понеделник , 18 декември 2017
Начало / Жива връзка / Европа на две скорости: Къде е България

Европа на две скорости: Къде е България

Пет сценария за бъдещето на Европа, предложи в сряда пред евродепутатите. „Бялата книга“ за ЕС е създадена по повод шестдесетата годишнина от подписването на Договорите от Рим, с които се създават основите на Съюза – Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи пет възможни пътя, по които ЕС да се развива занапред без Великобритания. Докладът, озаглавен Бяла книга, разглежда възможностите ЕС да оцелее.

Първата, очертана възможност, е ЕС да продължи да съществува, както досега. Втората е от ЕС да остане само единният пазар, без свободите на движение да бъдат изцяло защитени. Третата възможност е т. нар. ЕС на две скорости – всяка държава да преценява в коя от общите политики да участва. Четвъртата възможност е ЕС да отговаря за по-малко неща, но по-ефективно. Последната е пълната федерализация.

Какво означава за България сценарият Европа на 2 скорости – коментира в „Жива връзка“ политологът и преподавател в НБУ Антоний Тодоров.

„Страхувам се, че все още сме твърде провинциални в нашата политика. Държим се като дълбока провинция,а  после се учудваме, че някой друг започва да гледа на нас като дълбока провинция. Ние не се занимаваме с важните европейски и световни теми дотолкова, доколкото се отнасят до нашия живот също. В тази предизборна кампания темата за Европа почти не присъства. Тя се мобилизира единствено и само с оглед на това да се внуши нещо на електората“, категоричен е Антоний Тодоров.

„Европа на две скорости не се поставя за първи път, но в България няма дебати. Има само заявени храбри позиции, за да се каже – „не, ние не сме за това и го отхвърляме“. Само че много малко става дума за това, че като заявим ясно, че не искаме този вариант, то кой от четирите други предпочитаме или ако не предпочитаме никой, то как си представяме ЕС. Това нещо български политик рядко казва, да не кажем, че почти никога не го чуваме“, изтъкна още политологът.

По думите му на случващото се в ЕС и на самия ЕС в България гледаме като на природно явление, което не зависи от нас и нашето поведение.

„Европа на две скорости е проблем, който се обсъждал и преди. Но да речем, че четирите страни, които са се събрали да обсъждат Брекзит, решат, че за тях и Европа ще е полезно да има единна европейска прокураура. Как би се отнесла България към това?! Какво да правят тези четири страни, ако някой като Вишеградската четворка ме иска такава прокуратура, която да им се меси във вътрешните работи?! Трябва ли тези като нас да имат право на вето?! Това са въпросите“, обясни още Тодоров.

„България не е казала дали иска повече интеграция, т.е. федерализация на ЕС. България не е казала почти нищо на темата за т.нар. легитимност на Европейския съюз.България не е казала дали иска ЕС да остане само единен пазар“, допълни още политологът

Той бе категоричен, че се държим като пришълци в ЕС, сякаш се чувстваме не съвсем европейци, поради което сме чувствителни и на тази тема.

„Когато влизаш в една интегрирана групировка, каквато е ЕС, имаш две стратегии. Едното е да се благодариш, че някак си се промъкнал и да гледаш на групировката като на вечен спонсор. Това избрахме ние. Другото е, като влезеш, да си кажеш – аз съм част от едно такова семейство и трябва да участвам в делата му, т.е. да правя предложения, ако трябва да правя трудни избори“, обясни Тодоров.

Според политолога, за да разбираме логиката на ЕС, трябва да знаем какво ние – като българи, искаме в ЕС.

Най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим и всички политици публично заявят, е по-добре ли ще е Европа без Европейския съюз, посочи Тодоров.

По думите му, ако станем свидетели на Европа на ралзични скорости, то няма риск да загубим нещо от това, което имаме. Политологът заяви, че най-реализуем, според него, е четвъртият сценарий, при който ЕС отговаря за по-малко неща, но по-ефективно.

Ако се държим като периферия, то е защото се мислим като периферия, но защо се учудваме, когато другите гледат така на нас, посочи Антоний Тодоров.

Той коментира още, че е лоша за страната ни липсата на еврокомисар, тъй като реално България няма глас в Европейската комисия, по подобие на Великобритания, избрала обаче да излезе от ЕС.

Вижте целия разговор с политолога в следващото видео:

Вижте също

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …