събота , 22 юли 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Да учиш при пълна свобода – опитът на Дания през български очи
ucdaniq

Да учиш при пълна свобода – опитът на Дания през български очи

Какво е да учиш при пълна свобода, да не седиш на чин, сам да избираш коя задача да решиш по математика, да играеш по време на час?

Трябваше да се щипем, за да осъзнаваме, че това е реалността, спомня си Гаяне Минасян, председател на Управителния съвет на Националната мрежа на родителите.

В еМисия България тя разказа подробно за обиколката си, заедно със своя колега, из училищата в Дания и за организацията на учебния процес там.

По думите й отговорността за него там е на всички замесени в образователния процес и не се свежда до решения, спускани „отгоре“.

„Най-големият ни и първи шок беше от разликата във взаимоотношенията между хората и свободата, която на всички нива там е споделена ценност“. Другият „шок“ бил липсата на познатите ни до болка реакции към поведението на децата в определени ситуации.

В т.нар. свободни училища в Дания родителите решават кои ще са общите цели и ценности в съответното учебно заведение (вкл. кои предмети ще са по-представени). Те избират и външен надзорник, на когото имат доверие.

Няма чинове, няма строги редици, не трябва да работят по определен начин, няма натиск как и по какви източници да се преподава материалът, всяко дете само решава по коя от няколко възможни теми или задачи да работи, така че да му е интересно и да научава нови неща, разказва Минасян.

По думите й в държавните училища има само една идея по-строги критерии за това какво трябва да се учи и какви знания трябва да бъдат покрити до края на годината.

„Положението е смешно, задълбаваме в старото положение на нещата“, песимист е обаче тя, попитана за състоянието на образователната система у нас в момента. Според нея трябва да има място за всички – и за традиционни, и за свободни, и за други видове училища.

Вижте също

koli

Бъдещето на автомобилната индустрия е в електромобилите

Възможно ли е бъдещето днес? Националният доверителен екофонд отпусна 1 милион и 300 хиляди лв …

4 Коментари

  1. Камелия

    Естествено, че трябва да имаме социално зрели хора, но въпросът е, че обучението в социално съзряване започва най-напред от семейната среда и се поддържа в семейната среда – училището е само помощно средство. Каква ще бъде ползата, ако в училище детето усвоява принципи на социално съзряване, а в дома си постоянно наблюдава жлъчни двубои между „зрелите“ си родители или ги слуша как със злорадство одумват кого ли не. Дълбоките пукнатини са в семейната школовка – нещо, в което датчаните определено ни изпреварват и затова могат да си позволят подобен род освободени подходи: те са уверени в съдействието на отсрещната страна, семейството. Тук, дори при усилия от страна на преподавателите, семейството обикновено остава преградна стена, не съработник в социалното възпитание на децата.

  2. Правилно напълно съм съгласен с Гаяне. Мисля, че всяко дете не трябва да се приравнява с останалите деца. Всяко дете има различни интереси и стремеж да научи определени неща. Децата са важни, а не разни наизустени и пренаписани учебници от миналия век. Детето трябва да се научи да мисли самостоятелно, а не да се влияе от други строго определени уроци поставени в строги рамки. Какво значи образованието всъщност? Ако има диктуване как трябва да изглежда образоването и образованото дете. Системата го облъчва и му набива в главата разни суховати и схващания на някой „велик“ ум. И детето не може да ги разбере. E кой е виновен? Детето не е със сигурност! То може да се разглежда като необработен скъпоценен камък и системата е тази, която му казва: Ти така трябва да мислиш! Това е правилното решение! Детето трябва само да се научи да мисли! Да има разлика от това да назубри нещо, което не може да го разбере. Да се научи да мисли логически и последователно!

  3. Ентусиаст

    Какво всъщност очакваме от образованието на децата си? И не е ли по-важно да имаме социално зрели хора, вместо академично образовани?
    Защо мислите, че за учениците е по-важно да могат да логаритмуват, вместо да могат да се усмихнат един на друг и да си кажат „здравей“?!?

  4. Камелия

    Тази госпожа се превъзнася от опита си в Дания, но защо не поканите да споделят впечатленията си хора, завършили средното си образование в България, които впоследствие са получили диплома за висше образование от Дания – там те на практика откриват, че българските ученици са на много по-високо академично ниво от датските (споделям го и от личен опит, и от опита на моите колеги, завършили висшето си образование в тази страна). Истина е, че социалната им дисциплина, социалната им отговорност са на много високо ниво, но това те възпитават у децата си още от най-ранна възраст още в семейството – с други думи, става дума по-скоро за морални ценности, които позволяват надграждането със свободни рамки на образование, свободно и ускорено развитие на икономиката с високо чувство за лична отговорност, която е част от моралния, не от академичния облик на личността. У нас все още изоставаме твърде много в това отношение – нека първо си очистим моралните ценности, социалните отговорности, че после да жадуваме за толкова освободени подходи в каквото и да било, защото иначе ще бъдем като хора, вдъхновили се да садят пролетни кокичета, без да гледат, че под краката си имат само дълбоки наслоения сух пясък.