вторник , 17 октомври 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Богослов и политолог за позицията на патриарх Неофит относно прайда

Богослов и политолог за позицията на патриарх Неофит относно прайда

Очаквах много по-остро и агресивно изявление – това коментира доц. Диян Николчев, преподавател в Богословския факултет, по повод официалната позиция на патриарх Неофит за традиционното провеждане на „София прайд“ тази събота.

Според богослова в самото обръщение се говори за толерантност и съчувствие, докато през последните години сме ставали свидетели на доста по-крайни реакции и нападки от страна на отделни представители на Българската православна църква.

Той обаче отбеляза, че написаното – от синодалните писачи – обръщение дори не споменава за трагедията в Орландо.

„За православната църква половете имат специфична роля – Бог е сътворил мъж и жена, залагайки в тях взаимно допълване. Второ, църквата се ръководи в своя живот и управление от нейни собствени правила – т.нар. канони, в които определянето на хомосексуализма като грях е императивно зададено“, напомни той.

Трябва да обобщя, че БПЦ има своите основания и никой не трябва да очаква тя да се изкаже „за“ легализиране на еднополовите браковете, например, но в лично качество апелирам да е доста по-толерантна към тези хора, добави доц. Николчев. Той подчерта, че „войната между половете“ в човешката история е факт от векове и на нея църквата трябва да обърне сериозно внимание, но не в консервативен смисъл, а с позитивно отношение към тези общности.

Говорим за БПЦ, която не се слави с най-адекватни реакции, направи уточнение богословът.

Този проблем все още няма крайна оценка от цялата православна църква, има конференции от десетилетия, обсъждан е многократно на междуправославни нива, но въпросът е изключително труден все още и нямаме оценки, съобразени със съвременните научни открития, каза още той. В отговор на въпрос богословът обясни, че на практика няма разлика и между интерпретацията на проблема в православната и католическата църква.

По думите му обаче „хомосексуалността е голям проблем за йерархията на поместната православна църква, съществува и е видим и сред висшия клир на БПЦ, както и в манастирите“. Доц. Николчев даде и пример с един от скандалите.

Трябва да отбележим, че това е традиционна позиция, която се обявява всяка година, но интересното е, че тази година тя е изцяло от името на патриарха, а не на Светия синод, отбеляза и Искрен Иванов, преподавател по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Бях много учуден от това, тъй като православната църква почива на принципа на съборността, добави той.

В отговор на въпрос за социалната ангажираност на църквата, Иваноя отбеляза, че БПЦ има много инициативи, които обаче не се огласяват в съзвучие с църковното разбиране тези неща да се правят тайно, а не явно.

На свой ред той подчерта разликите между откритите призиви за насилие от минали години (като хвърляне на камъни – бел. ред.) срещу участниците в прайда и малко по-умерения тон сега.

Има църкви, в чиято основа като официален принцип е залегнало разбирането за осъждане на хомофобията, у нас това го няма, на мнение е той.

Искрен Иванов коментира и решението на БПЦ да не участва във Всеправославния събор, като го определи като опасна позиция, която би могла да доведе до изолация. Неучастието трябва да е много добре аргументирано, докато мотивите на БПЦ, особено че разходите са много, не звучат като значими, смята политологът.

Той посочи, че позицията на БПЦ много наподобява тази на Руската православна църква. Имаме не църковен, а църковно-политически фактор, като според мен има предварителна консултация между „сестрите църкви“, прераснала в задкулисни уговорки, заключи Искрен Иванов.

Вижте също

Политолог: Никола Груевски губи влияние дори в собствената си партия заради антибългарската си политика

Партията на премиера Зоран Заев в Македония премина успешно през първото си сериозно изпитание. На …

Един коментар

  1. Алелейлела прайд 16.06.2016 Отец Владимир Дойчев http://outsideri.org/archives/581 : „Коренът на всичко е много прост и обикновен. И той е в липсата на истинска любов. Предполагам, че дори и психолозите лесно ще си обяснят това, че когато някой много говори за нещо, то е защото му липсва и е компенсаторно. Ние обичаме себе си. Своите си неща. Това да изглеждаме умни. Но любовта винаги има конкретни измерения. Конкретни лица. Включително и на такива с различна сексуалност. Аз съм свещеник. Срещал съм и подобни хора. И през ум не ми е минавало да гледам на тях по различен начин. Нито пък се интересувам кой с кого си ляга, освен ако той не реши да ми сподели като на духовник! Всеки човек има нещо, с което се бори. Аз наистина се гордея с тези, които се опитват да водят битка с греха си. Но както казва пророк Исаия: „Горко на ония, които злото наричат добро…“ (Ис. 5:20). „Горко“, защото такъв човек върви към погибел. И ако искаме да постъпваме по любов, сме длъжни да кажем на вървящия към бездната, че ще падне. Ако не го направим, а вместо това му се радваме, значи сме лицемери, на които изобщо не им пука за душата на брата. Нещо повече. Ставаме съучастници. „Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!“ а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.“ (Иез. 3:18)“