петък , 28 юли 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Жива връзка / Финансирането на училищата – за плюсовете и минусите на системата
obrazovaniefinansirane

Финансирането на училищата – за плюсовете и минусите на системата

Един от основните приоритети на новия кабинет ще бъде реформата в училищното образование и неговото финансиране. Параметрите й обаче засега все още не са ясни.

В „Жива връзка“ разговаряме с Адриан Николов, автор на излязло вчера изследване на Института за пазарна икономика, което разглежда в детайли сега съществуващата система на финансиране – на делегирани бюджети, единни разходни стандарти, преразпределение на ниво общини и бюджетиране в отделните училища.

Според него може да се направи извода, че до голяма степен системата покрива заложените в нея цели, а именно максимално гъвкаво да може да разпределя средства между различни училища и общини, прилагайки принципа на общината.

Размерът на средствата до голяма степен зависи от общината, в която те са разположени, като колкото по-малка е тя, толкова повече получава всеки ученик, обяснява експертът, според когото това позволява приоретизиране и гъвкавост. Гъвкаво обаче не е непременно добро, предупреждава той.

Има и редица проблеми, които се пораждат в резултат на това – като поддържането на малки училища „на системи“, отбелязва Николов, но добавя, че няма официални и надеждни данни за това колко от тях съществуват само на хартия и доколко децата наистина ходят на училище.

По думите му, що се отнася до качеството, то данните категорично сочат, че колкото по-голяма е една община – и съответно училище, толкова по-качествено е образованието там и учениците постигат по-добри резултати.

Той си обяснява това най-вече с качеството на преподаване, свързано с неговото заплащане и стандарта на живот, като в малките и бедни населени места обикновено остават не толкова добри професионалисти. Предвид тенденцията на масово застаряване сред учителите, според експерта е много трудно и да се приложи и преквалификация.

Адриан Николов вижда два възможни алтернативни подхода. Единият е на целенасочено финансиране, което да иска да постави млади и качествени кадри в малките училища, както донякъде това прави програмата „Заедно в час“, като реално удвоява заплащането им и така ги мотивира. Това обаче би струвало на държавата прекалено много. Другият вариант е да започне процес на бързо окрупняване на училищата и събиране на повече ученици там, където каеството е добро, което обаче би поставило в риск запазването на училищата по места.

По думите му последното се случва и в момента с бавен темп, но интересно – по-скоро в големите градове.

Николов посочи също, че разликата в заплащането на учителите в най-големите и най-малките общини варира едва с около 200 лв.

Малките общини и училища постигат и значително по-ниски резултати на изпити и оценявания, като според експерта достъпът до класическа литература, поезия, произведения на изкуството е най-значимият фактор за представянето по-късно – повече дори от образователните ресурси и достъпа до интернет.

Чуйте подробности за данните и коментара и препоръките на Адриан Николов в целия разговор:

Вижте също

JIVA_JIVKA

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …