вторник , 17 януари 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Боряна Димитрова: Съвсем скоро пак ще променяме Изборния кодекс
B_DIMITROVA картинка 1

Боряна Димитрова: Съвсем скоро пак ще променяме Изборния кодекс

Не зная дали вие и нашите зрители си спомнят как започна сагата на Изборния кодекс. Кога, защо за първи път беше приет преди 4 години, кой беше основният аргумент, мисля, че всички вече са забравили. А основният аргумент беше да се създаде устойчива рамка, да няма избирателни закони за всеки вид избор, по която хората да се ориентират, да могат да гласуват и да няма промяна на правилата за всеки един вид избор. Похвално начинание. Откакто се лансира обаче инициативата за ИК, ние виждаме такова прекрояване, което надминава по темпове дори и предишните избирателни закони.

Така Боряна Димитрова от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ започна коментара си за промените в изборното законодателство, по които от дни трескаво работят депутатите.

„Всички напреднали демокрации, развити демокрации, към които се стремим, имат изключително устойчива избирателна система, понякога непроменяна с десетки години. Да, новите влияния казват своята дума, но устойчивата избирателна система е много съществен елемент на демокрацията. Няма идеални избирателни системи, но има важен елемент, че системите трябва да са устойчиви, хората да знаят как да гласуват, а не да се прекрояват според ситуацията“, отбеляза Димитрова.

И допълни, че у нас се правят поправки заради конкретната ситуация.

„Позволявам си прогнозата, че само догодина този Изборен кодекс отново ще бъде променен, защото когато една промяна се прави, за да отговори на конюнктурата, много скоро след като ситуацията се промени, ще бъдат направени нови правила, за да удовлетворят конкретната ситуация. Това не отговаря на никакви критерии. И задължителното гласуване, и избирателен район „Чужбина“, и квадратчетата, и кръгчетата, са изключително конюнктурни, ситуативни, решаващи много често други проблеми, но в никакъв случай не целят да има ясни и прости правила“, коментира още тя.

Каква е ситуацията

„В момента има изключително нестабилна ситуация в парламента, в която при липса на мнозинство на ГЕРБ, всеки един от партньорите му се опитва да извоюва, изтъргува определени свои позиции, които могат да му дадат евентуални конюнктурни предимства.

Да вземем примера с ДПС – досега движението е настоявало мощно да има не само избирателен район в чужбина, а да бъдат включени тези избиратели и да се дадат повече секции, а в момента, в който стана разделянето на ДПС и новата партия на Местан, конюнктурно се прекрои този момент в Изборния кодекс“, коментира социологът.

Задължителното гласуване

„Първият основен критерий на една избирателна система е тя да бъде устойчива и да отговаря на принципите на демократичното право – да бъде справедлива, да бъде честна и да дава равно право на всеки да гласува. Същевременно една избирателна система трябва да се опитва да отстрани съществуващите пороци.

За задължително гласуване се заговори, за да се намали тежестта на купения и контролиран вот“, припомни Димитрова.

„Истина ли е, че ако имаме по-висока избирателна активност, делът на купеният вот намалява? Да, така е. Само че тя може да се осигури по различни начини – с електронно гласуване, с дистанционно гласуване, с привличането на повече хора и това бе смисълът и на референдума – да се даде шанс, а не задължение, на повече хора да участват в изборния процес“, допълни тя.

„Другата възможност е задължителното гласуване, където се очаква, че ако има повече хора, делът на този вот ще намалее. Това обаче би могло да се разглежда като механизъм за намаляване на тежестта на купения вот само при наличие на ясни условия – да са ясни избирателните списъци. Кого задължаваме, кого глобяваме, кого изключваме като нашите избирателни списъци нито са ясни, за фантоми непрекъснато се говори – огромна бъркотията е в избирателната списъци, в адресните регистрации“, каза още Димитрова.

„Вижте сега парадокса по начина, по който парламентът прие задължителното гласуване. Допускаме, че идеалните мотиви са изпълнени – отиват хората да гласуват, друга част са в командировка, заминали са някъде, и те автоматично отпадат. Но заради големите бюрократични пречки какво ще стане на следващите избори? Всички хора, които са отпаднали, шансът да отидат да се записват с молби е много малък. Значи на следващите избори ще имаме още по-малък брой хора, които да бъдат вписани. Т.е. дори първоначалната идея, че ще се повиши броят на хората, само след 2 – 3 избора с това отписване на хора, ще остане малък брой избиратели, където тежестта на купения вот няма да намалява“, подчерта социологът.

Тя допълни, че в момента ще има и не малко хора, които ще кажат: „Не искам да ме задължават“.

„Още един капан има. Всички в България вече имат близки и приятели в чужбина. Ако ти не дадеш шанс на тези хора да гласуват – как можеш да ги задължиш?! Ти първо трябва да увеличиш възможностите им, за да ги задължиш“, каза още тя.

Квадратчето „Не подкрепям никого“

Бюлетината стана като социологическо проучване, отбеляза с усмивка социолога и допълни, че за известно време е имало подобно квадратче и в Русия.

„Какъв е парадоксът? Карат ви да отидете, но вие не си харесвате никого и зачерквате квадратчето. Законодателят обаче предлага вашият глас да се брои.

Де факто гласовете на тези, които са казали, че не са за никого, се разпределят към най-голямата партия. Т.е. тези, които са против статуквото, гласовете им отиват за водещите партии.

Тази поправка може би ще отпадне, но тук по-важно е как се мисли. Депутатите гледат чисто инструментални поправки и няма никаква идея какво стои отзад – има ли ценности като равенство, свобода. Как можеш да имаш равен глас като гласовете, които са срещу всички и отиват към най-големите. Самият факт, че го предлагаш, показва, че нямаш идея как действат тези механизми“, категорична е Боряна Димитрова.

Референдумите

Като говорим за конюнктурна промяна, същото е и за референдумите. Никой от нас колкото и да е голям привърженик на демокрацията, няма всеки месец да ходи да гласува, отбеляза социологът.

„Сега отидохме в другата крайност – от това референдумите да са само с редовни избори, никога няма да бъдат заедно с изборите. Това означава да запишат второ изречение – Никога няма да има референдум, защото по изискването на записаното в ИК, за да бъде валиден трябва да са гласували толкова, колкото са гласували на последните избори. При положение, че гласуването на избори е задължително, а на референдум – не, сметнете кога ще се достигне този брой. Пълен е с всякакви парадокси и хаотични промени, които не могат да удържат в този си вид“, каза още тя.

Избирателен район „Чужбина“

Ако логиката е да има задължително гласуване, за да увеличаваме броят на хората, които гласуват, нормално е тези почти 2 млн. българи зад граница също да ги приобщим. И това беше логиката на електронното гласуване. А сега ти не ги отрязваш напълно, а ги демотивиращ.

Моята прогноза е, че много скоро този Изборен кодекс пак ще бъде преправян, защото не носи нищо позитивно на хората, заключи Боряна Димитрова.

Вижте също

PSIHO картинка

Психолози: Стресът е болестта на XXI век

43% от причините за самоубийствата в България се дължат на конфликти в семействата. Това обявиха …

Един коментар

  1. Камелия Конакчиева

    Стана много интересно: груби сметки показват, че всяка година около 20 000 български граждани в чужбина стават на18 години, т.е. български избиратели. Въпреки конституционното им задължение за изучават български език никой никога не е научил едни 90% от тях да четат. Затова пък сега ще са задължени да гласуват. Без да знаят да четат! Малоумно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *