неделя , 23 април 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Доц. Веселка Тончева за старите български обичаи Нова премяна, празнично къпане и обредни хлябове
TONCHEVA

Доц. Веселка Тончева за старите български обичаи Нова премяна, празнично къпане и обредни хлябове

Страстната седмица и Великден са свързани с много ритуали и традиции, които прибавят към важността и поддържат паметта на миряните. За традициите, тяхното тълкуване и роля на крепител на вярата разказва в празничното издание на еМисия България доц. Веселка Тончева от института за етнология и фолклористика с етнографския музей при БАН.

„Според християнската доктрина този ден е най-черният, тъжен и мъчителен. Фолклорните представи са малко по-различни. Народът ни е имал ясна представа за всеки един от тези дни от Страстната седмица. Народът ни я нарича още Празна седмица – празна от тегоби и ежедневие“, разказа Веселка Тончева.

Тя обясни, че ако в четвъртък сме боядисали яйцата и сме замесили обредните хлябове, петък е ден на смирение.

„В петък се прави провиране под масата. Всички тежести остават отдолу и излизаш по-лек и пречистен. Освен това в този ден къпането, особено за жените, е препоръчително за празника – в петък. Вярва се, че чрез измиването няма да ни болят главите, а косите ще растат повече“, обясни част от обредите и фолклорните практики специалистът по етнология.

„Изискване в традицията за Великден е да се облекат най-новите дрехи. Дори най-бедните са успявали да се снабдят с нова премяна, защото това е най-личен празник, най-отличаващ се“, разказа доц. Тончева.

Тя обясни, че българската фолклорна традиция не е унифицирана във всички региони. Смисълът е един и същ, но обредните песни, поведението и обредите са различни.

„На третия ден на Великден са се връзвали люлки. Младите са имали възможност да комуникират преди женитба. Великден попада в комплекса от пролетни празници, а той е свързан предимно с момите – като се започне от лазарките, великденските песни са се изпълнявали от жени, те са крепителките на традицията и държат онова знание, което се предава по женска линия“, разказва още експертът.

По думите й, в Северозападна България яйцата трябва да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани. Вярва се, че носят магическа енергия в себе си. В Пернишко, например, не са давали червени яйца на овчарите, за да не им ослепеят овцете. Смятало се е, че яйцето е символ на живота и слънцето.

„Козунаците днес са част от великденската обредност, но това е европейска практика, а не традиционна българска. Нашите прародители са месили обредни хлябове“, разказа още доц. Веселка Тончева.

Чуйте повече за традициите в България, свързани с Великденските празници и разказа на доц. Веселка Тончева:

Вижте също

gerdzhik

Огнян Герджиков подложен на кръстосан огън от новите депутати

Новите депутати спешно повикаха служебния премиер Огнян Герджиков за обяснения относно неговата кадрова политика. Препитването …