събота , 27 май 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Хосе Карлос Сомоса: И писането, и четенето са игра
Хосе Карлос Сомоса

Хосе Карлос Сомоса: И писането, и четенето са игра

Испанският писател Хосе Карлос Сомоса е роден в Куба през 1959 г., а година по-късно семейството му се мести в Испания. Лекар по образование, той е специализирал психиатрия, а през 1994 г. след успеха на първия си роман Planos (“Плоскости“ – бел. ред.) се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на 15 романа, които попадат в жанра на трилъра и съдържат много фантастични елементи. На български език са преведени романите му „Пещерата на идеите“, „Клара и сянката“, „Зигзаг“, „Ключът към бездната“, „Стръв“ и „Тетрамерон“.

Хосе Карлос Сомоса беше гост на Софийския международен литературен фестивал през декември 2015 г.

Определяте последния си роман „Тетрамерон“ като роман за всяка крачка, която променя живота. Какви са тези крачки в живота?

Не мога да ги обясня, защото трябва да прочетете романа. Не мисля обаче, че това е роман, който назовава някакви конкретни стъпки. Книгата говори за развитието, за еволюцията на главната героиня и най-вече за желанието ѝ да опознае сама себе си. Тя се надява, а и аз като писател, читателят да бъде окуражен и той да предприеме това пътуване към себе си.

Защо я нарекохте Соледад?

Соледад е символ – означава самота. Всъщност човек има нужда от самота, за да открие сам себе си. Знаеш, че в днешно време самотата се счита за нещо лошо. Ние живеем в толкова свързан свят, толкова сме ненаситни да установяваме помежду си всякакви видове контакти и мрежи, че си мислим, че да останем сами е нещо вредно. Има обаче един вид самота, който е добър, а и не само добър – той помага. Това е самотата, в която живееш добре сам със себе си и се приемаш. По този начин правиш първата крачка към това да се опознаеш.

Това не е първият път, в който изграждате паралелни сюжетни линии, които се преплитат изключително прецизно. Какво е важното за изграждането на такава структура на разказа?

Ключът, когато един писател реши да подходи по този начин, е желанието му да говори за едно и също нещо от различни гледни точки. Ако погледнеш нещо само от една гледна точка, рискуваш и чувстваш, че губиш нещо. Затова прибягваш към различни техники, различни гласове, за да обхванеш по-добре тази идея. Освен това по този начин книгата излиза по-евтина. Защото читателят се сдобива с два, дори с три романа на цената на един. Всичко е чудесно! (смее се)

„Тетрамерон“, според анотацията си, черпи идеи от класически текстове като „Декамерон“ и „Хиляда и една нощ“. Каква е връзката?

Това е нещо като игра, в която главната героиня среща четирима герои и по този начин се образува „тетрамерон“. В това име обаче можем да потърсим и други символни значения. Дори от Кабала (мистична традиция – бел. ред.). Тетраграматон – това са четирите гласни на Бог. В същото време се имат предвид и четирите стихии, чиито символи в книгата са четиримата герои – Земята, Въздухът, Водата и Огънят. Сред тях Соледад е като ученичка, като начинаещ в някакъв занаят. Тя е персонажът, който трябва да научи по нещо от тях, за да стигне до зрелостта.

Тетрамерон, Хосе Карлос Сомоса

Как избирате персонажите, които да носят посланията?

Моите персонажи нямат за цел да носят послание. Аз се опитвам да избягвам посланията. Разбира се, всеки от моите герои съществува по някаква причина и аз си давам сметка за това, когато чуя моя персонаж да ми говори. Той ми разказва каква е мотивацията му и какво иска да направи, но не е задължително да носи послание. Има герои, които на пръв поглед са много зли, но всъщност не са. Има герои, чиито действия са провокирани от нещо, което им се е случило в миналото. Човек винаги изгражда героите си така, че да приличат най-вече на хората, които го заобикалят. Не мисля обаче, че някой от тях носи послание. А и трябва много да внимаваме с тези, които си мислят, че са носители на специално послание.

В „Пещерата на идеите“ непрекъснато ми се струваше, че докато говорите за едно, говорите и за нещо друго. Това беше много провокативно за моето въображение, но през цялото време се питах какво ли провокира Вашето, за да създавате такива истории.

Отчасти същото. Да видя, че това, което чета, всъщност ми говори за много други неща. Например, ти сега ми казваш какво ти се е случило, докато си чела „Пещерата на идеите“. По този начин си се превърнала в писател на тази книга, в автор. Защото докато си четяла, всъщност си я пренаписала. Малко или много, всички читатели правим това. Книгите, които достигат най-дълбоко в нас, са книгите, които сме пренаписали, към които сме добавили по нещо от себе си.

Изглежда, че през цялото време нарочно се заигравате с читателите.

И четенето, и писането са игри. Когато обаче говорим за игра, изпадаме в баналности. Има игри, които са много сериозни. В Древността думата „игра“ е включвала в себе си много сериозни понятия. Имало е игри, в които се е демонстрирало повече от това да направиш нещо. Китайците, например, с техния хилядолетен опит, считат, че някои игри могат да ти помогнат да се доразвиеш. Шахът е една такава игра. От тази гледна точка да наречем литературата игра не е равносилно на това да я омаловажим. Механизмът на литературата не се състои в това да покажем различни неща или да наложим някаква посока, а просто да покажем пътя и всеки читател да поеме сам по него. Целта е да предложим маса, да предложим правила и самият читател да си измисли играта. Аз осъзнавам това и затова го използвам толкова често.

Защо решихте да се заиграете ейдезата (измислен от автора „древен литературен похват“ – бел. ред.) в „Пещерата на идеите“?

Когато въведох образа на преводача, трябваше да измисля нещо, с което да му придам повече значение, повече плътност. Аз бяха написал само повърхностния текст от край до край. Без преводача. Когато завърших романа и го прочетох, макар че ми хареса, беше класически роман със съспенс. Нещо му липсваше. Нещо не беше съвсем наред. Реших, че това, което му липсва, е съвременен дух – не е в древногръцки стил, но въпреки това изглежда като нещо, посано тогава. Затова веднага реших, че имам нужда от преводач. Обаче ако бях решил да вкарам преводач, това щеше да означава да пренапиша книгата от началото до края. Затова казах на преводача: „Не, ти не можеш да влезеш!“ Преводачът обаче настояваше: „Не, искам да вляза!“ Аз обаче бях категоричен: „Не, не искам да влизащ, защото не искам да пиша отново всичко това!“ Тогава той ми каза: „Или ще ми позволиш да вляза, или просто няма да има книга“. Това продължи цяла седмица. Накрая реших, че трябва да му отворя вратата и да го пусна да влезе. Така пренаписах целия роман – от началото до края. И така всъщност създадох тази система с ейдезата, която се основава на повторенията в текста, които само преводачът може да засече. Просто трябваше да намеря някаква работа на горкия преводач, за да му намеря място.

Пещерата на идеите, Хосе Карлос Сомоса

Много харесах идеята, че сте го сложили под линия.

Да, защото това са бележките на преводача. Мога да разкажа много истории, свързани с тази книга. Тя е преведена на повече от 30 езика. Много преводачи са били заинтригувани от нея.
Една случка, която си спомням винаги с особено умиление, ми разказа един мой приятел. Той дал книгата на майка си, за да я прочете. След известно време я попитал: „Мамо, как ти се струва?“ И тя му казала: „Ами не е зле, не е зле. Обаче някои неща ми се струват много странни.“ Той попитал: „Мамо, а ти четеш ли бележките под линия?“ Тя отговорила „Не, аз никога не чета бележки под линия.“ Именно заради това тази книга ѝ се е сторила толкова странна. Интересно ми е точно в коя част на „Пещерата на идеите“, ако не четеш бележките под линия, цялата книга започва да ти се струва странна.

Гост сте на Софийския международен литературен фестивал, който тази година е с фокус върху иберийската литература. Понеже преводачът е основен персонаж в „Пещерата на идеите“, а и в една бележка под линия го наричате „ейдеза на автор – винаги присъстващ и винаги невидим“ – смятате ли преводачите за свои съучастници?

Не само това! Мисля, че в известен смисъл преводачите са много подценявани. Преводачът е медиум, посредник. Той трябва да носи в себе си духа на книгата, за да може да я представи на читатаелите. Така че ролята на преводача в никакъв случай не е второстепенна. Тя е основна. Тя е толкова важна, особено за авторите, които вече не са сред нас, преводачите са единствените, способни да ни донесат техния глас. Така че за мен преводачът е много повече от човек, който превежда от един език на друг.

Специализирал сте психиатрия, но се посвещавате на литературата. Все пак изоставил ли сте напълно психиатрията?

Да, да, напълно изоставих психиатрията, защото писането ми харесваше повече, а и сега продължава да ми харесва. Установих, че животът е твърде кратък, за да си позволиш да не правиш това, което наистина ти харесва. Ако ми позволиш, искам да отправя едно послание към читателите. Не се крийте зад оправданието: „Аз мога да правя няколко неща наведнъж“. Недейте да поставяте на заден план собственото си удоволствие. Не подценявайте това, което ви доставя удоволствие и ви прави щастливи! Ако искате да бъдете писатели, преводачи или тореадори, защо не, псветете цялото си време на това и му се насладете! Бъдещето само ще покаже!

Вижте също

HADJIGENOV

Адвокат Николай Хаджигенов завежда колективен иск срещу ПИК и „Труд“

Ще заведат ли участници в Марша за европейско правосъдие колективен иск срещу вестниците ПИК и …