четвъртък , 24 август 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Доайенът на ВВС проф. Антъни Смит: Има нови заплахи към свободата на словото
INTERVIEW

Доайенът на ВВС проф. Антъни Смит: Има нови заплахи към свободата на словото

Проф. Антъни Смит, доайен на BBC, бивш журналист, продуцент, преподавател, автор на 17 книги за медиите, даде интервю за еМисия България. С него разговаря колегата ни Илия Вълков.

Илия Вълков: Г-н Смит, ако трябва да сравните образа на Хомо луденс с днешния медиен човек, какъв щеше да е образът на втория?

Проф. Антъни Смит: Медийният човек е универсално понятие днес. Вече по целия свят битува облика на този човек, който е доста самодоволен, но не толкова уважаван, колкото беше преди 20-30 години.

И.В.: През 60-те години сте един от първите продуценти на вечерната новинарска програма на Би Би Си – “24 часа”. Една от първите новинарски програми в телевизионния ефир. Какъв е днешният, модерен вариант на “24 часа”?

А.С.: В наши дни всички можем да получаваме новини 24/7. Излязохме от епохата на традиционната телевизия, която е сглобена от фиксирани във времето части. Сега модерните медии ни позволяват да получаваме всяка информация по всяко време, от всяко място. Редовният зрител вече не е това, което беше. Неговото внимание не е приковано в телевизора, той е напълно гъвкав да избере какво, кога, как да гледа. Аз, като човек, живял през 60-те и 70-те години, мога да кажа, че напълно изоставихме онази телевизия. Сегашните медии са нещо друго. Нямам точно определение в какво се превърнаха, но то със сигурност включва социалните мрежи и задължително гъвкавост на предлаганото съдържание.

Вече я няма формата на голямата обща публика, която да приема информацията по едно и също време и начин. Говоря за телевизионната публика през 60-те и 70-те, както и за радиослушателите още от 20-те и 30-те години. Представяте ли си тогава как стотици хиляди хора са слушали и гледали едновременно медийните програми? Това вече е напълно забравено.

И.В.: По онова време, за което говорехте през 60-те и 70-те години в какво вярвахте, че ще се превърнат медиите, а сега ви се вижда наивно?

А.С.: Медиите сега еволюираха по интересен начин. Ако седяхме на това място преди 50 години вие сигурно щяхте да ме питате какво е влиянието на медиите над определена група хора: младите, или тези на средна възраст или пък възрастните. Тогава нашите родители и прародители приемаха телевизията като неизменна част от ежедневието си. Защото по онова време телевизията не беше някаква различна гледна точка, а част от реалността. Когато някой ти разказваше история, не започваше с думите: „Аз гледах по телевизията”, а с: „Аз видях”. Разбирате ли разликата?

И.В.: Кои са изгубените журналистически стандарти във времето и кои са новите, натрупани с времето?

А.С.: Имаме нови заплахи към свободата на словото, това с безспорен факт. В държава като моята за някакъв кратък момент си мислехме, че сме се справили с този проблем, овладели сме го. Имахме комисия за защита на пресата, имахме закони за разпространението на радио и телевизия, също и такива за собствеността на медиите. И тогава си помислихме, че сме намерили решенията, но тогава се появиха толкова много други заплахи, за които и не подозирахме. Този път те идваха отвътре, от самите хора, които трябваше да бъдат ядрото на свободното слово.

Във Франция и Великобритания автори получават смъртни заплахи. Представяте ли си такива неща не се бяха случвали от времето на революцията? И внезапно след деня, когато Салман Рушди издаде своя известен роман, всеки, който напише нещо, трябва да се замисли първо дали творчеството му ще обиди някого и, ако да – как. Някак загубихме правото си дори да обиждаме хората с истината и те да трябва да го преглътнат, без да се гневят. Сега в университетите, дори и в по-качествените, студентите с по-провокативно мнение, нямат право да се изразяват. Не знам дали в България случаят е такъв, но със сигурност при нас е така. Оказва се, че такива противоречиви изказвания са заплаха, а не стимул за дискусия. И това е нов и много труден за решаване проблем. Голямо предизвикателство пред либералното мислене. Не знам дали сте го усетили в България, но съм сигурен, че ще се прояви в една или друга форма, защото е прогресиращ и всеобхващащ феномен.

И.В.: Какво мислите за достоверността на новинарския разказ? Можем ли да вярваме без съмнения на новинарската журналистика?

А.С.: Не, разбира се, че не. Никога не се доверяваш напълно, а правиш собствените си предположения и заключения. Напоследък съмнението, че някой може да разпространява целенасочено грешна информация, е напълно обосновано. Но и такова действие би било бързо разкрито и разобличено пред света от един или друг вестник. За съжаление обаче сега пресата е монополен пазар и няма достатъчно вестници, които да се конкурират и да разобличават лъжливи журналисти. Това е много тъжно наистина, защото електронните медии не го правят също, а модерните медии са дори още по-безотговорни към всякакъв подобен тип заплахи. Хубавото е, че настъпват промени.

С идването на господин Тръмп и неговите фалшиви новини; с обществения гняв срещу Фейсбук, когато отказваше да поеме отговорността си на издател в известен смисъл. А се представяше само за посредник на информацията. За съжаление тази информация е непроверена и често грешна. Огромният обществен натиск обаче върху социалните медии ще ги накара да поемат тази отговорност. Едва тогава новите медии ще бъдат мотивирани да заработят срещу фалшивите новини и да се отърват от тях. В същото време същите тези медии ще трябва да си самоналожат и забрана за събиране на лични данни, защото това е другата голяма борба на потребителите. Наистина не знам как ще се случи всичко това, но то идва и ще преосмисли позицията на социалните мрежи като издател.

И.В.: Кога новинарството се превръща в пропаганда?

А.С.: Понякога се превръща, а понякога не. В момента преминаваме към нова епоха – тази на социалните медии, и това създава страхове. Затова ще трябва да създадем нови методи за контрол над тях, за ефективни законови рамки за тях, но все още никой не е открил правилната формула да го направи.

И.В: Какъв би бил вашият съвет как да открием правилната формула?

А.С.: Предполагам, че най-важното е формата. Аз харесвам идеята това да бъде някоя официална или държавна структура, такова нещо не би проработило. Докато се организира такъв орган и започне да функционира правилно, медиите вече ще са се трансформирали напълно и ефективен контрол пак няма да има. Затова си мисля, че начинът е чрез публичен натиск, през печатните медии към електронните. С цел да се осигури, че собствениците на социални мрежи ще започнат да поемат отговорност. Разбира се, и в този модел има недостатъци, но все пак е по-добре, отколкото правителствата да имат пълната власт. Както е в някои страни в тази част на Европа, където правителства си позволяват да прекратяват достъпа до определени сайтове. Трябва да има мониторинг, но се надявам той да бъде доброволен, а не наложен. Насила не става, когато най-важната цел е да запазим личното пространство на хората и тяхното доверие в достоверността на нещата, които четат.

И.В.: Някои ваши колеги казват, че новините трябва да бъдат секси, кървави и да привличат кликове. Съгласен ли сте с това?

А.С.: Ако те го казват сигурно е истина. Нищо не може да се каже срещу такива твърдения, просто хората трябва да станат по-образовани по отношение на това, което четат. И да не се поддават толкова лесно на манипулации. Притеснява ме фактът, че медии с такава политика има, а останалите придобиват някои от отличителните им белези. Заразно е за останалите.

И.В.: Какъв би бил вашият първи съвет към младите журналисти?

А.С.: Вече казах това на някого тази сутрин. Не бих препоръчал записването в журналистическа специалност. Тези университети вече са доста ограничени в полезността си. Мисля, че, ако човек и иска да бъде журналист, трябва просто да започне да го прави. А редакторите ще трябва да приемат тези хора и да ги обучават. Признавам, полезно е да се ходи на лекции и семинари по журналистика, но не мисля, че това е университетска специалност. Въпреки че такава е практиката навсякъде по света, хората са дипломирани журналисти и това ме кара да бъда доста мнителен към тях. Може пък и да са добри, някои от тях да са наистина талантливи, но мисля, че най-добрите журналисти са тези, които са се учили в движение, докато работят.

И.В: Коя е добрата новина днес?

А.С.: Според мен много добра новина би било, ако господин Тръмп предотстъпи офиса си на някой друг. Приятна новина е, че господин Макрон спечели изборите, но ще знаем със сигурност дали е добра новина след година две, но поне е радостна и успокояваща гледка.

И.В.: И може би Великобритания да се върне в ЕС?

А.С.: О, това няма да се случи докато съм жив. Вярвам, че някога ще се случи под някаква форма, но засега това е истинска бъркотия, която няма кой да поправи. Предстоят ни доста неприятни моменти.

Вижте целия разговор на Илия Вълков с проф. Антъни Смит в следващото видео:

Вижте също

EMBG_NSO

Полк. Николай Марков: Лобита стоят зад скандалите и кадровите рокади в секретните служби

Бившият служител на НСО Полк. Николай Марков се включи по телефона в ефира на еМисия …