петък , 26 май 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Десислава Николова от ИПИ: Истините и страхове около споделената икономика
SPODELENA картинка

Десислава Николова от ИПИ: Истините и страхове около споделената икономика

Споделената икономика навлиза в много сфери, като всички традиционни бизнес отношения рано или късно ще имат и такава форма, прогнозира в еМисия България Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Тя цитира данни от скорошно изследване на „Евробарометър“, според което около 1/5 от българите вече са се възползвали от услуги на споделената икономика, което ги нарежда сред по-интензивните й потребители в Европа.

Николова даде пример с платформата за краткосрочно отдаване под наем на имоти Airbnb.com, която вече масово се ползва и в двете посоки от български граждани.

Въпреки това, България има тъжен опит с няколко такива услуги, тръгнали и в последствие атакувани регулаторно, като най-фрапантният пример бе с платформата „Юбер“, която бе изгонена от страната ни и дейността й забранена, припомни обаче тя.

Николова разказа за направен от тях експеримент – да си поръчат такси през „Юбер“ в европейските столици, като единственото място, на което е излязло съобщение, че услугата не е достъпна, е била София.

Тя напомни и за друга ябълка на раздора – платформите за споделено пътуване, попаднали в полезрението на транспортното министерство, заради което бяха задвижени промени в Закона за автомобилните превози. За момента те „спят“ в парламента и е доста спорно какво точно ще се реши и как ще се подходи, смята Николова.

Експертът изреди още и някои от основните предпоставки за развитието на споделената икономика – образоваността в ползването на технологии, смарт телефоните и приложенията, както и разбира разполагането с активи, които в момента не се използват (апартаменти, коли и т.н.).

Тя подчерта, че особено след финансовата криза, формите на споделена икономика са създали един алтернативен начин за трудова заетост и доходи за редица хора.

Няколко са подходите за насърчаване на този тип бизнеси, обясни още Десислава Николова. Единият е да се облекчи съществуващата регулаторна рамка, за да се регулират по щадящ начин новите форми, другият – да има изцяло нова регулаторна среда, която да ги поставя на равна нога със съществуващите бизнеси, а третият, приет за жалост и у нас – да впишем новите отношения в едни остарели норми, които не им пасват.

Рисковете са до голямата степен преувеличени, тъй като при тези платформи основна роля играе т.нар частно регулиране – не на външен регулатор, а на вътрешните репутационни системи, заложени в тях. Те са много по-добър източник на информация, отколкото еднократни проверки на някоя контролна агенция, категорична бе Николова.

Чуйте целия разговор с Десислава Николова:

Вижте също

nasilie

Обучават деца и учители за справяне с домашното насилие

Българският фонд за жените организира обучения за учители на ученици от 1-ви до 12-ти клас …