вторник , 27 юни 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Дипломатът Стоян Сталев: Турция ще предпочете силна ръка на референдума
STALEV

Дипломатът Стоян Сталев: Турция ще предпочете силна ръка на референдума

Илия Вълков се срещна с дипломата Стоян Сталев – бивш посланик в Турция и Германия, който анализира ситуацията в съседна Турция в навечерието за референдума, очакваните резултати за президента Ердоган и отношенията с ЕС. Сталев коментира и позицията на България, както и посланията на президента Румен Радев за чужда намеса на предсрочните парламентарни избори. Предлагаме ви целия текст на интервюто и част от видеото, излъчено по Би Ай Ти.

Илия Вълков: Господин Сталев, 16 април е важна дата за съвременната история на Турция. Какви са възможните сценарии? Ако искате да започнем оттам – първият вариант, в който Ердоган печели референдума и след това да коментираме вероятността той да не го спечели.

Стоян Сталев: Това е една важна дата за Турция, защото се прави една стъпка в една нова конституционна обстановка, към една нова конституционна уредба. Разбира се, можеше това да стане и след като изтече извънредното положение, защото обстоятелството, че се провежда във все още неизтекъл период на извънредното положение – той изтича на 19 април – от политическа гледна точка не е може би най-доброто, което можеше да се избере като дата.

Със сигурност обаче вероятността референдумът да бъде положителен за президента Ердоган е по-голяма, защото при тази тревожна ситуация на тероризъм в Турция, на война в нейните съседи – най-големи съседи драки, Сирия – турското население ще предпочете здравата ръка.

В Турция поначало има една традиция към силни лидери, така, известен култ към силния лидер, както започва още от Ататюрк и се мине през редица други силни европейски лидери, и се стигне до Ердоган, който вече управлява повече от четиринайсет години, неговата партия е на власт. Така че населението иска силна ръка. От една страна, с оглед ситуацията със сигурността, от друга – с оглед икономиката, за да може да има по-голяма предвидимост, просто една стабилност за бизнеса, който в Турция разбира се е също много решаващ фактор от гледна точка на политиката.

Никое правителство не може да си позволи голямата стабилизация на икономиката. Както беше в по-ранните години, когато икономиката не беше толкова силна и не беше такава гаранция за благосъстоянието на населението. Така че по-скоро очаквам един положителен за президента Ердоган и за неговата партия, резултат.

И. В.: Това, че ще бъде положителен резултатът, обезпокоява много правозащитници, за това какво ще стане с хората, които имат различна позиция и се водят опозиция със своето различно мислене в Турция. Има ли опасност и вероятност голяма вълна от хора да напуснат Турция заради несъгласие с управлението на Ердоган?

С. С.: Вижте, проблемът е сериозен, защото предвиждането в новата конституция от един избор – понеже е предвидено да се провеждат в един ден изборите за парламент и за президент – да има синхрон между избора на президента и мнозинството в парламента, и след това голямата власт на президента да определя сам правителството, то да не подлежи на пълноценен парламентарен контрол, неговото право да разпуска парламента по негово собствено усмотрение…

Всичко това води до едно нарушаване на независимостта на властите – това е принцип от Монтескьо за независимостта на трите власти и това е сериозен проблем. И това ще бъде, разбира се, проблем, как ще се реализира тази независимост при една толкова силна – дали въобще ще е възможна – при една толкова силна президентска власт. От друга страна, подценява се диалогът с опонентите – политически, етнически и други, защото на опонента започва да се гледа като на враг, а това е много вредно за демокрацията. Това е изключително вредно, защото мнозинството в края на краищата може да решава всичко. И демокрацията не се изчерпва само с един избор. Разбира се, мнозинството е много важно, но с мнозинство не могат да се променят основни човешки права, основни права на демокрацията, на държавно устройство и така нататък.

Независимостта на съдебната система също не може да се променя с мнозинство. По новата конституция, президентът и излъченото от парламента мнозинство имат стопроцентово влияние върху избора и на състава на Висшия съдебен съвет. Така че диалогът между опозиция и управление, между другомислещи и власт, не трябва да бъде затрудняван, не трябва да бъде унищожаван. Това е един от проблемите, между другото и в отношенията Турция – Европейски съюз. Търпението на критика, самокритичността от страна на Турция и също възможността да се чуе и да се вслуша в чуждото мнение е също нещо изключително важно за степента да демокрацията.

И. В.: Различни европейски лидери отказваха диалог с представители на турските власти, дори им забраниха възможността да агитират в техните държави. Няма ли да дойде един момент, в който ЕС въобще ще прекрати дипломатически разговори с Турция в една такава различна ситуация и обстановка?

С. С.: Според мен проблемът с воденето на предизборна борба в чужбина е много деликатен, защото зависи изцяло от приемащата държава. Не може Турция да налага своите критерии когато води или иска да води изборна пропаганда в чужда държава. Там се спазват правилата на съответната чужда държава и много държави поради страх от радикализация, поради страх от изостряне на общественото мнение специално сред големите турски общности в съответните чужди държави, не е допусната такава агитация. Аз мисля, че острият език, който Турция използваше в тази кампания по отношение на Европа като цяло и по отношение на някои конкретни държави, е контрапродуктивна за Турция. Това не е език, който ще сближи Турция с Европа, напротив – той ще я отдалечи.

Упреците на турските политици не бяха основателни изобщо и според мен това създаде едно впечатление за стремеж за намеса на Турция във вътрешния живот, във вътрешните работи на съответните европейски държави, което не е допустимо. Има един основен проблем, по който все още има основно различие между Турция и Европа. Турция гледа на мюсюлманските малцинства в Европа като на част от нейното население, от своя суверенитет – те се считат за част от суверенитета независимо дали са емигранти от последните тридесет-четиридесет години, или са коренно население, което живее в съответните държави – както е на Балканите от векове. Така че стремежът на Турция да се намесва, да защитава или да влияе върху мюсюлманските малцинства в Европа, на Балканите, е нещо, което не съответства на европейските стандарти и критерии.

Вие си представете примерно Италия да се намесва и да влияе върху италианскоговорещите швейцарци. Или Франция, или Германия да се намесват върху съответните езикови групи в Швейцария, които нямат нищо общо със съответните съседни държави. Швейцария е уникалният пример именно за разлика между националност и съответно езикови или други етнически групи. Защото единството на тази държава е непоклатимо, независимо, че три-четири езикови групи има там. По същия начин трябва да бъде и ситуацията и в отношенията между Турция и различните религиозни мюсюлмански групи в Европа. Да речем, там, където има емигрирали турски граждани, разбира се, ситуацията е друга – те са временно в Европа, работят като емигранти и така нататък…

Но особено по отношение на мюсюлманските групи, които са коренно население в съответните европейски държави, не може да има претенции за някакви суверенни права на Турция върху тях, както се изказваше в доктрината на господин Давутоглу в неговата известна книга за стратегическата дълбочина. Такива твърдения и позиции не могат да бъдат споделени в Европа и това ще бъде един сериозен проблем в отношенията с Турция.

И. В.: А от гледна точка на тълкуванията на дипломацията, Вие как гледате на последното изявление на президента Румен Радев, в което за първи път от такава висока трибуна беше съобщено, че има намеса във вътрешните дела на България от чужда държава и е застрашен суверенитетът на България, особено в изборно време? Без да бъде споменавана тази държава?

С. С.: Тя няма нужда да се споменава. Външно министерство предприе съответните дипломатически мерки, Вие знаете, знакът с изтегляне на българския посланик по време на изборите е много сериозен дипломатически сигнал и смятам, че служебното правителство и служебният външен министър тука направиха един… дадоха един важен знак и една важна крачка. Същевременно не трябва, разбира се, да се изострят отношенията. Турция е един важен партньор, един важен приятел и поддръжник на България през годините в процеса за присъединяване към НАТО. Имаме много добър, положителен търговски баланс – 600, 700 милиона в наша полза, като общото салдо е може би към 3 и половина милиарда долара. Така че отношенията са се развивали до сега на едно добро ниво, но това не означава, че може да има намеса под каквато и да е форма в избори в България.

И тука реакцията беше уместна. Аз не бих критикувал президента за това негово изказване, което той направи преди няколко дена. Той има право да сигнализира, това е неговата основна функция. Не бих критикувал и правителството за подготовката на законопроект с оглед организация на избори и така нататък, защото едно служебно правителство може да прави това. То може да внася законопроекти, които след това, разбира се, парламентът да разисква.

По отношение на това дали трябва избори да се провеждат в чужбина, когато става дума за парламентарни избори това е въпрос, който трябва да се разисква, разбира се, внимателно, трябва да бъдат чути аргументите на президента и на всички, и на служебното правителство. Но трябва да е ясно, че конституционните права не са абсолютни и ние не можем да направим избирателни секции пред всяка къща на български имигранти в чужбина. Това е несериозно и, разбира се, трябва да се направи една разумна преценка до каква степен могат да бъдат упражнявани физически някои права в чужбина.

Редица европейски държави не допускат такова гласуване в чужбина, както правим ние. И трябва да се направи един разумен баланс какво е по силите на българската държава да обезпечи, защото изборът не е само право. Това е и задължение на държавата да обезпечи условия за такъв избор и очевидно в чужбина тези условия не могат да бъдат обезпечени сто процента.

И. В.: Какви са рисковете, а и възможностите пред българската външна политика след 16 април и референдумът в Турция според Вас?

С. С.: Вижте, по отношение на България този референдум, разбира се, няма пряко значение, това си е воля на турския народ и тя трябва да бъде уважена. А пък след това, разбира се, ще се види какво ще бъде развитието на нещата. Възможно е да има едно успокояване в турското общество, много зависи какви са крачките, които ще направи турският президент във вече едно ново качество. Вероятно ще се търси един по-тесен диалог с различните обществени групи и с кюрдското население в Турция, което е много съществена част от турското общество, за да може да се намали напрежението. Ще се търси, разбира се, начин и за успокояване на напрежението, което цари в Сирия особено, но и в Ирак.

Турция е изправена пред сериозни проблеми, защото, разбира се, липсата на държавност в южните граници на Турция е едно много сериозно предизвикателство. Ние същевременно трябва да оценим факта, че Турция успява да поддържа една много динамична икономика при липсата на държавност в нейните съседни важни региони – Ирак и Сирия, вече години наред. И тук трябва да оценим адаптивността на турската икономика, която аз познавам добре и си давам сметка с какви невероятни предизвикателства се справят турските производители, въобще бизнесът, за да поддържа динамиката в цялата страна на такова високо ниво все още, въпреки че, разбира се, има и криза през последните една – две години, има инфлация, има намаляване на инвестициите. Но въпреки това в тази тежка военна обстановка, може да се каже, Турция се справя по един много добър начин.

Така че успокояването на положението в Близкия Изток, което ще отнеме, разбира се, десетилетия, ще е важно за Турция и от друга страна ще бъде много важна борбата с тероризма и то с причините за тероризма, за да може не само да има превенция, но да има и едно ликвидиране на базисните причини за тероризъм както свързана с ПКК (Кюрдската работническа партия/ Работническа партия на Кюрдистан), така и свързана с Ислямска държава. Това са двете предизвикателства, които стоят пред Турция.

Вижте също

politicheski_ataki

Политическа жега: Какво означават ожесточените престрелки между МС и президентството

Горещо политическо лято се очертава след обвиненията на ГЕРБ към президентството във връзка с избора …