четвъртък , 14 декември 2017
Начало / Спорно за спорта / Джони Хаймес, вдъхновението на „Дармщад“ – история за живота и отказа да се предадеш

Джони Хаймес, вдъхновението на „Дармщад“ – история за живота и отказа да се предадеш

Едно момче, едва на 14 години, чува диагнозата – тумор в мозъка. Той е шампион по тенис на корт, както и огромен талант във футбола, трениращ в любимия си отбор – „Дармщад“. Животът му се обаче се превръща в история за битка и тоталния отказ да се предадеш.

На 14 години, Джони Хаймес, вдъхновен от любимия си герой, който никога не се предава – Роки, преждевременно пораства, събира съпротивителни сили и позитивна енергия, за да започне борбата си.

Болестта изглежда по-силна, въпреки операциите и терапиите, на 18 години Джони има проблеми с гръбнака, а на 20 години се налага да седне в инвалидна количка. Тогава се зарича, че няма да е задълго.

На 22 години издава автобиография със заглавие „Завръщанията – моят живот“. Дарява приходите, повече от 150 хил. евро, на фондация за борба с рака, а след това решава да ѝ помогне с още нещо. Измисля сини гривни за ръка, върху които пише: „Трябва да се бориш“.

През годините на битка с коварния си противник, Джони не спра да ходи на мачовете на любимия си футболен клуб „Дармщад“. Пет години клубът бе в регионалните лиги и едва оцелява, но един ден, през 2012 г. Джони влиза в съблекалнята и каза: „Ще се борите, също като мен“.

Две години по-късно идва най-важният момент в живота на Джони, както и на клуба. След 1:3 у дома в плейофа за влизане във втора лига, надеждите за успех на реванша като гости са минимални. Джони обаче не изоставя отбора си и раздава сините гривни на футболистите с молба да ги носят на реванша. Сигурен е, че тяхната битка ще е успешна. И отива да гледа мача въпреки състоянието си, подпомаган от хора от клуба и семейството му.

В един двубой, който и до днес в Германия помнят като „лудостта от Билефелд“, „Дармщад“ спечели с 4:2. Повежда с 2:0, но допуска гол. Пред отпадане, в 80-та минута стига до попадение и праща мача в продължения. Там домакините отбелязват и всичко изглежда загубено… В 117-ата секунда от 2-те добавени минути, в последния миг, на прага на отпадането, Да Коща вкарва – 2:4.

Джони плака с отбора си, защото невероятното се случи. От този ден играчите отказват да свалят гривните за мач. Запалянкото в количката се превръща в талисман на клуба, а трибуните вдигат хореографии с неговото мото: „Трябва да се борите!“.

„Дармщад“ осъзнава, че това е философия, мироглед в спорта – никога не се предавай, независимо, че си аутсайдер… срещу „Байерн“, „Дортмунд“ или дори местния съперник „Айнтрахт“.

„Дармщад“ влезе отново в елита на Германия миналото лято, а Джони пак бе там – на терасата на кметството, с целия отбор.

На 8 март тази година обаче градът се събуди мрачен и тъжен. През нощта бе починал Джони Хаймес.

На погребението отиде целият тим, президентът, треньорът, както и хиляди фенове. Джони поискал само две неща за погребението си – да има до себе си шапка и шалче на „Дармщад“. А отборът не забравя най-важното – да се бори.

Клубът събра сили и се спаси от изпадане, като кръг преди края би като гост „Херта“ и си осигури място в елита и за този сезон. Преди първия мач в края на август, „Дармщад“ обяви решението си през сезон 2016 – 2017 г., арената да се казва като запалянкото, който стана символ и вдъхновение за успеха, за духа на „Дармщад“.

 

Вижте също

ЦСКА без официална позиция преди Конгреса на БФС. Готови ли са „армейците“ за успех срещу Лудогорец

Днес от ЦСКА представиха партньорството си с Вайбър. От клуба изразиха надежда, че така ще …