строят чрез смесени дружества – такива бяха създадени за бизнесцентъра на “Гурко” 1, за “Хилтън”, за Халите, за летището и други големи обекти. Правене на джойнт-венчъри се обяснява с необходимостта от контрол върху инвеститорите. Истината е, че тази практика позволява чрез заобикаляне на Закона за обществените поръчки за най-атрактивните проекти да се уреждат фирми на партийни протежета.
    Предлаганата от Софиянски и съгласувана вероятно с шефа на общинарите Антоан Николов сделка е всичко друго, но не и прозрачна. Условията в нея са направени така, че да не стане ясно кое колко струва, защото така по-лесно ще се прикрие набутването на общината. Разходите за ремонта може да се окажат толкова големи, колкото фирмата изпълнител пожелае. В крайна сметка може да се окаже (Софиянски го е предвидил в докладната си), че ремонтът на банята струва повече от свръхатрактивните офиси в бизнесцентъра. Тогава кметството ще трябва да се бръкне и да извади още някой апетитен обект – я петно за строителство в центъра, я друга общинска поръчка.
    Вестник “Капитал” не твърди, че някой в общината е взел рушвет. Вместо това задаваме въпроси, на които някой трябва да даде отговор:
    – Защо общината изведнъж се сети, че акциите от бизнесцентъра не й трябват?
    – Щом е така, защо не обяви търг, който да качи цената, на която продава?
    – Защо не се обяви търг и за ремонта на банята, а се възлага на определена фирма?
    – Кой печели от подобни бартери, в които не са ясни нито цената, нито допълнителните условия?
    – Кое кара кмета и общинския съвет да пренебрегват така грубо интересите на данъкоплатците?
    – Толкова ли е велика фирма НИКМИ, че никой друг не може да спечели строителен обект от нея?
    – И като се казва, че общината има интерес от такива сделки, дали не се имат предвид няколкото души, които ги сключват?
    Колкото и скандални да са действията на приятелския кръг “Олимп”, проблемът вече не е Славчо Христов. Истината е, че държавата се е напълнила със славчовци, които стремително пробиват в бизнеса с печеленето на държавни и общински поръчки, ползвайки протекциите на едно или друго лоби в СДС. В тази ситуация да се твърди, че за всичко са виновни журналистите е, меко казано, цинично. В крайна сметка къде е доказателството, че в този случай няма корупция?