вторник , 22 август 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Христо Карастоянов: Възможен ли е „живот в шепата“
INTERVIEW_HRISTO картинка

Христо Карастоянов: Възможен ли е „живот в шепата“

Писателят Христо Карастоянов е с нов роман-носталгия – „Послепис“. Защо в Ямбол „всичко се случва в шепата“ и защо отново там – град на творци и писатели, днес е пълно с „динковцки“.

„Аз живея в Ямбол. Не мога да си представя, че мога да живея някъде другаде. Там всичко ти е в шепата – на една ръка разстояние. Оттам нататък въпросът е не къде живееш, а къде присъстваш. Не е важна адресната регистрация, важно е какво правиш и дали е интересно за другите в тази шепа“, споделя Карастоянов.

„Дори преди 10 ноември 1989 г. бях писал, че вече живеем в две Българии – столицата и всичко останало. Че ще започнем да си ходим на гости с визи, може би ще сложат преводачи, ще сложат вишки с картечници. Това разделение на столица и всичко останало е много опасно, особено за онези, които се занимават с литературата“, добави писателят.

„Защото когато погледнеш статистиката за най-четени и награждавани автори са в столицата – в това няма нищо лошо. Но при това положение, каква е литературата? Но Софийска ли е, каква е? Така е и във всички сфери на човешкия живот. Разликата между живота в столицата и провинцията става все по-голяма, а това е опасно и много страшно“, смята писателят.

„Така както младите хора бягат изобщо от България, така бягат и от провинцията. Младите хора от Бургас – най-добрият град за живеене, искат да бягат и да идват в София. Преди 89-та това беше разбираемо. Всичко беше концентрирано тук“, обясни Христо Карастоянов.

Според него не само Ямбол, а цялата държава се е напълнила с „динковци“. „Моят Ямбол е бил своеобразна столица на литературата. В Ямбол е издавано единственото в българската литературна история футуристично списание – „Кресчендо“, разказва авторът на „Послепис“. Той посочи, че Гео Милев много обичал да посещава Ямбол и да контактува с тези млади хора. По същото време, 20-те години на миналия век, градът е и столица на анархизма.

„Половината ямболски ученици са били заразени от анархизъм. Избити са маса хора на 26 март, но там е убито и 14-годишно момче“, разказва още писателят.

По думите му, онзи Ямбол, е бил страхотен за мислене. Сега, според Карастоянов, тази атмосфера я няма.

Христо Карастоянов сподели, че и двата рода на родителите му, са бежанци от Беломорска Тракия. „Това не са днешните бежанци. Това са хора българи, братя и сестри в религия. Не бива да се правят по никакъв начин намеци. Приемала е България братя и сестри – със същите нрави, същите седянки. А сега приема хора, които могат да бъдат и мигранти, и имигранти, и емигранти, но бежанци не са. Сегашната мигрантска криза ме притеснява по-скоро с това, че тя се превърна в още един повод за тотално разделение между нас“, смята Карастоянов.

„Все сме готови да си издерем очите, все сме фили и фоби. И всеки е прав от последна инстанция“, смята писателят за разделението между българите.

Иска ли да порасне Христо Карастоянов и какво означава „да те обичам колкото океан, пълен с акули“. Вижте в интервюто на Илия Вълков с писателя:

Вижте също

EMBG_DJIHADISTI

Проф. Татяна Дрозина с анализ как се създават джихадисти

Проф. Татяна Дрозина се включи на живо в ефира на еМисия България и коментира атентата …