неделя , 28 май 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Емил Джасим за предизвикателствата да преподаваш история
12633401_1232363413445067_66855557_o

Емил Джасим за предизвикателствата да преподаваш история

Близкото минало и комунистическият режим у нас вече се изучават. Друг е въпросът как става това и дали остава време за него в училище.

Това заяви в студиото на еМисия България младият учител по история и програмен директор на „Център за образователни инициативи“ Емил Джасим в коментар по повод днешния Ден за почит на жертвите на комунизма и призивите този най-близък период от нашата история най-после да бъде включен в учебните програми за задължително изучаване.

Според него сам по себе антикомунизмът е здравословен, тъй като става дума за „тъмен и отвратителен период“, но също така е вярно, че тази тема се експлоатира с цел трупане на политически дивиденти.

По думите му определени кръгове в научната общност у нас, свързани с бившата комунистическа и сегашна социалистическа партия, се стремят към обективизиране на близкото минало, така че да „приемаме насилието като нещо нормално“.

Историята е обективна, друг е въпросът дали историците могат да бъдат, но фактите не могат да се променят, категоричен е Джасим.

На въпрос как успява да обясни спорни исторически теми и моменти на учениците си, учителят отвръща, че работата на учителя не е да им обяснява, а да възпитава у тях критическо мислене. Самият той предлага на възпитаниците си исторически извори и ги насърчава сами да ги търсят, за да ги обсъждат заедно след това.

Учителят винаги е по-важен от учебната програма и учебника, убеден е Емил Джасим, според когото последните са напълно неефективни. Ролята на учителя пък – да събуди интереса, да направи утежнения учебен материал смилаем, да насърчи четенето.

Според преподавателят по история най-доброто, което може да се случи в учебната стая, е да има сблъсък на гледни точки между учениците, каквито самият той никога не налага. Тийнейджрите не са обременени с идеологически тежести и когато срещу себе си видят стабилен логически аргумент, те не го отхвърлят емоционално, казва той.

В отговор на въпрос кои теми предизвикват най-голяма емоция в класната стая, той споменава могъществото на българската държавата през Средновековието, османското владичество, и все повече теми, които традиционно са смятани за „скучни“, като борбата за независима църква например.

С моите ученици можем да дискутираме всякакви теми, стига да можем да ги свържем с историята, обсъждаме и съвременна геополитика, ролята на партии и др., разказва той.

На въпрос повтаря ли се действително историята понякога, Джасим отвръща, че се повтарят моделите. И дава пример с периодичното разпалване на истерията около учебните програми. Според него тази парлива тема за обществото ни се експлоатира лесно, тъй като хората започват повече да чувстват, отколкото да мислят с главата си.

Емил Джасим спомена и заплахите през последните дни заради позициите си. Патриотизмът беше отвлечен и откраднат от нас, правото ни да обичаме България, освен ако не го правим само по начина, по който го правят определени хора, смята той.

Според него обичта към родината се превръща в българщина и патриотарщина тогава, когато става омраза към другите. „В думата родолюбие има любов“, припомня той.

Вижте също

HADJIGENOV

Адвокат Николай Хаджигенов завежда колективен иск срещу ПИК и „Труд“

Ще заведат ли участници в Марша за европейско правосъдие колективен иск срещу вестниците ПИК и …